Големина на текста:
“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите
понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.
В този смисъл творбата на монаха се превръща в превръща в своеобразна програма на
Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в
миналото, за да очертае контурите на една оптимистична
визия за бъдещето на народа ни. Защото народ, който е наследник на храбри и
достойни предходници не може да погине. Не могат да изтлеят в безпаметството на
робството онези, чиито деди “не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи
и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове”.
Въпреки чуждото иго, перспективата на бъдещето е открита за българите, ако успеят да
се вгледат в себе си и прозрат историческата си мисия чрез уроците на миналото.
“Историята” на Паисий се появява във време, когато чуждото владичество отдавна се е
превърнало в даденост, навик, инерция. Поколенията наред са родени и живели в
робство, без да знаят кои са, от къде са дошли, кои са
били техните прадеди, далечните им предходници. В западна Европа са отшумели
културни епохи като Ренесанса и Класицизма, вече залязва Просвещението, а
Романтизма набира скорост. А българските земи сякаш още са в
средновековието. Спокойствието обаче е само привидно и родината ни е на
прага на Голямата промяна, на прага на своята културна Революция. Настъпил е
момента българите да се осъзнаят като колектив консолидиран от общите
територия, език, култура, история.
Творбата на светогорският монах въздейства преди всичко с вторият увод в
който звучи искреното и будителско слово на един загрижен за българщината
човек. Ако в първото встъпление, наречено в последствие “Ползата от
историята”, Паисий преповтаря идеите за силата на разума и познанието, за
изменчивостта и превратностите на съдбата, то в “Предисловие към ония, които
желаят да прочетат и чуят написаното в тая история”, се открояват
оригиналните прозрения на твореца които го правят възрожденец. Именно тук
Паисий манифестира идеите си – просветителски, романтични, но винаги искрени
и подчертано родолюбиви.
Интересно е композиционното хрумване заглавието на произведението да е след
първия увод. Очевидно е желанието на твореца да открой своето изстрадано
слово от чуждото, което е полезно но не идва от сърцето. Така още в
заглавието заговаря самият Паисий, за да сподели с аудиторията си не само
вълнуващата го проблематика, но и простичко и искрено да каже нещо за себе
си. Оттук - нататък авторовата личност ще присъства все по – ярко и
настойчиво в текста с всичките си болки и тревоги, пристрастия и огорчения.
Заглавието на вторият увод следва непосредствено след това на книгата и
посочва конкретния адресат на авторовото послание. Потенциалната публика,
пред която “се изправя” Паисий, включва не само образованите читатели, но и
неуките слушатели. Към тази аудитория писателят се обръща с любов и
разбиране, но и с цяла поредица от императиви, открояващи категоричността на
неговото слово: “Внимавайте…”, “Четете и знайте…”, ”Преписвайте тая
историица и платете, нека ви я препишат… и пазете я да не изчезне!”.
Така още в началото на книгата очертава основното в реторическата и
стратегия – диалогичността. Текстът е отворен към хората и в него Паисий
спори, укорява, заклемява, поучава. Първите думи на автора обаче са насочени
не към всичките му съотечественици, а само към онези който, като него са
открили гордостта от българското си има. Те са жадни да научат още за своя
“род и език” и Паисий е този, който ще им даде познанието. Той е осъзнал, че
“диалогът между поколенията” е прекъснат и съвременниците му не знаят за
делата на своите предходници. Настоящето е безвремее и безпаметство. На тези
негативи на робството Паисий ще противопостави историческата памет за едно

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Паисий Хилендарски - “История Славянобългарска”

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.
Изпратен от:
beksy_j
на 2007-05-10
Добавен в:
Анализи
по Възрожденска литература
Статистика:
2,608 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Петър Берон и Паисий Хилендарскои - верни синове на своето време
добавена от norahubcheva
0
9
Подобни материали
 

Защитата на българската чест в стихтворението "Кочо" на Иван Вазов

17 апр 2008
·
1,705
·
1
·
341
·
85
·
3

В стихотворението „Кочо” на Иван Вазов е реализиран проблема за саможертвата в името на свободата. Също така акцент се поставя на отричането на робството като форма за съществуване и националното осъзнаването на моралната победа като висша ценност...
 

Родов свят в стихотворението на Христо Ботев "Майце Си"

ivonka
·
16 дек 2007
·
1,025
·
6
·
1,566
·
324
·
44
·
3

Ботев е безсмъртният гений на българската възрожденска литература. В една от незабравимите му творби "Майце си" той акцентира върху връзката между индивидуалната личност и родовия свят, което отличава стихотворението от останалите му творби и му придава
 

Образите на предателите в "Под Игото"

lapinka
·
05 апр 2008
·
767
·
1
·
243
·
735
·
20
·
6

Анализ на образите на Киряк Стефчов и чорбаджи Йордан.
 

Битката на духа срещу физическата сила в одата на Вазов “Опълченците на Шипка”


Иван Вазов възпява в одата “Опълченците на Шипка” подвига на шепата храбри защитници на прохода. Като проследява драматичния ход на сражението между малобройните и слабо въоръжени опълченци и огромната войска на Сюлейман паша...
 

Как Иван Вазов възвеличава подвига и саможертвата в одата “Опълченците на Шипка"

16 дек 2007
·
1,084
·
2
·
529
·
604
·
107
·
3

“Опълченците на Шипка”- ода, която е поместена в стихосбирката “Епопея на забравените”. В тази епопея Вазов е написал много творби, за личности, които дават живота си за българската свобода. Но одата “Опълченците на Шипка” е завършека на тази стихосбирка.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
188
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Паисий Хилендарски - “История Славянобългарска”

Материал № 29894, от 10 май 2007
Свален: 2,608 пъти
Прегледан: 382 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 1,009
Брой символи: 8,785

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Паисий Хилендарски - “История Славянобългарска”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
патриотизмът на паисии в история славянобългарска история славянобългарска зов за национално самоосъзнаване Личността на Паисий според История славянобългарска личността на паисий полемиката на паисии в история славянобългарска история славянобългарска minalo nastoshte i bydeshte силата на словото история славянобългарска страра защитава и бъзхвала ба славянската писменост история славянобългарска паисии хелендарски национална идентичност в история славянобългарска паисий хилендарски история паисии хилендарски история предисловие история славянобългарска страстен зов за национално осъзване Исторя Славянобългарска паисии хиляндарски стихоже значение на история славянобългарска истори славянобългарска първата творба на българското възраждане хилендарски история славянобългарска зов за национално осъзнаване