Влез със своя facebook 
166
16
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 50 дни
есето в училище
ваня димова, американски колеж в софия
като учебен жанр, приложим на почти всички образователни равнища, есето се
прилага по света главно защото чрез него се стимулира развитието на
самостоятелното, критическото и творческото мислене на учениците. на какво се
гради подобно разбиране и каква методика за преподаване на есе в училище води до
постигането на горните цели?
самостоятелното мислене
всеизвестно е, че генезисът на есето като жанр е свързан с идеята за изразяване на
собственото мнение на пишещия по определен предмет. найвероятно е, че когато
използва за пръв път думата „есе”, монтен има предвид опита да изяви отношението
си към това, което занимава мислите и/или чувствата му. думата „есе” (опит)
подсказва липса на претенция че размишленията представят абсолютната истина,
че не могат да бъдат оспорвани и пр.. думата „есе” набляга и на търсенето на
истината като основен мотив за съществуването на текста. следователно няма
смисъл да наричаме един текст „есе” (независимо от кого, как и по какъв повод е
написан), ако той не притежава качеството да съдържа мнението по съответната
тема. същото се отнася и за ученическото есе.
поради горната причина обучението в писане на есе следва да започне с изясняване
на въпроса за мнението.
1. що е мнение? съпоставяне на понятията мнение и факт.
мнението е увереност, която не се основава на положително знание, а на това, което
изглежда вярно, валидно или възможно за отделния индивид; това, което човек
мисли; преценка.
ако едно мнение се основа на абсолютна, увереност и може да се докаже извън
всяко съмнение, то просто не е мнение, а факт или пък толкова конвенционално
наблюдение, че е придобило смисъла на факт.
2. как мнението ,,се ражда” от факта
да заявим, че нещо ни харесва/не ни харесва навярно е найпростият начин да
направим от факта мнение:
„земята се върти.” факт
„това, че земята се върти, много ми харесва.” мнение
„ не е хубаво дето земята се върти.” мнение
факт е например, че компютрите са неразделна част от живота на развитите
общества. за да се превърне този факт в предмет на есе, той трябва да се прецени,
да си съставим разбиране за него например да стигнем до твърдение от типа:,,
компютрите и дават, и отнемат много неща.”
3. не от всяко мнение става добро есе
след като сме сигурни, че по съответната тема разполагаме с мнение, проверяваме
доколко то е качествено. едно мнение трябва да се бракува, когато е дотолкова
общоприето, че е добило статус на факт. например: „приятелството е важен елемент
от междучовешките отношения.” от практическа гледна точка това е факт. само
изключително надарен и оригинален автор би могъл да се надява, че ще напише нещо
интересно в този план. в ръцете на начинаещия подобно банално твърдение почти
сигурно ще се превърне в скучно (некачествено) есе.
4. сдобиване с интересно мнение
от какво зависи едно мнение да бъде интересно? първо от отношението към
избрания предмет. пишем добре за нещата, които ни вълнуват найсилно. на второ
място идва противопоставянето изпитано средство за събуждане на интерес към
едно мнение: ако значителен брой хора не са съгласни с нашите възгледи по темата,
становището ни (мнението) вече ги е заинтригувало.
доколкото всяко есе е вид спор авторът изтъква своето мнение в контраст с всички
останали мнения острото противопоставяне означава разгорещен спор,
следователно интерес. оценки от рода на „това е подобро от онова” съдържат ясно
изразено противопоставяне. така всяко от становищата: „момичетата са поумни от
момчетата” или „момчетата са поумни от момичетата” със сигурност ще предизвика
сблъсък. всъщност не винаги е необходимо да сме отявлено настроени за спор. често
е достатъчно да имаме само, позиция по въпроса. (твърдението, че найхубавият
филм на годината е „пурпурното чудовище” ще си навлече гнева на киномана, който е
убеден, че найдобрият филм всъщност е „петнистото чудовище”.) дори разликата в
интерпретацията може да внесе необходимия елемент на спор. като цяло обаче си
струва да се опираме на максимата „няма ли спор, няма есе.”
5. изследване качеството на мнението
