Големина на текста:
“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите
понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.
В този смисъл творбата на монаха се превръща в превръща в своеобразна програма на
Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в
миналото, за да очертае контурите на една оптимистична
визия за бъдещето на народа ни. Защото народ, който е наследник на храбри и
достойни предходници не може да погине. Не могат да изтлеят в безпаметството на
робството онези, чиито деди “не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи
и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове”.
Въпреки чуждото иго, перспективата на бъдещето е открита за българите, ако успеят да
се вгледат в себе си и прозрат историческата си мисия чрез уроците на миналото.
“Историята” на Паисий се появява във време, когато чуждото владичество отдавна се е
превърнало в даденост, навик, инерция. Поколенията наред са родени и живели в
робство, без да знаят кои са, от къде са дошли, кои са
били техните прадеди, далечните им предходници. В западна Европа са отшумели
културни епохи като Ренесанса и Класицизма, вече залязва Просвещението, а
Романтизма набира скорост. А българските земи сякаш още са в
средновековието. Спокойствието обаче е само привидно и родината ни е на
прага на Голямата промяна, на прага на своята културна Революция. Настъпил е
момента българите да се осъзнаят като колектив консолидиран от общите
територия, език, култура, история.
Творбата на светогорският монах въздейства преди всичко с вторият увод в
който звучи искреното и будителско слово на един загрижен за българщината
човек. Ако в първото встъпление, наречено в последствие “Ползата от
историята”, Паисий преповтаря идеите за силата на разума и познанието, за
изменчивостта и превратностите на съдбата, то в “Предисловие към ония, които
желаят да прочетат и чуят написаното в тая история”, се открояват
оригиналните прозрения на твореца които го правят възрожденец. Именно тук
Паисий манифестира идеите си – просветителски, романтични, но винаги искрени
и подчертано родолюбиви.
Интересно е композиционното хрумване заглавието на произведението да е след
първия увод. Очевидно е желанието на твореца да открой своето изстрадано
слово от чуждото, което е полезно но не идва от сърцето. Така още в
заглавието заговаря самият Паисий, за да сподели с аудиторията си не само
вълнуващата го проблематика, но и простичко и искрено да каже нещо за себе
си. Оттук - нататък авторовата личност ще присъства все по – ярко и
настойчиво в текста с всичките си болки и тревоги, пристрастия и огорчения.
Заглавието на вторият увод следва непосредствено след това на книгата и
посочва конкретния адресат на авторовото послание. Потенциалната публика,
пред която “се изправя” Паисий, включва не само образованите читатели, но и
неуките слушатели. Към тази аудитория писателят се обръща с любов и
разбиране, но и с цяла поредица от императиви, открояващи категоричността на
неговото слово: “Внимавайте…”, “Четете и знайте…”, ”Преписвайте тая
историица и платете, нека ви я препишат… и пазете я да не изчезне!”.
Така още в началото на книгата очертава основното в реторическата и
стратегия – диалогичността. Текстът е отворен към хората и в него Паисий
спори, укорява, заклемява, поучава. Първите думи на автора обаче са насочени
не към всичките му съотечественици, а само към онези който, като него са
открили гордостта от българското си има. Те са жадни да научат още за своя
“род и език” и Паисий е този, който ще им даде познанието. Той е осъзнал, че
“диалогът между поколенията” е прекъснат и съвременниците му не знаят за
делата на своите предходници. Настоящето е безвремее и безпаметство. На тези
негативи на робството Паисий ще противопостави историческата памет за едно

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Паисий Хилендарски - “История Славянобългарска”

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.
Изпратен от:
beksy_j
на 2007-05-10
Добавен в:
Анализи
по Възрожденска литература
Статистика:
2,608 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Петър Берон и Паисий Хилендарскои - верни синове на своето време
добавена от norahubcheva
0
9
Подобни материали
 

Защитата на българската чест в стихтворението "Кочо" на Иван Вазов

17 апр 2008
·
1,705
·
1
·
341
·
548
·
85
·
3

В стихотворението „Кочо” на Иван Вазов е реализиран проблема за саможертвата в името на свободата. Също така акцент се поставя на отричането на робството като форма за съществуване и националното осъзнаването на моралната победа като висша ценност...
 

Родов свят в стихотворението на Христо Ботев "Майце Си"

16 дек 2007
·
1,025
·
6
·
1,566
·
44
·
3

Ботев е безсмъртният гений на българската възрожденска литература. В една от незабравимите му творби "Майце си" той акцентира върху връзката между индивидуалната личност и родовия свят, което отличава стихотворението от останалите му творби и му придава
 

Образите на предателите в "Под Игото"

05 апр 2008
·
767
·
1
·
243
·
735
·
20
·
6

Анализ на образите на Киряк Стефчов и чорбаджи Йордан.
 

Как Иван Вазов възвеличава подвига и саможертвата в одата “Опълченците на Шипка"

16 дек 2007
·
1,084
·
2
·
529
·
604
·
107
·
3

“Опълченците на Шипка”- ода, която е поместена в стихосбирката “Епопея на забравените”. В тази епопея Вазов е написал много творби, за личности, които дават живота си за българската свобода. Но одата “Опълченците на Шипка” е завършека на тази стихосбирка.
 

Битката на духа срещу физическата сила в одата на Вазов “Опълченците на Шипка”


Иван Вазов възпява в одата “Опълченците на Шипка” подвига на шепата храбри защитници на прохода. Като проследява драматичния ход на сражението между малобройните и слабо въоръжени опълченци и огромната войска на Сюлейман паша...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
188
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Паисий Хилендарски - “История Славянобългарска”

Материал № 29894, от 10 май 2007
Свален: 2,608 пъти
Прегледан: 382 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 1,009
Брой символи: 8,785

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Паисий Хилендарски - “История Славянобългарска”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения