Големина на текста:
ПРОГРАМА ЗА ПСИХОСОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ
НА ДЕЦА С ТЕЖКА И ДЪЛБОКА СТЕПЕН НА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
І. Описание на децата с тежка и дълбока умствена изостаналост
Индивидите с умствена изостаналост са около 1% до 3% от цялата популация.
Умствената изостаналост се среща 1,5 пъти по-често при момчетата, отколкото
при момичетата. Умствената изостаналост има хетерогенна природа и се отличава
с по-ниско интелектуално и адаптивно функциониране, които оказват влияние
върху много аспекти от живота и основни умения като комуникация,
самообслужване и социални взаимодействия. Психичните разстройства се срещат
около три – четири пъти по-често при хора с умствена изостаналост, отколкото в
общата популация. Клиничните изяви са: по-слабо развитие на езика и по-ниско
качество на живот.
Умствената изостаналост обикновено се диагностицира преди 18 годишна
възраст. Първият знак за умствена изостаналост обикновено проличава през
ранното детство, обикновено през първата или втората година от живота на
детето. Детето изостава от връстниците си при извършването на характерните за
възрастта дейности като сядане, ходене и говорене. То също демонстрира по-
ниско ниво на интерес към заобикалящата среда и способност за отговаряне на
стимулите от средата. Наличието на ограничение в адаптивните умения
съществува в контекст на комуникация със средата, типична за възрастта на
детето и показва нужда от подкрепа за справяне с тази среда. Много е важно
родителите, педиатрите и учителите да могат да разпознаят тези знаци, защото
ранните интервенции служат като много важен компонент в по-нататъшното
развитие и качество на живот на тези деца.
Децата с умствена изостаналост са изложени на по-висок риск от експлоатация и
физическо и/или сексуално насилие. Адаптивното поведение винаги страда.
Диагностичната оценка трябва да синтезира медицинския, психологическия и
социалния контекст на психичните разстройства.
1. Дефиниция (МКБ-10)
Интелигентността е обща характеристика, обединяваща в себе си много
способности. В повечето случаи тези способности се развиват относително
равномерно, но в случаите на умствена изостаналост може да има големи
несъответствия. Могат да се наблюдават тежки увреждания на една област
(например речевата), както и да са налице добре развити области (например
решаване на прости зрително-пространствени задачи) на фона на тежка умствена
изостаналост. Наличието на различно по степен развити способности създава
затруднения с причисляването на лицето към определена степен на изостаналост.
Оценката на интелектуалното функциониране трябва да бъде изградена на базата
на цялата информация за лицето – клиничните резултати, адаптивно поведение
(оценено като се отчитат културните особености на средата на лицето), резултати
от психометрични тестове.
BG2003/004-937.01.04
Подобряване на качеството на живот на хората с ментални увреждания
За поставянето на диагноза трябва да е налице снижено интелектуално
функциониране, водещо до намалени способности за адаптация към изискванията
на социалната среда. Тъй като е налице голяма вероятност за съпътстващи
психични заболявания, това може да окаже голямо влияние върху клиничната
картина и възможността за използване на наличните умения. Поставянето на
диагноза трябва да бъде въз основа на цялостна оценка, а не въз основа на
нарушение на специфични области. Показателят IQ трябва да се измерва чрез
стандартизирани, индивидуално приложени тестове за интелигентност, за които
са изработени местни културни норми.
2. Степени на умствена изостаналост
2.1. Тежка умствена изостаналост – тази категория е доста близка до умерена
степен на умствена изостаналост, като също има органична етиология и
съпътстващи заболявания. Тези деца имат по-ниски нива на успеваемост, страдат
от изразени двигателни нарушения или други свързани със състоянието
дефицити, които свидетелстват за клинически значима увреда и неправилно
развитие на централната нервна система.
Диагностични указания
IQ се движи в границите от 20 до 34.
2.2. Дълбока умствена изостаналост – интелектуалният коефициент е под 20,
което означава, че способността на лицата с дълбока умствена изостаналост да
разбират и изпълняват прости инструкции е силно ограничена. Повечето хора от
тази категория са неподвижни или крайно ограничено подвижни, изпускат се по
голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на
невербална комуникация. Имат нужда от непрекъснати грижи и наблюдение, тъй
като липсва способност за самообслужване или тя е крайно ограничена.
Диагностични указания
IQ е под 20. Разбирането на езика е ограничено в най-добрия случай до
изпълнение на много прости команди и изразяване на елементарни желания.
Могат да бъдат усвоени някои основни зрително–пространствени умения, които
да им помагат да сравняват и съпоставят под ръководство. Хората от тази група
могат да участват в прости домакински и практически задачи. В повечето случаи
може да се открие органична етиология. Тежките неврологични и други телесни
недъзи, които се отразяват върху подвижността, както и епилепсията, зрителните
и слухови нарушения, са нещо обичайно. Често се срещат генерализирани
разстройства на развитието в най-тежката им форма, най-често атипичният
аутизъм (най-вече при тези лица, които са подвижни).
3. Типични характеристики на децата с умствена изостаналост
3.1. Тежка степен на умствена изостаналост
Случаите на тежка умствена изостаналост са от 10% до 25% от всички случаи на
умствена изостаналост. Тъй като тежката степен на умствена изостаналост е
много близка до умерената, това е причината и голяма част от характеристиките
на децата в тези две степени да съвпадат:
много е вероятно да имат нужда от по-голяма подкрепа, през повечето
време;
по-вероятно е да имат видим синдром (например синдром на Даун);
развитието им е значително забавено;
обикновено се диагностицират още като пеленачета или по-малки деца,
2
BG2003/004-937.01.04
Подобряване на качеството на живот на хората с ментални увреждания
защото забавянето може да проличи в такива поведенчески симптоми като
по-късно прохождане;
имат нужда от специални обучителни интервенции, които да са насочени
към формиране на умения за самообслужване и посрещане на собствените
нужди;
като възрастни повечето от тях не могат да достигнат пълна независимост,
тъй като се нуждаят от супервизия и подкрепа при посрещане на
ежедневните си нужди;
тъй като се нуждаят от подкрепа, като възрастни живеят при близките си
или в групови домове;
някои от тях могат да си намерят по-тежка и дълбока независима работа, но
повечето биха могли да работят само при защитена обстановка
3.2. Дълбока степен на умствена изостаналост
Случаите на дълбока умствена изостаналост също представляват около 10% до
25% от всички случаи на умствена изостаналост.
имат нужда от подкрепа през цялото време;
при дълбоката умствена изостаналост много често се наблюдават вродени
аномалии;
развитието им е значително забавено и обикновено засяга всички области;
нуждаят се от постоянна подкрепа при посрещане на ежедневните си
нужди;
могат да отговарят на обикновени физически дейности и социални
стимулации, но повечето хора от тази категория са неподвижни или слабо
подвижни и са способни само на рудиментарни форми на невербална
комуникация;
обучителните интервенции могат да бъдат насочени към формиране на
елементарни навици за самообслужване, тъй като липсва способност за
самообслужване или тя е силно ограничена;
като възрастни са напълно зависими от подкрепата на околните при
посрещане на ежедневните си нужди и това е причината да не са способни
да живеят сами.
ІІ. Определение на психосоциална рехабилитация
Рехабилитацията може да се определи като комбиниране на налични методи,
тактики и стратегии във всеобщо усилие, предназначено да увеличи до възможно
най-голяма степен способността на инвалидизираните индивиди да се справят с
житейски ситуации, като им се помага да функционират възможно най-ефективно
и по този начин увеличава качеството им на живот. Към пациентите, които имат
нужда от рехабилитационни услуги, спадат децата с тежка и дълбока степен на
умствена изостаналост. При тях тези услуги могат да се нарекат хабилитационни,
тъй като е възможно в живота си те никога да не са достигали съответното ниво
на функциониране.
Психосоциалната рехабилитация се извършва от психиатри, психолози,
психотерапевти, специални педагози, социални работници, психиатрични сестри,
рехабилитатори и др.
ІІІ. Цели на психосоциалната рехабилитация на тежката и дълбока
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 дек 2018 в 23:20 ученик на 24 години от Димитровград - ПМГ "Иван Вазов", випуск 2013
01 дек 2018 в 19:08 в момента не учи на 28 години от София, випуск 2012
01 дек 2018 в 14:03 студент на 39 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - педагогически, специалност - Специална педагогика, випуск 2021
16 ное 2018 в 10:49 в момента не учи на 29 години
09 ное 2018 в 14:36 родител на 61 години
08 ное 2018 в 15:17 в момента не учи на 38 години
20 окт 2018 в 12:55 в момента не учи на 44 години
16 окт 2018 в 19:29 в момента не учи на 18 години, випуск 2019
16 окт 2018 в 12:37 студент на 36 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2020
15 окт 2018 в 05:44 родител на 45 години
 
Подобни материали
 

Начална училищна възраст

08 май 2007
·
885
·
9
·
2,900
·
568
·
75

Развитие на психиката в начална училищна възраст. Обща характеристика...
 

Готовност за училище

08 май 2008
·
365
·
6
·
1,130
·
267
·
48

Проблемът на психичната готовност за постъпване в училище и обучение. Активност в общуването при деца в начална училищна възраст. Развитие на познавателните процеси....
 

Обучение и развитие на деца със задръжки в психическото развитие.

04 юли 2008
·
429
·
10
·
1,834
·
268
·
95
·
1

Изучаването на задръжките в психическото развитие /РЗП/ започва през 70-те години на ХХ в., а до тогава са представлявали съставка от общата група на не успяващите в обучението деца.Към тази категория спадат различни подгрупи деца,включващи...
 

Условия, влияещи върху формирането на просоциално поведение при децата

26 май 2008
·
308
·
8
·
1,389
·
200
·
50

Просоциалното поведение изисква личен поглед върху ситуацията, лично мнение относно участниците в нея. За него няма универсална програма за решения...
 

Реферат по Психология на общуването

18 май 2008
·
620
·
7
·
1,342
·
289
·
23

Какво всъщност представлява общуването. Оценка на общуването- критерии. Деформации. Фактори, влияещи на общуването. Чувства и емоции, свързани с общуването. Емоциите, които разделят.
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
68
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Работа с деца с тежка и дълбока степен на умствена изостаналост

Материал № 302481, от 15 мар 2009
Свален: 1,357 пъти
Прегледан: 1,553 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Общ материал
Брой страници: 67
Брой думи: 10,721
Брой символи: 94,365

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Работа с деца с тежка и дълбока степен на умств ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения