Големина на текста:
На прощаване – Христо Ботев
Христо Ботев пише стихотворението “На прощаване”, когато се готви да
премине в поробеното отечество с четата на Жельо войвода през 1868г.
(осуетено от румънските власти).Излиза за първи път във в. “Дума на
българските емигранти”, 1871г..Може да се разглежда като своеобразно
продължение на “Майце си”.Не само темите и проблемите са обвързани –
самата структура на двете творби има стойността на начална и повторна
интерпретация.Разбира се, променени са причините за взетите решения,
“намерен” е пътят, разкриващ революционния избор.В текста е осъществен
реалният мотив за завръщането на героя: дом, борба и път са опорните
елементи, посредством които се разгръща художествената идея.От
композиционна гледна точка в “На прощаване” могат да се обособят
няколко основни момента.Сред тях са изповедта обяснение към майката за
взетото решение, възможната гибел и победното завръщане.Съвършено
недвусмислено произведението показва, че революционното мислене и
действие се схваща от лирическия герой не като собствена същност, а като
“горчив” дълг, наложен от епохата и историческите условия.
Припомняйки си началото на “Майце си” (“Ти ли си, мале, тъй жално
пела,/Ти ли си мене три годин клела”), няма да е трудно да се открие, че
още с началото на стихотворението борецът започва нов, доста по-
различен диалог, съвсем пряко и напълно съзнателно репликиращ
предишния:
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах азе хайдутин…
Въпросително – молещото, търсещото опрощение синовно послание е
заместено от почти императивно изразената увереност на революционера в
правотата на избрания път.Нежното, интимното-съчувственото разбиране
на майчината мъка (“та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш “) не
намалява, само прави още по-болезнена за самия него твърдостта, с която е
принуден д а й внуши неизбежността на трудния, жестокия жребий, който
й се е паднал – да бъде майка на човек, за когото свободата на народа стои
по-високо от всичко, дори и от майчиното страдание.Синът полага усилия
не толкова да утеши майката, колкото да й внуши своята правота, и
пробуждайки нови, непознати досега за нея мисли и чувства, духовни
сили, основания за самочувствие, да спечели нейната съпричастност.С
либето като че ли е по-лесно – и двамата залагат на равно: първа любов.Но
майчиният залог е неизмерим със земни мерки и затова на нея трябва да и
се внуши, че е по-добре да бъде “майка юнашка” на несретен или дори
загинал герой, отколкото на жив, но оскотял от тиранията роб.
Обстоятелството, че от двете вероятни картини на завръщането на
дружината у дома се предлага трагичната, е че тя е по-
вероятната.Щастието се приема лесно – но големите характери проявяват
истинското си величие само при нещастието.Твърде неузнаваем става
образът на майката, от човек който се нуждае от утеха, до юнашката майка,
която не само ще приеме твърдо вестта за смъртта на сина си, но и ще
продължи неговото дело, като превърне и братята му в борци.По този
начин заветът на падналия за свобода ще стигне до неговите братя:
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат –
силно да любят и мразят…
Ако е истина, че в живота на бурни, драматични и трагични личности
като Ботев щастливите мигове са рядкост, несъмнено създаването на
въображаемата картина на завръщането на бореца “жив и здрав с байряк
във ръка” е един такъв миг.Всяка представа, всеки образ, всяко чувство
сякаш се носи на крилете на една величествена “Ода на
радостта”.Величието на тази картина е в нейната простота, няма нищо
изкуствено приповдигнато.Срещата с майката ще бъде една мъжествена
прегръдка с “две думи заветни: свобода и смърт юнашка!”, а с любимата –
“с кървава ръка през рамо”:
Но стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря, сиромах, за правда,
за правда и за свобода…
Не “герой”, “юнак”, “борец” или нещо друго, а “сиромах”.Опитът на
героичния живот и на героичната смърт е винаги шанс да бъде разбран по
един по-добър начин светът.Такъв е винаги странният и славен път – той
преминава през “земите” на паметта и съвестта в опит да улови посоката
на живота и контурите на бъдещето.
Действително в тази творба, както и в други стихотворения на Ботев, има
твърде много лично преживяно; и както при всяка Ботева песен, така и тук
личният повод става отправна точка за голямо обобщение и за разкриване
на дълбока жизнена правда.В ценностната система на революционера
животът не заема първо място – то е отредено за достойнството и
юнашкото поведение (“пътят е страшен, но славен”).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"На прощаване" - Христо Ботев

Христо Ботев пише стихотворението “На прощаване”, когато се готви да премине в поробеното отечество с четата на Жельо войвода през 1868г. (осуетено от румънските власти).Излиза за първи път във в.“Дума на българските емигранти”, 1871г.
Изпратен от:
sladko_eli_27
на 2009-02-16
Добавен в:
Есета
по Възрожденска литература
Статистика:
344 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,211
·
3
·
194
·
318
·
36
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,890
·
2
·
232
·
972
·
44
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,182
·
3
·
1,138
·
666
·
176
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Моята молитва- анализ

22 фев 2006
·
4,480
·
4
·
611
·
46
·
3

Ако все пак различните цели, които си поставят поетите в първите четиристишия, не са достатъчно убедителни, на помощ на защищаваната теза идва избраното от Ботев мото: "Благословен бог наш..."
 

Живот и смърт в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
462
·
3
·
841
·
242
·
35

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

"На прощаване" - Христо Ботев

Материал № 285302, от 16 фев 2009
Свален: 344 пъти
Прегледан: 591 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 365
Брой символи: 2,929

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""На прощаване" - Христо Ботев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения