Големина на текста:
1
Модел I: Рационалният актьор
Kак действа човек, когато се сблъска с озадачаващо международно събитие? Да оставим читателя,
например, да обмисли как би се справил със следната задачата:” Обяснете разполагането на съветски
ракети в Куба.” Обикновеният аналитик или гражданин започва като разглежда различните намерения,
които може да са имали СССР,например, да изпробват американските намерения, да защитят Куба, или
да подобрят позицията си при евентуални споразумения. Като изследваме проблемите, с които се
сблъсква СССР, и характера на действието, което избраха, аналитикът елиминира някои от тези
намерения като недостоверни. Когато е способен да направи преценка, която да покаже как в дадената
ситуация с наличието на определените цели, той може да е избрал да разположи ракети в Куба,
аналитикът е обяснил действието.( Всъщност твърдението “Не мога да разбера или да обясня, защо
съветите са направили така и така” показва неспособност да съпостави/сравни действието с реална/
допустима преценка.) Опитът да обясни международни събития, като излага намеренията и преценките
на държавите или правителствата е запазената марка на модела на Рационалния Актьор.
Както е илюстрирано в академичната литература, политическите документи, пресата, и неформалните
разговори, повечето съвременници мислеха за държавната политика, особено в областта на външната
политика, изхождайки от този концептуален модел. Обстойно обяснение на инвазията на Ирак през
1990г. в Кувейт е предоставено от двама учени в областта на военните действия от King's College
(Кралския колеж) в Лондон, Lawrence Freedman и Efraim Karsh. Те стигат до заключението, че
иракският лидер, Saddam Hussein (Садам Хюсеин),никога не би се обърнал към такава отчаяна мярка ”
ако положението на иракската икономика не е било толкова бедствено... Като добави невероятното
богатство на Кувейт към изпразнената иракска хазна, Садам се надяваше да погаси външния дълг на
Ирак и да лансира амбициозните преустройствени програми, които е обещал на своя народ в зората на
войната с Иран.” Завладяната територия, която щяха да присъединят, също така щеше да повдигне
националния престиж на Садам и да му даде “решаващ глас в световния петролен пазар. На кратко, с
един удар неговата позиция щеше да бъде постоянно осигурена.”
1
Стр.13
Как стигат до това заключение? В стила на Sherlock Holmes, те изследват ситуацията в Иран, особено
неговите дългове.Те стигат до заключението, че от времето, когато Садам Хюсеин започваше да събира
войски близо до Кувеит, и засилвайки своите желания, той възнамеряваше да нахлуе и да окупира
цялата страна, не само островите или петролните полета, които бяха споменати в разискването. Те
направиха това като наглегнаха на няколко забележителни характеристики от иракските военни
подготовки и подчертаха някои от по-ранните изказвания на Садам Хюсеин. Тяхното обяснение
представя аргумент, който интерпретира поведението на иракчаните като максимизиращ ползата избор
на Садам Хюсеин.
Как анализаторите обясняват идването на Първата Световна Война? Според Ханс Моргентау, Първата
Световна война започва ” изключително заради страха от нарушаване на Европейския баланс на
силите.” Преди Първата Световна война тройната антанта (Великобритания, Франция, Русия) се
противопоставяше на Тройния съюз( Германия, Авсро-Унгария, Италия). Ако някой от блоковете
можеше да се сдобиие с решаващо предимство на Балканите, то той щеше да постигне решаващо
предимство в баланса на силите. ”Това беше този страх”, казва Моргентау,” който мотивира Австрия
през 1914 да уреди сметките си със Сърбия веднъж за винаги и това предизвика Германия да подкрепи
Австрия безусловно. Това беше същия страх, който накара Русия да подкрепи Сърбия, и Франция да
подкрепи Русия.”
2
Как може Моргентау да е толкова уверен, че е разрешил този проблем? Като поставя на фактите
”рационални очертания”. Оценката на този метод, според Моргентау, е ,че ”той се грижи за
1
2
рационалната дисциплина в действие и създава тази изключителна непрекъснатост във външната
политика, която направи американската, англииската или руската външна политика да изглеждат като
смислена, рационална цялост, без значение на различните мотиви, преференции и интелектуални и
морални характерни черти на едни успешни политици.”
3
Възпирането на войната е кардинален проблем в литературата на международните отношения.
Икономистът, Thomas Schelling, е признат декан сред модерните стратегическите теоритици. Неговата
класика, Стратегията на конфликтите, формулира множество твърдения относно динамиката на
възпирането в ядрената ера. Едно от основните твърдения засяга стабилността на баланса на терора: в
ситуация на взаимно възпиране, вероятността от ядрена война е намалена не от баланса(големината на
силите от двете страни), а по-скоро от стабилността на баланса. Балансът е стабилен, ако нито един от
опонентите, нападайки пръв, не придобива преимуществото да унищожи способностите на другия за
ответен удар.
4
Така до края на 60-те или началото на 70-те, ядрените сили на САЩ и СССР бяха
14
достигнали множество и изискващи предупредждение и контрол системи, които поддържаха този
баланс на терор. За разлика от тях, зараждащите се ядрени арсенали на Индия и Пакистан не са
стигнали ниво на стабилен баланс и затова войната там е по-вероятна.
Как Schelling подкрепя своето твърдение? Неговата увереност в това не произтича от индуктивното
разглеждане на огромен набор от предишни случаи, а вместо това от две преценки. В ситуация на
баланс, но и на уязвимост, съществуват ценности, заради които рационалният опонент би могъл да
нанесе удар пръв, т.е да унищожи вражеските възможности за ответен удар. При ”стабилен баланс”,
обаче всеки един може да отговори на първия удар като нанесе нежелана вреда. Тази способност
гарантира възпирането, тъй като никой рационален агент не може да избере курс на действие, който е
еквивалентен на държавно самоубйство. Докато по-голямата част от съвременно стратегическо
мислене, което имплицитно е задвижено от мотора, от който зависи тази преценка, Schelling ясно
приема, че тази стратегическа теория се превръща в модел.Основното, твърди той, е ” приемането за
рациоанално поведение, не само на смислено поведение, но на поведение, мотивирано от осъзната
преценка на предимствата, преценка, която на свой ред се основава на конкретна и вътрешно вярна на
принципите си ценностна система.”
5
Това, което се изразява с тези примери, са приликите между аналитиците на различни стилове,
когато са призовани да изготвят обяснения. Всеки приема, че това, което трябва да обясни, е действие
или поведение, което се отразява на целите или намеренията.Всеки приема, че актьорът е националното
правителство. Всеки приема, че действието е избрано като преценено разрешение на стратегически
проблем. За всеки обяснението се състои от показване на каква цел преследва правителството, когато е
действало, и как действието е било подходящ избор, взимайки предвид националната цел. Тази купчина
от допускания характеризира Модела на Рационалния актьор. В повечето отношения, не биха могли да
бъдат посочени други разлики в мисленето на Моргентау и Schelling. Признаването на степента, в която
всеки използва Модел 1, обаче подчертава основни прилики между метода на Моргентау за
”рационалното повторно разиграване на сцената” и ”решаването на чужди проблеми” на Schelling, и
рода прилики между ”рационален политик” и ” игровия теоритик” на Schelling.
Въпреки значителни различия в ударението и фокуса, повечето съвременни аналитици(както и
граждани) действат доминиращо- макар че в повечето случаи неявно- в условията на тази структура,
когато се опитват да обясняат международните събития. Всъщност допускането,че събитията във
външната политика са действията на държавите става толкова основно за мисленето относно такива
проблеми, че основните модели изключително
15
рядко са били признати: да обясни събитие във външната политика просто означава да покажеш как
правителството можеше да избере целесъобразно действието. В този смисъл, рамката на обясненията
може да се нарече ”класически” модел.
6
3
4
5
6
Да докажем, че повечето аналитици мислят предимно с оглед на класическия модел, не е нашата
цел. По-скоро тази глава се стреми да представи на читателя модела по един разбираем начин и да
постави предизвикателство пред него: нека читателя да проучи литературата, с която е най-запознат и
сам да направи преценката си. Първа част на тази глава се стреми да изясни понятието за рационалния
актьор- същността на този концептуален модел- да отнесе накратко най-подробните теоритични модели
към действие използвано в икономиката, играта и в теорията за взимане на решения. Някои читатели
ще предпочетат просто да мислят за този модел като опит да се разбере поведението на правителството
по аналогия на поведението на хората, които правят преценките, рационалните избори, и така ще
предпочетат да прегледат тази част. Втората част характеризира този концептуален модел като
аналитичен образец, който отсява същността на класическия метод и обобщава ключовите въпроси,
които аналитикът от Модел 1 задава,опитвайки се да обясни или предвиди действие.Трета част
илюстрира класическия модел като преглежда накратко главните разработки в проучването на
външната политика и международните отношения. Последната част обсъжда варианти на Модел 1 и
показва как са произлязли от засилване на един или повече от ключовите елементи в основния образец.
Точен модел на действие
Въвеждащите разяснения на тази глава навеждат на мисълта за силата на влиянието на Модел 1 в
литературата на външната политика. За да видим колко дълбоко се е впила тази рамка в нашето
мислене, полезно е да разгледаме езика, използван при писането и говоренето за международните
събития. Ние говорим за събитията не като за неорганизирани случки, а по-скоро като за ” решението на
Израелтяните да нападнат”, ”политиката на Китай към Тайван”, и”действията на Америка в Персийския
залив”. Да обобщим релевантните аспекти на една държава в света като национално”решение” или
”политика” е -поне загатнато- да се впуснем в областта на Рационалния актьор. Едно решение
предполага човек, който да го вземе и избор сред алтернативи във връзка с някаква цел. Политика
означава реализацията на някои цели на агентите в множество от специфични отделни случаи. Тези
концепции разглеждат явлението като действия, извършени от целенасочени агенти. Това разбиране
включва едно просто допълнение към правителствата,
16
наложено от проникващото банално предположение, че каквото правят човешките същества е поне
”замислено рационално”. Това банално предположение за човешката целенасоченост е обичайно в
социалните науки. Както е записал Seymour Martin Upset: ”основното предположение в социалните
науки обикновено... е, че хората се стремят към задоволяване на тяхното его(на самите себе си), и че
това е тяхна задача или цел.”
7
Така икономиката, политическата наука, и до голяма степен, социологията и психологията изучават
човешкото поведение като целенасочена, ориентирана към определени задачи дейност.
Но какво означава да си представим поведение като ”действие”? Когато някой изследва поведението
като ориентирано към определени задачи, или приема действие като ”замислено рационално”, какво ни
говорят тези понятия? Подробният модел на тази концепция на Рационалния актьор е формулирана в
икономическата, тази на решението, и игровата теория. Подробността на модела произлиза от това,че
действието представлява повече от прост целенасочен избор от единен агент. Това, което
рационалността добавя към идеята за целта е съвместимостта: съвместимост между задачи и цели, във
връзка с определено действие; съвместимост в приложението на принципите, за да се избере
оптималната алтернатива. Рационалност ”означава поведение, което е предназначено за специфични
задачи в контекста на дадена ситуация.”
8
Класическият ”икономист” и рационалният човек на съвременната формална теория на решенията и
игровата теория правят оптимални избори в точно ограничени, кратко дефинирани ситуации. В тези
ситуации, рационалността се обръща към основата на понятието на Hobbesian за съвместимост,
изчисляването на максимизирането на ползата или приспособяването с оглед на определени
7
8

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политически модел на Алисон

Политически модел на алисон, преведено от английски...
Изпратен от:
aysssuk
на 2009-03-29
Добавен в:
Анализи
по Политология
Статистика:
104 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Организационна култура в предпрятие
добавена от ecigularova 14.07.2015
0
5
Уинстън Чърчил - консерватизъм
добавена от poli1991 09.07.2018
1
7
експериментален дизайн по психоогя
добавена от dilyana.gaiideva 12.06.2018
1
3
Подобни материали
 

Политическа комуникация. Същност, форми и средства на предизборната комуникация

20 юни 2010
·
502
·
13
·
2,336
·
465
·
139

Терминът “комуникация” се появява в научната литература от началото на 20-те години на ХХ в. Постепенно той придобива толкова широка гражданственост, защото от средата на миналия век (и досега) е станал един от най-популярните в отделните социални...
 

Българския преход

02 юни 2008
·
251
·
4
·
705
·
133
·
35

Анализирани са основните моменти от политическо значение и развитието на българския преход от социализъм към демокрация и пазарна икономика. Анализирани са и моментите в живота на населението допринесли отрицателно или положително. Напълно авторски.
 

Политическа комуникация. Същност, форми и средства на предизборната комуникация.

05 ное 2008
·
564
·
6
·
1,163
·
245
·
40

Терминът “комуникация” се появява в научната литература от началото на 20-те години на XX в. От латински език communication- съобщения, свръзка на едно място с друго; съобщителни средства; съобщаване, известие, предаване. В различните теории за...
 

Политическата система на обществото.Същност и еволюция

29 ное 2008
·
249
·
18
·
4,384
·
250
·
36
·
1

Курсова работа по Политология на тема: Политическа система на обществото.
 

Водене на преговори при критични произшествия

19 дек 2007
·
137
·
2
·
185
·
40
·
5

В ежедневието често възникват ситуации, които застрашават по някакъв начин живота и здравето на гражданите. Обикновено ситуации, при които има взети заложници или опитите за самоубийства или терористичните актове се определят като критични...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
146
3
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политически модел на Алисон

Материал № 312542, от 29 мар 2009
Свален: 104 пъти
Прегледан: 135 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Анализ
Брой страници: 44
Брой думи: 16,678
Брой символи: 143,036

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически модел на Алисон"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения