Големина на текста:
1
СИМВОЛИКАТА НА СЛЕПОТАТА И ЗРЕНИЕТО В
ТРАГЕДИЯТА „ЕДИП ЦАР” ОТ СОФОКЪЛ
Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в
старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за
съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на
мисловното прозрение. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно
предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. Отхвърлянето на
предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка на
неподчинилия се. В трагедията „Едип цар” Софокъл представя проблема за
противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез
символиката на слепотата и зрението. Главните герои - Едип, Тирезий и Йокаста, по
различен начин се стремят към истината. Тя ги свързва, но всеки от тях изминава
индивидуален път в нейното търсене. То е с трагично предопределена цел - особено за
Едип и Йокаста. Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец,
който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят
Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от
духовно зрение, идентично с представата на дребните за мъдро познаване обратите на
живота. Майката и съпругата Йокаста е въплъщение на женската слабост пред
неумолимата съдба - страховете й от сбъдването на предсказанието са живи, но тя не би
могла да промени съдбата си. Дочаква трагичното й въздействие. Не може да се
противопостави пред силата на истината. Мотивът за слепотата има две образни
измерения - на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на
житейската съдба. По подобен начин мотивът за зрението се разглежда като „сляпо”
доверие във видимата достоверност на житейските факти и събития, случили се в
миналото. Преходът между символите на зрението и слепотата е трагично
предопределеният път на човешката съдба.
Абсолютната истина е трагично знание за зрящи и слепци в трагедията на Софокъл.
Едип знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство и инцест, но не забелязва
подробностите - той не е отраснал в родната Тива и не познава своите родители. Разумът
му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Показва му пътя към трагично
сбъдване на предопределеното. Това, което е смятал за предимство пред съдбата -
познанието, го предава обратно в нейните ръце. Едип е сляп за истината и нейното
превъплъщение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип,
защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му
отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора. Затова отказва да изрече
истината за трагичната съдба на Едип и Йокаста. Вътрешно противоречиви са мислите и
желанията на двамата герои. Едип е син и съпруг, а Йокаста - майка и съпруга. Личните
им съдби са трагично преплетени. Знание и незнание, престъпление и наказание са
неразрешимият проблемен „възел”, който ще бъде разкъсан след смъртта на Йокаста и
самоослепяването на Едип. Наказанието, предречено от боговете, е неизбежно. То е
лично възмездие за героите и осъзната вина.
Едип е в центъра на трагедията, защото неговият образ е символно въплъщение на
проблема за човешката съдба. Той осъзнава, че миналото му Крие повече, отколкото му
казват спомените. В опитите си да открие убиеца на Лай, Едип тръгва по път, водещ към
истината и избавящ го от незнанието и духовната му слепота.
Царят на Тива се противопоставя на решението на Тирезий да не споделя истината,
на желанието на Йокаста да го върне назад към времето на щастливата вяра в човешките
сили. Не приема и казаното от Креон. Едип е едновременно невинен поради незнание и
1
обвинен в най-тежките престъпления, щастлив владетел и най-нещастен сред тиванци.
Зад видимото не вижда истината, скрита В поднесените факти и доказателства. Той е
„зрящ” слепец. Духовната мъдрост е непозната за гневливия му характер. Когато съдбата
му се разкрива пред него докрай, се появява и възможността той да я приеме и да
отстрани това, което го е подвело преди - сляпата вяра в разума и зрението. Губейки
всичко, Едип печели мъдростта на незрящия.
В началото на трагедията образите на Тирезий и Едип са противоположни, носители
на зрение и мъдрост, дързост и спокойствие, вяра в разума и търсене на мъдростта.
Знанието на Тирезий е от друго естество. Неговите незрящи очи са компенсирани от
всевиждащия му дух. Тирезий напълно осъзнава колко далечно е това знание от вярата
на обикновения човек във видимото. Затова мъдрецът предпочита да не каже истината на
Едип и да не ускори страшната развръзка, а да остави разкритието в подредените
случайности на съдбата. Слепотата на Тирезий е само физическа и уменията му да вижда
се простират далеч извън границите на земния свят. Според мита за Едип, след години и
незрящият изгнаник ще бъде уважаван предсказател, виждащ бъдещето без физическо
зрение. Преображението в личността на Едип е предизвикано от примирението със
съдбата след узнаването на същността й.
Третият образ, който допълва картината на символните измерения на слепота и
зрение, е този на Йокаста - жената, която винаги е живяла със страха от срама и ужаса.
Йокаста е избрала да отдалечи часа на страшната истина, обричайки Едип на смърт дни
след раждането му. Тя прави опит да преобърне хода на съдбата, но винаги очаква
предупреждение свише. Живее в постоянен смут и тревога. Йокаста отчаяно се опитва да
спре Едип в желанието му да узнае произхода си. Последното защитно средство е
самоубийството. За разлика от Едип и Тирезий, тя не посреща истината като нещо,
наложено от съдбата, като лично изживяна вина. Тя страда не само за себе си, но и за
всички останали. Женската слабост, която е избрала като отношение към проблемите на
знанието, й пречи да прогледне и да се отърси от страха.
Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в
поведението на тримата герои. Слепотата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна
заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешната пророческа сила на
мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на зримото. И в двете си
значения символните проекции на зрение и слепота се противопоставят и допълват, а
между тях се търси преходът на катарзиса, пречистващ душите.
Ослепяването на Едип се разглежда като прераждане на духа в трагедията на
Софокъл. След като е приел и осъзнал греховете си, а съдбата е разкрила тайните си за
него, Едип решава да сложи край на вярата си в борбата с предначертаното, ръководена
от видимото, което носи трагична вина за човека. Животът, изпълнен със заблуди, е
прекъснат, а Едип познава мъдростта чрез болката. Избождането на очите е бягство от
реалността, която подвежда. Мъдростта винаги се ражда в лишението и болката. Едип
прогонва лъжите и избира за свое наказание да броди сляп - да опознае света с новата
нагласа, че зад видимото се крият други истини. Ослепяването не носи щастие, но
изчезват напрежението и съмненията, че досегашното щастие може да се разруши всеки
момент.
Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но
научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В
страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път
между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар”
на Софокъл.
Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Символиката на слепотата и зрението в трагедията „Едип Цар” от Софокъл

Ппроблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр.
Изпратен от:
DE-ko
на 2007-05-07
Добавен в:
Теми
по Старогръцка литература
Статистика:
1,146 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Личният избор в трагедията „Антигона”

12 фев 2008
·
574
·
2
·
391
·
241
·
96
·
1

Софокъл – майсторът на трагедията, пише сто двадесет и три драми, но до днес оцеляват само седем. За останалите знаем от разработки, правени преди десетки години...
 

Човешкото и свръх човешкото в образа на Антигона

02 ное 2006
·
3,345
·
2
·
397
·
408
·
37
·
9

Литературноинтерпретативно съчинение върху Антигона.
 

Исторически особености и значение на старогръцката литература

19 окт 2007
·
226
·
2
·
545
·
328
·
13
·

Висока хуманност, хармоничност и убедителност – това е, на което се дължи изключителната ценност на старогръцкото наследство.
 

Мярата за "доброто" и "лошото" в "Антигона"

17 апр 2006
·
1,545
·
3
·
847
·
191
·
23
·
1

Пети век преди новата ера, под небето на Тива ,на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "антигона".Годините сте заличат много - сте се изгубят подробностите от бита , ще се променят декорите...
 

Образите на Антигона и Исмена между обичта и отчуждението

18 ное 2006
·
4,054
·
2
·
334
·
677
·
35
·
23

Интерпретация върху трагедията на Софокъл "Антигона".
 
Онлайн тестове по Старогръцка литература
Тест за 9-ти клас по тема:Старогръцка литература
тематичен тест по Старогръцка литература за Ученици от 9 клас
Предназначен за проверка на знания по раздела "Старогръцка литература" за 9 клас.
(Лесен)
15
230
4
21.02.2012
Тест по старогръцка литература за 9-ти клас на тема "Древногръцката култура и литература"
тематичен тест по Старогръцка литература за Ученици от 9 клас
Тестът "Древногръцката култура и литература" е подходящ за ученици от 9 клас. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
18
17
1
2 мин
17.01.2014
» виж всички онлайн тестове по старогръцка литература

Символиката на слепотата и зрението в трагедията „Едип Цар” от Софокъл

Материал № 28711, от 07 май 2007
Свален: 1,146 пъти
Прегледан: 555 пъти
Качен от:
Предмет: Старогръцка литература, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 683
Брой символи: 5,726

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Символиката на слепотата и зрението в трагедият ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения