Н О В Б Ъ Л Г А Р С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т
БАКАЛАВЪРСКИ ФАКУЛТЕТ
ПРОГРАМА “ФИНАНСИ”
SMM 324 КОРПОРАТИВНИ ФИНАНСИ
К У Р С О В А Р А Б О Т А
НА ТЕМА
“АКЦИИ – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ”
СТУДЕНТ: ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Гюргя Любчова Подолинскахон. ас. Н. Георгиев
F 18083
София, 2004 г.
Възникването на акциите е свързано с появата на акционерното
дружество. В процеса на неговото финансиране акцията играе ролята на
инструмент за набиране на собствен капитал от външни източници. Освен
това тя е средство за разделяне на собствеността и собственика, т. е. на
собствеността от нейното управление. Ръководството на акционерното
дружество е поверено на професионални мениджъри.
Търговския закон дава определение на понятието акция: “Ценна
книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в
нея номинална стойност в капитала” (чл. 175, ал. 1). Това определение е
непълно, защото не обхваща всички правомощия, чието упражняване е
материализирано в акцията. По правило акцията носи три основни права на
своя притежател:
•Право на участие в управлението на акционерното
дружество право на глас;
• Права на получаване на регулярен доход под формата на
дивидент;
• Право на ликвидационна квота дял при евентуална
ликвидация на акционерното дружество
Правото на участие в управлението на съответното акционерно
дружество може да се упражнява предимно чрез участие в общото
събрание на акционерите; всеки акционер може да вземе участие както
лично, така и чрез свой упълномощен представител. Общият принцип е
“една акция – един глас”. Самото упражняване на глас технически може
да се осъществи по два начина:
• по традиционния начин, наречен условно уставен и
• по т. нар. “кумулативен” начин.
Основната особеност на кумулативния начин е, че той дава
възможност на всеки отделен акционер, при избора на управителни
органи, да се въздържи от гласуване за дадено място и по този начин да
“спести” броя на гласовете, с който разполага и да ги използва,
прибавяйки ги към редовния брой на гласовете си при гласуването за
някое друго място.
Правото на получаване на дивидент, т. е. на участие в
разпределението на печалбата на акционерното дружество, не е
абсолютно гарантирано за притежателите на всички видове акции на
даден емитент. Възможността за получаването му зависи от финансовите
резултати на корпорацията за съответния период, от вида на
притежаваните акции и от решението на управителния орган.
Най- често дивидентът се изплаща в брой на акционерите. В
определени случай по решение на Управителния съвет дивидентът може
да се получи под формата на нови, допълнително издадени акции.
Разпределението на новите акции става на база притежаваните акции.
Подобен процес протича, когато корпорацията разцепва акциите, т. е.
заменя в определена пропорция старите акции за акции с нов, по – малък
номинал. Размерът на акционерния капитал остава неизменен, както и
делът на отделните акционери във формирането му. Целта на подобни
действия е по – скоро да се предложи на пазара един по – продаваем
асортимент от акции с по – ниска номинална стойност. По този начин се
разширява кръгът на инвеститорите, стимулират се покупките на кръгли
серии акции и относително се снижават брокерските комисиони.
Възможен е и обратният процес, когато акционерното дружество
редуцира броя на акциите, като ги заменя в определена пропорция срещу
акции с по – голям номинал.
Обикновено последствията от прилагането на разгледаните техники
са намаляване на балансовата стойност и печалбата на отделните акции,
както и понижаване на техния пазарен курс.
В крайна сметка, би могло да се отбележи, че дивидентът е по
правило негарантирана и силно променлива величина. Периодичността
на неговото изплащане може да бъде различна, но обикновено тя е
минимум на тримесечие и максимум на година.
Правото на получаване на ликвидационен дял квота от
имуществото на акционерното дружество при негова ликвидация също не
е гарантирано, тъй като в такъв случай са по правило последни в списъка
на лицата, имащи вземания от дадено акционерно дружество, които
подлежат на удовлетворяване.
Акциите са предмет на множество класификации, според различни
критерии, като най- съществени от тях са две.На първо място акциите се
подразделят на обикновени и привилегировани.
Обикновените акции предоставят на своя притежател трите основни
вида права, които бяха разгледани по- горе.
Привилегированите акции осигуряват на своя притежател правото да
получава гарантиран доход под формата на предварително фиксиран
дивидент; привилегированите акционери, също така, се ползват с
предимство пред обикновените акционери при ликвидация на
акционерното дружество. Обикновено, обаче, привилегированите акции
не дават право на глас.
От това следва, че привилегированата акция по своята същност е
нещо средно между обикновената акция и облигацията, а нейният
държател е всъщност колкото собственик, толкова и кредитор на
акционерното дружество; поради това привилегированите акции се
причисляват към т. нар. “хибридни капиталови инструменти.
