Големина на текста:
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”
Разказът „Дервишово семе” на Николай Хайтов носи особената виталност на
противоречивия диалог между човек - време и родова общност. Формира нова
художествена естетика за вписването индивидуалната вселена на човешките емоции
в света на родово-изконната традиция. Проблемът за принадлежността на човека
към стародавната, почти митологична като представа и функции, родова общност,
към нейните неписани закони за сърцето, морала и нравст веността - е
интерпретиран от позицията на две конфликтуващи помежду си ценностни системи.
Родовото съзнание носи белезите на отминали древни времена, когато гласът
на предците, превърнат в изконно традиционно право, живее в почти свещеното
„законодателно” слово на старейшината на рода. Личните пристрастия на отделния
човек не интересуват старейшината на рода. Негово неотменимо изконно право е да
опази корените на общността, да осъществи приемствена връзка между
поколенията.
Две ценностни системи - на родовото начало и на човешкото в човека - спорят
за своето право в съзнанието на Николай-Хайтовите герои. Лю бовта е вечното,
обвързващо минало и настояще с бъдещето. Дървото на живота е опазено от
традицията, но духовният корен на човешко и родово съзнание съхранява свободата
на мисъл и действие. Лишен от свободен избор, духът гу би връзка с вечните
първоизвори на живота и родовото огнище загасва. Душата бавно умира. Родовото
дърво на живота не дава нови филизи.
Вечна е битката между добро и зло, между любов и омраза в човешката душа.
Тя не спира. Без начало и без край е. Затова и разказът „Дер вишово семе” на
Николай Хайтов има отворен композиционен финал.
На кръстопътя между времена, епохи и нрави застава винаги човекът. Срещат
се човешките съдби и сплитат трагичен възел от любов и омра за. Троен е възелът
между Хайтовите герои Рамадан, Руфат и Силвина. Душите и на тримата са
ограбени и лишени от любов. Дирята на преживените дни е някак чужда и далечна
за духа им. Остава споменът за неизживяното. Любовта изг рява като приказно
слънце, но само за миг, в душата на Рамадан и Силвина. Те се оказват по детски
несръчни в общото духовно изживяване на покълналото любовно чувство. Оказват
се обвързани, слети, сякаш с една душа. Споменът за общия духовен живот на
споделената им емоция пречиства страданието, от което се ражда силата за
надмогване на омразата. Ражда се смирението в мъченическата душа на Силвина. Тя
застава между греха на Руфат и опрощението на Рамадан. Спасението и за двамата
мъже е в женското градивно начало на човешката природа. Любовта има материален
знак. Нейните извечни природни стихии са одухотворени и приемат човешкия образ
на Силвина. Но ако Руфат носи примитивно-земното в изживяването на любовната
страст, то Рамадан се явява носител на поетично-духовното в емоционалните
пориви на човека. Любовта има земен и духовен образ. Такъв двойствен,
„разполовен” живот има и душата на Силвина - погазена и умъртвена от Руфат и
сакрализирана в емоционалния спомен на Рамадан. Двамата се срещат пред
разрушения и „споменно” съграден олтар на любовта. Макар и разделени от омраза,
те намират „място” за среща в душата на Силвина, изпълнена със смирение.
Човешкото се възражда в тях. Болката ги сближава. Всеки от героите открива
страданието на другия:
Тарабата, дето ни делеше с Руфатя, дето е от дъбово дърво, взе, че изгни, а
дертовете наши не изгниха. И на Руфатя, види се, не в било лесно всяка вечер с лед
да заспива и да се събужда със слана...
Душите и на двамата са осланени. Пред олтара на любовта застават еднакво
наказани и ограбени. Общият съдбовен възел на пропиления им живот ражда силата
на опрощението в душата на Силвина. Тримата герои се срещат в общото си
страдание. Разпознават злото и признават вината си:
Преди месец и нещо бутнах тарабата - гнилата — и Влязох в Силвинините
двори като у дома. От двора отидохме в одаята на Руфатя и седнахме вътре. За
първи път тримата се събрахме на едно, от четиресет години за първи път се
гледахме с Руфатя очи в очи, а Силвина - между нас Грешна душа имам, агов, да
ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфа тя, да я погледа в
моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот, но тя не дава.
- Стига ни, вика, че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!
Общото страдание изгаря страшния звяр на омразата. Тримата герои започват
да градят нов олтар - на човешкото, познало злото и опростило греха. Той е общ за
сплетените им в трагичен възел души:
Сега работата горе-долу тъй върви: на Руфатя все му е студено, а магаре
няма у Силвина и вместо да се гърби тя да носи дърва и да пали на Руфатя
печката - ходя за дърва аз... снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата!
Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!...
Любовта спасява човека и неговата душа стъпва отново в „пътеката” на
живота, макар й кръстопътно пресечена от вечното страдание. То е част от вечния
кръговрат между живота и смъртта, сплел в трагичен възел човешки-интимното и
родово-общото. В човека е вечният кръстопът между любовта и омразата, а в
сплетения между тях възел е силата и слабостта на живота. Там е и опазеният родов
корен, чието семе кълни в спасената хуманност на Хайтовите герои и на човешкия
род.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Николай Хайтов - „Дервишово семе”

Разказът „Дервишово семе” на Николай Хайтов носи особената виталност на противоречивия диалог между човек - време и родова общност.
Изпратен от:
elena_pr
на 2007-05-01
Добавен в:
Теми
по Нова българска литература
Статистика:
796 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Темата за войните в творчеството на Йовков

18 мар 2006
·
1,785
·
6
·
1,145
·
5

Темата за войните в творчеството на Йовков - кандидат-студентска тема.
 

Антихуманната същност на войната в йовковите разкази

27 окт 2006
·
846
·
3
·
990
·
110
·
26

Започнал творческия си път в кръга на писатели символисти, със стихове, а след това и разкази, Йовков израства творчески през войната. Войната събужда интересите му към действителността и към човека. Тя активизира у него художника, чувството за реалност..
 

Йордан Йовков – биография


Йордан Стефанов Йовков (09.11.1880 – 15.10.1937). Роден в село Жеравна, Сливенски окръг. Като малък рисува хубаво, отличава се с начетеност и любознателност.
 

Проблема за греха и възмездието в разказа "Индже"

16 дек 2007
·
3,007
·
1
·
304
·
629
·
82
·
8

Проблема за греха и възмездието, за престъплението и наказанието в драматичния разказ „Индже” е свързан с този за любовта и нейната прераждаща сила.
 

Чудаците в Йовковите разкази

13 май 2007
·
905
·
57
·
9,239
·
509
·
81
·
5

Чудаците в Йовковите разкази "Старопланински легенди", " Женско сърце", "Ако можеха да говорят"
 

Николай Хайтов - „Дервишово семе”

Материал № 27309, от 01 май 2007
Свален: 796 пъти
Прегледан: 231 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 419
Брой символи: 3,270

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Николай Хайтов - „Дервишово семе”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
197 29


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения