Големина на текста:
Тема 1 . Предмет, методи и задачи на възрастовата психология. Връзка с
другите науки.
Всяка наука е длъжна , за да може да се диференцира от останалите като
такава, а и да се интегрира с тях , най-напред да определи своя обект и
предмет.
Обект в настоящия случай – това е човекът в неговия жизнен път – от
раждането до смъргга . В този смисъл възрастовата психология е част от
човекознанието и оттук произтичат и връзките и с другите науки :
-биологически : възрастова анатомия и физиология, генетика, биохимия.
-социални : социология, културология, етнография
Предмет – разкриване на движещите сили и фактори на психичното развитие,
т.е., на динамиката и изменчивостта на човешката психика, онтогенезиса на
психичните процеси и психологическите качества на развиващия се човек.
Особеностите на психиката на човека, на неговото съзнание са продукт на
обществено-историческото развитие. В това развитие на преден план са :
приемствеността на социалните връзки между човешките поколения ,
предаването от старшите на по-младшите поколения на резултатите от
практическата и възникналата на нейна основа теоретическа и всякаква друга
дейност, овладяване от по-младите поколения на тези резултати / оръдия на
труда, език, знания, норми на поведение и др./ и на тази основа – по-нататъшно
създаване на материални и духовни ценности.
Историческото развитие на психиката на човека става в хода на онтогенезиса.
Филогенезисът предопределя онтогенезиса чрез създаването на неолходимите
за него естествени предпоставки и социарни условия. Човешкият индивид се
ражда с природни възможности за човешко психично развитие , които се
реализират в обществени условия, с помощта на средства, създадени от
обществото. Психиката, съзнанието се развиват в процеса на взаимодействие на
човека с обкръжаващия го свят, с обществената среда, със света на обучението
и възпитанието, в процеса на овладяването на иобществено изработените
средства за овщуване, на достиженията на науката, техниката и езкуството, на
включване в живота на обществото и съзидателната му дейност.
Постепенно човек става субект на общуването, ученето, познанито и
труда,формира се като личност с присъщата й система от психични свойства,
вътрешно обуславящи организираността и устойчивостта на поведението й в
съответствие с обществения й статус и съзнанието и самосъзнатието й.
Психичното развиетие е като цяло процес постепенен, но в него има и скокове.
Количествените изменения подготвят качествени промени в психиката, които
стават по пътя на диференциация на цялото, на отделяне в него на нови
функции и на новата им интеграция . Диференциацията на функциите води до
възникване на нови действия /перцептивни, мнемически, мисловни и др./ , а
интеграцията – до тяхното обединяване, съподчинение, до образуването на нови
структури на психична дейност. Новите структури възникват от старите по пътя
на реорганизацията им. Старото /изработени и усвоени по- рано действия,
операции, образи понятия и т.н. / влиза в преобразуваните структури,
претърпявайки при това едни или други изменения .
Новата по-сложна структура се подготвя от по-старата, по-елементарна , която
не притежава признаците на цялата нова структура, а само елементите й. Те се
синтезират на ново качествено равнище в рамките на новата структура.
Развитието на психиката на човешкия индивид е и обусловен процес на активно
саморегулиране. Тук е налице вътрешно необходимо „самодвижение” от по-
низши към по-висши нива на жизнедейност, в които външните условия
/въздействия/ винаги действат чрез / опосредствано/ вътрешните условия /
наличности, ресурси на психиката, качества, способности/.
Общо- с възрастта / и това е една закономерност/ все повече нараства ролятя
на индивида и на неговата собствена активност в процеса на психичното му
развитие и на формирането му като личност.
Предвиждайки бъдещето си, осъзнавайки достиженията и пропуските си, човек
се стреми към самоусъвършенстване чрез собствената си дейност и общуването
си с другите и ста ва субект на собственото си развитие. Изменяйки
активно обстоятелствата на собствения си живот, човек формира себе си като
личност и като субект на дейността си. Тук именно е и градивното начало. Точно
това – превръщането на човека в субекг на собственото си развитие е и
мерилото за степента на личностната му зрялост.
Личността – това е способът на битие на човека в обществото, в конкретните
исторически условия, това е индивидуалната форма на съществуване и
развитие, на социални връзки и отгношения. Човек може да се включи в живота
на обществото само и единствено като личност, в качеството си на личност. В
това си качество той винаги сам, самостоятелно проправя свой собствен
уникален индивидуален път в пространствено-времевия континуум на своята
епоха и заема своето място в системата на обществените отношения.
Основен способ на битие на личността е развитието, което е израз на
основната потребност на човека като универсално родово същество /т.е.,
основната, дълбока същност на човека/ - непрекъснато да излиза зад
собствените си предели и граници на възможности, да достига до възможната
пълнота на въплъщаване в индивидуална форма на родовата си същност.
В този смисъл, категориите личност и развитие не могат да бъдат
мислени една без друга или сепарирани една от друга. Това са две неразривно
свързани и взаимнообуславящи се форми на съществуване на човека в
заобикалящия го предметен и социален свят.
Процесът на психично развитие видоизменя човешката личност, в резултат на
този процес личността обогатява познанията, уменията си, променя
отношението си към другите ,към света и към самата себе си ,т.е. личността е
продукт на развитието. От друга страна обаче, психичното развитие в
собствения смисъл на думата е продукт или резултат на самодвижението на
личността, на саморазвитието й. Няма психично развитие там, където личността
не е активен субект на дейност / предметно – практическа, познавателна,
комуникативна и т. н../ и там, където личността не е демиург, създател,
двигател, творец и съзидател на собственото си битие и бъдеще. Личността
постоянно екстраполира себе си в своето собствено бъдеще, а бъдещето си
проецира върху своето настояще. Желанието да имаш собствено бъдеще е и
желание за развитие. Бъдещето съществува в личността като обща, глобална
насоченост на развитието й и, заедно с това, се преживява като стремеж към
определени цели, като желание за себедемонстриране, самоизява в някаква
социално значима дейност. / Тук ще си позволим едно отклонение. В
онтогенетичен план за „раждане” на личността говорим след три годишна
възраст. Това съвсем не е случайно. В този именно период за пръв път на бял
свят се появяват психични феномени и процеси като целеобразуване,
целеполагане,предвиждане на резултата и саморегулиране на активността в
съответствие с него, съподчинение на мотивите и т.н., с други думи, все
феномени и процеси, без наличието на които не може да се говори за „личност”в
собствения смисъл на понятието./ . Така че, както самото развитие, така и всеки
акт на личностна самоизява и самореализация са функция и резултат както на
миналото и настоящето, така и на бъдещето.
Личността и нейното развитие, или иначе и по-точно казано, личността в
нейното развитие е процес и образувание, които са извънредно динамични и
пластични. Стабилнокстта и устойчивостта се съчетават в психологическата
организация на развиващата се личност с удивителна гъвкавост, с непрекъснато
обогатяване на сферата на потенциалите / и на личността и на процеса на
развитието й / , с огромни компенсаторни резерви, с възможности за
преустройство, взаимозаменяемост и взаимно допълване. В приоцеса на
развитие на личността все повече нараства нейната цялостност,
интегративността на психологическата й организация, усилва се взаимовръзката
между различните свойства и характеристики, натрупват се нови и нови
потенциали на развитието. Разширяват се и , най-важното, задълбочават се
връзките на личността с обкръжаващия я свят, обществото , другите хора.
Именно това задълбочаване, увеличаващата се многопластовост и системност
на ценностно – смисловите отношения на човека към света , реализиращи се в и
посредсвом съзидателната му дейност, общуване , естетическо преживяване , е
един от най-важните критерии за прогресиращо развитие на личността. Но,
развитието на личността – в каквато и посока да протича – това съвсем не е
само това, което се случва с личността. Личността - това е субектът на на
своето собствено развитие, който непрекъснато търси и построява такива
форми и видове на дейно, активно отношение към света, в които могат в най-
пълна степен да се проявят и развият уникалните потенции на конкретния
индивид.
Личността се развива формирайки се. Формирането като понятие, това не е
само съвкупността от прийоми и способи на социално въздействие върху
индивида, целящи да създадат у него система от определени социални
ценности, мироглед, концепция за живота, социално-психологически качества и
начин на мислене, но и процес на образуване под влияниеето на различни
социални въздействия на особен тип системни отношения вътре в цялостната
психологическа организация на личността. Иначе казано, личността , развинайки
се, се формира, приема определена форма, определен способ на организация ,
който може както да съдейства на хармоничното развитие на личността, така и
да го затормозява или дори, възпрепятства. Формообразуването на личността,
адекватно или неадекватно за пълноценното й развитие започва още в ранното
детство – именно тук се полагат психологическите основи на най-важните

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Възрастова психология

Предмет, методи и задачи на възрастовата психология. Връзка с другите науки.
Изпратен от:
petlencetoniki
на 2008-11-19
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
643 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Лекции по психология

31 яну 2009
·
201
·
27
·
7,897
·
152
·
15

Всяка наука е длъжна , за да може да се диференцира от останалите като такава, а и да се интегрира с тях, най-напред да определи своя обект и предмет.
 

Описание на част от психичните процеси

27 ное 2008
·
70
·
9
·
1,370
·
45
·
12

Вниманието е своебразен рганизатор на чоевшката психика, бед да притежава познавателен характер,то осигурява протичането на познавателните психични процеси и опознаването на обектите, породили тези процеси...
 

Универсална структура на психо-поведенческата активност у човека

04 май 2007
·
270
·
18
·
6,000
·
89
·
26
·
1

В исторически план са предложени множество идеи за състава и структурата на психическите явления у човека...
 

Полицейска психология

27 ное 2008
·
161
·
2
·
319
·
68
·
2

Предмет на полицейската психология. Приложни аспекти. Връзка с другите клонове на психологията.
 

Възприятие

08 май 2007
·
327
·
14
·
5,806
·
15
·
1

Когато очите ни изследват околния свят, милионите пръчици и колбички във всяка ретина реагират на електрически сигнали.
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
11
1
3 мин
17.10.2016
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
485
1
13.08.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Възрастова психология

Материал № 210576, от 19 ное 2008
Свален: 643 пъти
Прегледан: 489 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 11
Брой думи: 3,040
Брой символи: 27,654

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възрастова психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Силвия Аладжова
преподава по Психология
в град София
с опит от  10 години
115 17

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
160 17

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения