Големина на текста:
1. Международни организации за сигурност (МОС). Обществото на народите. Видове
международни организации. ООН. Общо събрание. Съвет за сигурност. Икономически социален
съвет. Международен съд. Секретариат. Като организация Обществото на народите е създадена
през 1919г. в Париж на Парижката мирна конференция. Целта и е да носи основна отговорност за
поддържане на световния мир и международната сигурност. Днес в системата на съвременните
международни отношения както и в международната политика съществуват две основни групи:
международни организации и обединения: а) международни правителствени организации; б)
международни неправителствени организации. Международните правителствени организации
представляват обединения от държави, създадени чрез сключването на международен договор за
достигането на някакви общи цели. По правило тези организации изграждат система от
самостоятелни органи, всеки от който има съответните права и отговорности. Наличието на
междудържавен учредителен договор също се счита за необходим техен белег. Междудържавните
организации могат да бъдат класифицирани и разграничени според различни критерии: Според
мащабите на дейността си те са универсални и регионални; Според предмета на дейност - най-
разнообразни: политически, икономически, военни, екологични, религиозни, хуманитарни и пр;
Според юридическата сила на правомощията им - организации с прескриптивни правомощия,
които не могат да задължават страните членки да изпълняват техните решения против собствената
им воля, и организации с дескриптивни правомощия, чиито решения са задължителни за
изпълнение. Организация от втория тип в структурата на ООН е например Съветът за сигурност и
неговите решения са задължителни за изпълнение за всяка държава-член на ООН. На
организационната структура на междудържавните организации е присъщо голямо разнообразие,
но по правило тя включва три типа по-важни органи: пленарни органи, в които са представени по
определен начин всички държави-членки, и които носят различни наименования - общо събрание,
генерална конференция, асамблея и пр.;изпълнителни органи, в които участват излъчени по
определена процедура представители на държавите-членки или международни длъжностни лица;
избират се обикновено от пленарните органи на базата на справедливо разпределение на местата
в тях и на определена мандатност; най-често се наричат изпълнителни съвети, комитети, бюра и
т.н.; административни органи - помощни и обслужващи звена на международните организации,
състоящи се от международни длъжностни лица и служители, които изпълняват функциите по
административното обслужване на организацията, подготовката на нейните решения и пр. ООН е
най-масовата универсална световна организация, в която членуват над 200 държави от целия свят.
Самото учредяване на ООН става на конференция в Сан Франциско на 24.IV.-26.VI.1945 г. на която
представители на 50 държави изработват окончателен вариант на Устава на организацията.
Седалището на ООН се намира в Ню Йорк, като отделни нейни организация са установени в други
градове: Женева, Виена, Хага. Основните цели на ООН са: световен мир и сигурност; да развива
приятелски отношения между държавите; да сътрудничи при решаване на международни
проблеми. Главни органи на ООН са: Общото събрание. Съвет за сигурност, Икономически и
социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат. Общото събрание е
сред главните органи на организацията, в който участват всички държави-членки с право на един
глас. Общото събрание взема решения по всички въпроси, отнасящи се до поддържането на
международния мир и сигурност, разоръжаването, развитието на международното икономическо,
културно и хуманитарно сътрудничество, структурата, вътрешния живот на организацията и
нейното финансиране. Решенията на Общото събрание по важни въпроси се вземат с
квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите и гласуващите членове. Общото събрание се
свиква всяка година на редовни сесии. В началото на всяка редовна сесия Общото събрание
избира свой председател, 21 заместник-председатели и председатели на седемте главни комитета
на основата на справедливото редуване на държави от всички географски региони. Съветът за
сигурност е изключително важен орган на ООН и според чл. 24 от Устава й носи главната
отговорност за поддържането на международния мир. Включва 15 държави членки, като пет от тях
- САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай са постоянни, а останалите 10 - непостоянни.
Решения по процедурни въпроси Съветът за сигурност взема, когато за тях гласуват 9 от неговите
членове. Решения по всички други въпроси се гласуват посредством принципа на единодушието
на страните-постоянни членки, което означава, че едно решение е взето, когато е подкрепено най-
малко от 9 члена на Съвета, в т.ч. и всички постоянни членове. Съветът за сигурност избира за
едномесечен срок свой председател от средата на своите членове. Икономическият и социален
свет е главен орган на ООН, който организира и координира нейните действия в областта на
икономическото, социалното, хуманитарното и културното сътрудничество между държавите.
ИКОСОС изготвя доклади по важни международни икономически, социални, културни,
образователни, здравни и други въпроси, като дава по тях препоръки на Общото събрание. Освен
това, той координира връзката на ООН със специализираните организации, сключва с тях
необходимите споразумения и подпомага изпълнението на препоръките. Международният съд е
главния съдебен орган на ООН, като неговата дейност и компетенции се регламентират от Статута
на Международния съд, който представлява част от Устава на организацията. Седалището на съда
се намира в гр. Хага и се състои от 15 съдии, избирани от Общото събрание на организацията, по
препоръка на Съвета за сигурност, за срок от 9 години. Съдът се ръководи от избран от самия него
председател с тригодишен мандат. Международният съд има две основни функции - да разрешава
възникнали спорове между държавите и да дава специални тълкувателни решения при поискване
1
от Общото събрание, Съвета за сигурност и другите специализирани организации на ООН по
въпроси на международното право. При вземане на решения той се ръководи от общите принципи
на международното право. Секретариатът на ООН се състои от Генерален секретар и помощни
служби. Генералният секретар е главното административно лице в организацията. Избира се от
Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност за 5г. мандат. Неговите правомощия
включват правото да свиква Общото събрание на редовни или извънредни сесии, да поставя за
обсъждане пред него всеки въпрос, който по негово мнение застрашава международния мир и
сигурност. Заедно с това той трябва да организира съставянето на годишния бюджет на
организацията, да отчита нейната дейност пред Общото събрание. От 1998г. и понастоящем
длъжността Генерален секретар се заема от представителя на Бан Ки Мун.
2. Международни организации за сигурност. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.
(ОССЕ). Западно-европейски съд (ЗЕС). ОССЕ се е наричала Съвещание за сигурност и
сътрудничество в Европа. Възниква като процес за политическа консултация с участието на
държави от Европа, Централна Азия и Северна Америка. Началото на СССЕ е от 1972г., а като ОССЕ
се преименува 1995г. Нейната цел е да се ангажира с международно поведение и задължение за
регулиране на отношенията между държавите. Мерки за укрепването на доверието между тях
особено във военнополитическата област, зачитане на човешките права и свободи и
сътрудничество в икономическата, културната и научнотехническата област. Страните членки на
организацията са 53 страни. Институционалните органи на ОССЕ са: Съвет на министрите –
заседава с външните министри на държавите членки. С мандат 1 г. Подпомага се от предходния и
наследника. Заседава 1 път годишно. Разполага с правомощия да изпраща лични пълномощници и
да реагира при кризи. Висш съвет – състои се от висши служители от външните министерства. Той
е основен работен орган на ООН и разполага с постоянен съвет, който представя компетенции по
икономически и политически въпроси. Работи ежеседмично във Виена. Генерален секретар и
секретариат – седалище Виена. Запознат е с всички административни въпроси на ОССЕ и участва
в т. нар. тройка. Председателстващ-предходен-наследник. Председател е Ян Хубис. Разполага с
централа и работи с центъра за прекратяване на кризи. Център за предотвратяване на кризи –
седалището му е във Виена. Неговите функции са следните: изпълняване на споразумения в
разоръжаването; процедури по разрешаване на конфликти, тази функция я изпълнява с 4
механизми: 1) система за ранно предупреждение за кризи; 2) политическо уреждане; 3) мирно
уреждане; 4) чрез миро -опазващи операции. Необходимо е: да има съгласие на двете
противопоставящи се страни; да има консенсус на висшия съвет; съдействие към НАТО, ЗЗЕС, ВС
и гражданския персонал. Върховен комисар за националните малцинства – да предприеме
своевременни и дипломатични мерки за разрешаване на проблеми на етническа основа. Бюро за
демократични права на човека - базирано във Варшава, осъществява съдействие за обезпечение
на човешките права, демокрацията, правовата държава. Бюрото играе активна роля в
наблюдението за провеждането на изборите, съдействие за изграждането на националните
институти по правата на човека и оказване на техническа помощ и способства за развитието на
неправителствените организации и построяването на гражданското общество. ОССЕ поддържа
следните мисии: 1. Дългосрочни мисии на кризисни райони – Кавказ, Украйна, Латвия, Беларус и
Естония. 2. Замразени – Нагорни Карабах, Абхазия и др. 3. Открити – Чечня и държавите
наследници на бивша Югославия. На 17 март 1948 г. се подписва Брюкселският пакт, с който след
Втората световна война се създава първата в Европа организация за сътрудничество в областта
на отбраната и сигурността. През 1954 г. с Парижкото споразумение пактът се преобразува в ЗЕС,
който в момента се състои от 28 страни с четири вида статут. Пълноправни членове са Франция,
Германия, Великобритания, Белгия, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия и Гърция.
Статут на наблюдатели имат Австрия, Дания, Ирландия, Финландия и Швеция. Асоциирани
членове са Норвегия, Турция, Исландия, Унгария, Полша и Чехия. Асоциирани партньори на ЗЕС са
България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. От 1991 г. с Договора от
Маастрихт ЗЕС се превръща в отбранителен компонент на ЕС - европейски стълб на НАТО. На него
се поверява задачата да разработва и прилага решенията и действията в областта на отбраната.
Той става неделима част от развитието на ЕС като същевременно запазва институционната си
автономия. Основните органи за управление са съвет и секретариат. В съвета участват министрите
на външните работи и на отбраната на страните членки. В секретариата участват служители,
експерти, помощни органи, които обслужват съвета. Нивата на членство се определят в
зависимост от това, коя държава в кой съюз е членка. С решенията си за асоциирани членове,
асоциирани партньори и наблюдатели е създадена система с променяща се геометрия включваща
три различни равнища на членство, както и статут на наблюдатели. С това се търси една по-пълна
обвързаност между всички европейски държави членки на различните съюзи. Първо равнище:
държави членки на ЗЕС членуват едновременно в НАТО и в ЕС. Това са 10 държави пълноправни
членове. Второ равнище: асоциирани членове. Тези държави, които са членки на НАТО, но не са
членки на ЕС. Това са: Исландия, Норвегия, Турция, Полша, Унгария и Чехия. Трето равнище:
асоциирани партньори – не са нито в НАТО, нито в ЕС. Четвърто равнище: Наблюдатели - членове
от ЕС, но не на НАТО.
2
3.МОС. Евроинтеграция. Исторически преглед. Парижки договор. Римски договори.
Великобритания 55/56г. Франция 60/62г. План „Трептих”ЕС Маастрихт 92г. Разширяване на ЕС. През
50 години е началото на създаване на европейската интеграция. Търсят се подходящи форми за
интеграция в различни области. Започва да се мисли за образуването на нови западноевропейски
съюзи за отбрана и сключване на такива договори между западноевропейските страни. Първият
такъв договор е сключен през 1948г. и е наречен Брюкселски договор, наречен още
западноевропейски договор за отбрана . Той е сключен между пет държави – Великобритания,
Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. На 4.04.1949г. се създава северноатлантическия
договор насочен срещу мощта на Съветския съюз. Със сключването на тези договори
противопоставянето Изток – Запад е налице. Започва надпревара във въоръжаването,
възстановява се тежката промишленост основа на въоръжаването на всяка армия. Съчетаването
на политическите и икономическите фактори през тези години карат френският външен министър
Роберт Шуман на 9.05.1950г. да оповести декларация взела неговото име декларация Шуман, с
която се предлага обединяването на два възлови отрасъла на Франция и ФРГ въгледобив и
металургия под ръководството на един общ върховен орган. С декларация Шуман се дава
началото на първото обединение между западноевропейски държави. Идеята на Шуман е
подкрепена и от Жан Мане и двамата подготвят проектодоговор, в който се търси обединение на
западноевропейски държави във федерация, която да има икономическо обединение на първо
време само в определени отрасли. Така на 18.04.1951г. е подписан договора за създаване на
европейската общност за въглища и стомана ЕОВС. През 1954г. в Париж се подписват два
договора. С първия ФРГ става член на НАТО, а втория договор, е че Брюкселския договор
създаден през 1948г. между пет държави се преобразува в западноевропейски съюз. С това се
утвърждава основната формула за гарантиране на мира и сигурността на Европа. Това са НАТНО и
ЗЕС. Бързо се възражда икономиката в някои европейски страни. Във Франция се развива
селското стопанство. В тази обстановка между шестте държави започва да се търси възможност
за ново интегриране. Великобритания се появява на сцената на европейското обединение. На една
от конференциите проведена в Месина по въпросите на икономическата интеграция представител
от Великобритания се противопоставя на новите интеграционни процеси в Европа. Въпреки
противопоставянето на Великобритания конференцията възлага да се подготви доклад, който да
обхваща по-голям спектър от интеграция. Преговорите между тези държави завършват с
подписването на два договора. Единият е Европейска икономическа общност и втория е
Европейска общност за атомна енергия. Това са така наречените Римски договори. Външната
политика на Великобритания от 1956-1957г е следната: 1) Изцяло подкрепя САЩ; 2) Водеща е в
британската общност като държава; 3) Търси партньорство в Европа. Франция през 1960-1962г. се
стреми да стане третата велика сила след Съветския съюз и САЩ по това време и нейната външна
политика се изразява в следното: 1) пълно противопоставяне на СС; 2) Иска да се превърне в
третия полюс на двуполюсния модел; 3) ген. Де Гол, използвайки правото на вето, не допуска
Великобритания да се присъедини към ЕО. През тези години Великобритания прави два опита да
бъде приета в ЕО, но нейната кандидатура е отхвърлена, защото именно Франция гласува против.
Оставката на Де Гол през 1969г. дава зелена светлина в интеграцията на ЕО. На 1-2.12.1969г. в Хага
се провежда среща на високо равнище, на която се водят разговори по тъй наречения план
Триптих, в който има изградени три позиции – един на завършване, втори на задълбочаване и
трети на разширяване. Първото разширяване е през 1973г – приемат се Великобритания, Дания и
Ирландия. Второто през 1981г. приема се за членка Гърция и третото разширяване 1986г. се
приемат Португалия и Испания. Четвъртото разширяване е през 1955г. - Австрия, Финландия,
Швеция. Петото 2004г. – Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Малта,
Кипър. И шестото 2007 г. – България, Румъния.
4. Международни организации за сигурност. Европейски съюз. Институционални органи.
Европейски парламент. Съвет на Европейския съюз (СЕС). Европейска комисия. Съд на
Европейската общност. Европейска сметна палата. Европейски икономически и социален комитет
(ЕИСК). Комитет на регионите. Европейска инвестиционна банка. Европейска централна банка.
Европейският съюз е семейство от демократични европейски държави, които работят заедно за
по-добър живот на своите граждани и изграждането на един по-добър свят. За около половин век
той им донесе мир и благоденствие в Европа, единна европейска валута, свободно движение на
стоки, хора, услуги и капитали. Разшири се до 27 държави членки до момента. Три са основните
институции, които вземат важните решения: 1) Европейски парламент, който пряко представлява
гражданите на Европа; 2) СЕС, който представлява самите страни членки на съюза и ги защитава и
работи в услуга за тях; 3) Европейска комисия, която е орган на ЕС и защитава интересите му; 4)
Съд на европейските общности, който раздава европейски правов ред. Освен тези органи има и
други помощни такива: 1) Европейска сметна палата; 2) Европейски икономически и социален
комитет; 3) Комитет на регионите; 4) Европейска инвестиционна банка; 5) Европейска централна
банка. Органите на ЕС: Европейски парламент – гласът на народа. В момента мандата му е 2004-
2009г. Първият мандат е 1979-1984г., и на който мандат е обработването на проектодоговора за
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми за държавем изпит по Национална Сигурност

Всички теми за държавен изпит общо са около 70 - сбито разработени материали по кризи и конфликти мвждународни отношения гражданска защита управление на сложни системи и др....
Изпратен от:
drobsa
на 2008-12-08
Добавен в:
Теми
по Полиция, отбрана, национална сигурност
Статистика:
3,633 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Изследване по корпоративна сигурност
добавена от snake8 04.04.2013
0
24
Курсова работа на Тема - Подготовка на транспортната система за отбраната на страната, Предмет - Отбранително - мобилизационна подготовка.
добавена от ga4a83 22.02.2017
2
6
Разработване на политика за сигурност на информацията
добавена от petja_ 08.06.2015
2
10
Подобни материали
 

Оценка на риска


Оценка на риска е една от най-важните задачи в стратегията за безопасност на производствените системи. Чрез нея се оценяват идентифицираните при анализа на риска опасности, поради това представлява поражение на процедурата на анализ...
 

Методологични идей за управление на риска.


Методика за управление на риска за първи път е описана в исторически писмен източник от първи век преди христа.
 

Специални разузнавателни средства


Основни оперативно-технически способи за провеждане на оперативно-издирвателна дейност...
 

Понятие за национална сигурност


Със закона за защита на класифицираната информация на практика се въвежда ограничаване на правото за достъп до информация, предвидено в чл. 41 на Конституцията. Това ограничение е основано на защита на "националната сигурност". От разбирането на това...
 

ОЦЕНКА НА РИСКА ПРИ ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ЗЛОПОЛУКИ И ПОЖАРИ


1.ОЦЕНКА НА РИСКА ЗА ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ЗЛОПОЛУКИ 2.ОЦЕНКА НА РИСКА ЗА ПОЖАРИ...
 
Онлайн тестове по Полиция, отбрана, национална сигурност
Тест по Защита на националната сигурност за студенти от 2-ри курс
изпитен тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 2 курс
Тестът е фокусиран върху Теория и история на обществената сигурност. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само по един верен отговор. Пеедназначен е за студенти от 2-ри курс, изучаващи дисциплината.
(Лесен)
20
7
2
4 мин
03.11.2016
Професионална етика и комуникативни умения
професионален тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 10 въпроса относно вербална и невербална комуникация, работни взаимоотношения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
10
29
1
2 мин
12.11.2014
» виж всички онлайн тестове по полиция, отбрана, национална сигурност

Теми за държавем изпит по Национална Сигурност

Материал № 226720, от 08 дек 2008
Свален: 3,633 пъти
Прегледан: 3,501 пъти
Качен от:
Предмет: Полиция, отбрана, национална сигурност
Тип: Тема
Брой страници: 84
Брой думи: 42,490
Брой символи: 396,631

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми за държавем изпит по Национална Сигурност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения