Големина на текста:
Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на
този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота. Чрез съдбата
на гениалната личност Пенчо Славейков разкрива смисъла и същността на човешкия живот, постигайки метафизична
дълбочина в изобразяване на най-висшите ценности в човешкото съществуване. Стихотворението се предхожда от
епиграф “So pocht das Schicksal an die Pforte” /Съдбата чука на вратата”/, смисълът на който представлява лайтмотив
на петата симфония на композитора. Образът на съдбата като че ли се пренася от произведението на Бетховен в една
творба, посветена на него. Със сигурност можем да кажем, че тази връзка не е случайна. Поетът подчертава с това
органичната връзка на сътворението на изкуството с живота на самия творец.
В началото на стихотворението се появява образът на Бетховен, застанал пред отворения прозорец, пред погледа на
който е изобразена прекрасната картина на лятна нощ. Поетичното описание на нощта е пресъздадено с помощта на
красиви епитети и метафорични изрази:
“Таинствена и чудна лятна нощ
полъхваше с дихание си морно,
и леяха над сънний мир приветно
сияние рой трепетни звездици;
невнятен говор водеха со тях
в градината събудените вейки.”
Природната картина не намира отзвук в душата на Бетховен, той не забелязва нейната красота - вече съществува
стена между него и външния свят: той не само не чува звуците на природата, но и гледа без да вижда нейните
прелести. Затова описанието на нощта се прекъсва с едно лаконично изречение: “Нощта бе ясна”, което е
противопоставено по смисъл и емоционална нагласа на състоянието на композитора, предадени чрез следващите
думи: “...но злокобен мрак се сбираше Бетховену в душата...”.
С вътрешен смисъл и дълбок подтекст е наситено наречието “тихо”, което се появява в началото на първия и също
така в началото на втория пасаж на творбата: “Отмахна той завесите и тихо застана...”; “И тихо отдръпна се назад,”.
Тишината е символ и синоним на глухотата, обгърнала човека. Тишината вече започва да обсебва цялото му
съществуване, неговите движения “заглъхват”, стават тихи: “тихо застана”, “тихо... отдръпна се”. Но тази тишина се
прекъсва с бурен вихър от звуци на свирещия на роял глух композитор. Поетът употребява тази смислова антитеза
“тишина - звук” за да подчертае драматизма на изобразяваната ситуацията. В същото време това противопоставяне
придава динамизъм на повествованието като след това звуците на рояла веднага се прекъсват и героят е обхванат пак
от злокобни мрачни мисли.
Следва монологът на глухия творец, в който звучи отчаяние и безнадеждност. Той сравнява себе си със слепеца, за
когото няма слънце, а само “адский ужас” на безпросветна нощ. Само звуците на музиката придаваха смисъл на
неговото съществуване, но сега, когато те изчезнаха за музиканта изчезват навеки и слънчевите лъчи, с които той
отъждествява живота. В този смисъл за Бетховен /а също така и за автора на това стихотворение/ слънце, музика и
живот са синоними и неразделно съществуващи същности.
Жестока е иронията на съдбата на този гений, преследваща го навсякъде:
“...со своя злобен и ужасен смях:
“Твореца на хармонията глух!””
Образът на неотстъпната съдба прераства в образ на неумолимата смърт, която като призрак неотстъпно следва
развитието на действието на произведението: в началото на произведението ние виждаме “смъртнобледен лик” на
твореца с безпомощно отпуснати ръце, след това тя вече го облъхва с мраз - ”витаеше веч сянката на смърт”, по-
нататък следва въпрос-възклицание - “В смъртта покой?!” В този риторичен въпрос вече чувстваме непокорство,
несъгласие, неподчинение на съдбата. Затова, когато Бетховен в порива си към живота и музиката започва отново да
свири изоставеното свое творение, душата му, която е неподвластна на смъртта, захвърля смъртните окови.
Лирическия герой на това произведение стига до прозрение, че не със сетива човекът вижда и чува, а с душата си “из
Света Светих”. “И Омир бил е сляп”, но виждал е по-ясно от хиляди зрящи хора, притежавайки висше, духовно
зрение той е прониквал в същността на нещата. Преживявайки душевни страдания и поставяйки многобройни
въпроси пред себе си, творецът намира и отговор на тях, който се изразява в това, че човекът и изкуството живеят
чрез “всемогъщий дух”. Естеството на всеобщото съществуване бие във всяко сърце и пронизва с висшата си
сетивност всяко живо същество. Героят възклицава:
“И загубата на единний слух
не лесно тъй убива идеалът,
когато него В и с ш и й С л у х поддържа!”
Проникнал дълбоко в изследването на човешката душа и смисъла на живота, Славейков в това свое произведение
наистина намира едно философско разрешение на трагизма съпътстващ единичното човешко съществуване. Той го
свързва с цялото битие, разглежда го като неразделна част от Божието творение и негово проявление в конкретността.
Поетът отбелязва, че чрез великото страдание човекът може да постигне откровението на истината:
“Таз висота достигна, възродена
в велика скръб, великата душа.”
1

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Cis Moll от П.П. Славейков

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.
Изпратен от:
-
на 2006-04-24
Добавен в:
Анализи
по Нова българска литература
Статистика:
6,200 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Природа и история в "История" на Никола Вапцаров


Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.
 

Страданието в творчеството на Славейков

kvk666
·
17 юни 2007
·
508
·
3
·
718
·
108
·
22
·
4

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее “етноцентризма” на възрожденската епоха.
 

Теми и идеи в творчестрото на Славейков

arife00
·
01 апр 2008
·
364
·
9
·
3,131
·
45

Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.
 

Българската литература през XX век

asteras
·
24 май 2007
·
798
·
12
·
4,614
·
708
·
229

В епохата на Възраждането (1762–1870) и до края на ХIХ в. българската литература вече е положила своите основи като жанрово-стилова система от новоевропейски тип,създала е своя традиция, натрупала е класически ценности с писателското дело на творци като..
 

Самотността на пътя в две стихотворения на Пенчо Славейков

tyiyioyru
·
11 май 2007
·
362
·
6
·
1,460
·
65
·
13

Стихосбирката “Сън за щастие” е ново явление в българската поезия след Освобождението.
 

Cis Moll от П.П. Славейков

Материал № 3060, от 24 апр 2006
Свален: 6,200 пъти
Прегледан: 320 пъти
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 701
Брой символи: 5,673

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Cis Moll от П.П. Славейков"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Таня Генова
преподава по Нова българска литература
в град Пловдив
с опит от  15 години
6 1,866 149

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения