Големина на текста:
Направеният анализ на утвърдените в социологията на образованието модели за
разбиране на взаимоотношенията между образователните институции и
обществото показва, че и либералната представа за общественета роля на
образованието и теориите за репродукцията са обект на сериозна критична
преоценка. Университета неможе да се разглежда само като фактор за социалната
промяна на личността, нито като посредник в социалното възпроизводство. Той е
съ- участник за създаване, формиране, изграждане, утвърждаване и легитимиране
на нови и вече съществуващи социални структури.
Университетските институции дават знания и добра подготовка на кадрите,
обучаващи се в тях, след което имат големи шансове за добра реализация в
обществото.ето защо те подлежът на голяма критика. Това трябва да е така, защото
университета е важен фактор за социалната промяна на една личност. Той е
средство за “репродукция” и “мобилизация” на личността. Чрез университетите
личностите се учат да работят в колектив, да използват и прилагат получените
знания, да бъдат отговорни, да разчитат както на себе си, така и на своите колеги.
По тази причина всеки университет трябва да се стреми към развитие, да е
благоприятно настроен към нови идеи, промени и методи на обучение, които да са
в полза на обучаващите се в тях кадри, защтото университета е важно звено в
развитието им като личности.
Представянето на доминиращите през различни периоди парадигми за
социалната роля на образователните институции има за цел да предложи ориентири
за осмисляне на реалната история на университетите. Тези ориентири все пак са
останали абстрактни концептуални схеми, отдалечени по време и място на своето
разработване и по своя патос от обекта на изследването. Много хора споделят
мнението, че “училището може коренно да превъзпита нашия народ”. Но друга
част мисли, че “училището неможе да има решаващо влияние като фактор в
днешния живот”. Но все пак училището е важен институт, който би допринесъл
много за общото културно развитие на личността. Социалната роля на
образователните институции се изявява по различен начин в обществата с различна
степен на развитие. Това е така, защото едни мислят образованието за необходимо,
като средство за развитие и просперитет, а други за нещо, което е напълно ненужно
т.е. за загуба на време. По тази причина се правят всички тези изследвания, за да
може да се определи точната роля на образованието в социалните структури и в
живота на хората. Това може да се проследи и чрез социализацията на младите и
подготовката им за упражняване на определени професии. Съвременната
социология на образованието преоткрива и преосмисля институционалния подход
към образованието, който има две основни измерения.
Първото измерение е свързано не само с дейностите по обучение и
възпитание, но и с цялостната специфика на образователните институции – с
начина и принципите на тяхното конструиране и функциониране. Огромна роля
играе и “скритата” учебна програма. За разлика от официалната програма, която
включва регламентирано и публично обявено учебно и възпитателно съдържание,
“скритата” учебна програма визира непланираните, неявните, неосъзнатите
въздействия на образователната среда и практика. Правилата, които структуритар
училищното пространство и време – потредбата на класните стаи, точното време за
учебни часове и почивка, планирането на основните дейности, не само конструират
училищноя ред, но и помагат за формирането на определени личностни нагласи.
Образователните институции имат водещо значение при прехода от традиционното
към модерното общество за изграждане качествата на модерната личност. Това
гласи изследването на Инкелес и Смит.Изследването на тезата на Иван Илич е, че
училището оказва толкова отрицателно влияние върху индивидите и че такава
институционална форма трябва да бъде официално отхвърлрна и бъдещото
общество да се изгражда като “общество без училище”. В това първо измерение се
сблъскват и спорят две тези – едната подкрепя изцяло училището и образованието
като важен фактор за възпитанието и развитието на една личност, а другата изцяло
го отхвърля и смята, че обществото би било по – добре без образование.
Второто измерение на преоткриването на институционалния подход при
социологическото изследване на образованието се отнася до осмислянето и
разкриването на несоциализационните последици от функционирането на
образователните институции. Образованието започва да се определя като
разпределяща институция, функционираща в съответствие със социалните правила,
които и позволяват да удостоява с успех или неуспех в обществото напълно
независимо от социализиращия ефект на основните си дейности.
Разпределителната роля на образованието има значими последици както за
включените в системата му индивиди, така и за онези, които остават вън от нея.
Образованието разпределя индивидите за различни социални позиции и ако
легитимира една част от младежите като успели, то от друга страна етикира и
“заклеймява” останалите като неуспели. Второто измерение твърди, че
образователните институции разделят индивидите като успели и неуспели в
обществото. Институциите са подчинени на социалните правила, които определят
понататъшното развитие на индивидите в обществото. Образованието има
разпределяща роля, която оказва влияние за индивидите и за тяхното бъдещо
развитие в обществото.
Разглеждането на образователните институции като институции със
самостоятелно социално присъствие има ясно изразени теоретични последици. То
очертава измеренията на конкретен изследователски подход, които могат да бъдат
определени като:
- отказ от контекстуализма – разбирането на образователните институции
като интегрална част на обществото и изцяло детерминирани от външни
фактори. Дюркем първи определя образователните институции като “ образ
и отражение на обществото”. Образователните институции са съ – автори
на тази среда, постоянно взаимодействайки с нея и изпращайки различни
“сигнали” за нейната промяна;
- отказ от редукционизма – разглеждането на резултатите от
функционирането на образователните институции само като съвкупен
продукт от действията на включените в тях отделни индивиди. Стремежът
крайните образователни резултати да бъдат обвързани не само с действията
или бездействията на индивидите, но и с организационната структура.
Теориите за социална репродуктивна роля на образованието имат безспорна
заслуга в утвърждаването на институционалния подход към образованието;
- отказ от инструментализма – образователните институции се разглеждат и
оценяват като средство за постигане на определени социално
детерминирани цели. Инструментализмът твърде често се съпровожда и от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социална интеграция на инвалидите

Като процес на интеграция се определя процесът на приобщаване на отделни индивиди или групи индивиди към обществото. За интеграция се говори, когато става въпрос за малцинствени групи, за лица с девиантно поведение, за лица с увреждания и пр....
Изпратен от:
a
a на 2008-12-16
Добавен в:
Доклади
по Социална политика
Статистика:
36 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Отдел "Закрила на детето"

29 яну 2009
·
859
·
8
·
1,733
·
896
·
139
·
1

Организация и дейност на Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане".
 

Изследване на развитието на социалната работа с деца в област Смолян

10 ное 2008
·
70
·
7
·
1,231
·
63
·
9

С приемането на промените в Закона за закрила на детето и подзаконовите нормативни документи през 2003 година към Агенцията за социално подпомагане /АСП/ бяха създадени необходимите местни структури за работа с деца...
 

Социална работа с приемно семейство. Модели на приемно семейство в Сащ.

06 окт 2008
·
177
·
7
·
812
·
112
·
22

Семейната среда е много важна за израстването и развитието на децата. За това Законът за закрила на детето дава възможност на децата, които по някаква причина не могат да живеят при родителите си да бъдат настанени в семейство на приемни родители...
 

Специфика в дейността на социалния работник при хората с увреждания и самотните възрастни хора

08 фев 2008
·
324
·
4
·
631
·
113
·
16

Своята дейност социалният работник започва със събирането на информация на възложения му обект. Изяснява си:пол,възраст, здравно състояние,условия на живот, способност самостоятелно да се осигурява всичко необходимо за живот, материално положение...
 

Най-подходящи форми за социална работа със стари хора

04 фев 2008
·
755
·
6
·
992
·
400
·
61
·
1

Хората в пенсионна възраст са много разнообразна популация спрямо останалите възрастови групи. Всеки индивид от тази група има широко вариращи способности и нива на функциониране...
 
Онлайн тестове по Социална политика
Социално осигуряване - тест 2
тест по Социална политика за Студенти от 3 курс
Tест по социално осигуряване за студенти от Бургаски свободен университет. Въпросите имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
10
55
1
28.05.2015
Тест по осигурителни системи и фондове за 4-ти курс
изходен тест по Социална политика за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 36 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Финанси, изучаващи Социално осигуряване и политика, и по-конкретно системите и фондовете, свързани с тях.
(Лесен)
35
103
2
4 мин
28.08.2014
» виж всички онлайн тестове по социална политика

Социална интеграция на инвалидите

Материал № 236593, от 16 дек 2008
Свален: 36 пъти
Прегледан: 18 пъти
Качен от:
Предмет: Социална политика, Икономика
Тип: Доклад
Брой страници: 10
Брой думи: 1,668
Брой символи: 15,524

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална интеграция на инвалидите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения