Големина на текста:
Проф. Петър МУТАФЧИЕВ
Живот и дейност.
Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско.
Неговите родители са Дона Пенчева и Стоян Мутафчиев. Баща му бил дребен
чиновник писар, който често се принуждавал да сменя местопребиваването си.
Началното си образование получил в Габрово, от I до IV тогавашен клас учил в
Плевенската гимназия, а на 27 юни 1901 г. завършил с много добър успех Русенската
гимназия „Княз Борис I” с класическа матура.
Тежкото материално положение на семейството принудило Мутафчиев отрано
сам да си изкарва прехраната. С писмо от 20 август 1901 г. е назначен за основен
учител в с. Пелишат, Плевенско. Също така и бил учител в с. Кирилово, Плевенско. На
1 септември 1906 г. напуснал учителството по собствено желание.
Именно по време на петгодишното си учителствуване влязъл в редовете на
социалистическото движение. След разцеплението на БРСДП през 1903 г .
първоначално се присъединил към групата „Пролетарий”, която издавала вестник със
същото наименование. След това преминал в групата на анархосиндикалистите,
обединени около известното социалистическо списание „Съвременник”, и участвал
активно в списването му в периода 1908–1909 г. След като завършил университета, се
отказал от каквото и да е участие в социалистическото движение и политическия
живот.
В Историко-филологическия факултет на Софийския университет П. Мутафчиев
постъпил на 1 септември 1906 г. като студент по история и география. Под
въздействието на проф. В. Н. Златарски неговите интереси всецяло били ориентирани
към историята на средновековна България и Византия. В ръководения от изтъкнатия
учен Семинар по българска история той подготвя доклад върху селското
земевладение във Византийската империя през VI – VII в. въз основа на „Земеделския
закон”, като подлага на критика възгледите на известния руски византинист Б. А.
Панченко. Този доклад направил много силно впечатление и послужил като основа за
първото му научно изследване, публикувано през 1909 г. в авторитетното издание
„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Висшето си образование
завършил на 15 юли 1910 г. с общ успех много добър.
Тогавашният безспорен лидер в вългарската историческа наука проф. В. Н.
Златарски между 1910-1914 г. заживял с мисълта да формира своя собствена,
българска школа в историографията. Това той успял да стори с голяма
последователност и настойчивост, като проявил грижи и внимание при формирането
като специалисти на младите тогава П. Мутафчиев, П. Ников и Н. Милев, които
впоследствие успял да привлече на работа в университета като свои колеги.
На 20 септември 1910 г. П. Мутафчиев бил назначен за уредник на
Средновековния отдел на Народния музей в София. Една година подир това отишъл
да отбива редовната си служба. Само няколко дни след уволнението от казармата
обаче отново бил призован в редовете на българската армия и участвувал в
Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). Ранен в едно от
сражнията, той се завърнал в София и подновил работата си в музея. Тогава изцяло и
всеотдайно посветил своите сили на изучаването на редица средновековни
архелогически паметници и други български старини.
Запознаването на Мутафчиев непосредствено с материализираните останки от
родната история оставило трайна следа както в научното му творчество, така и в
мирогледа и гражданското му поведение. Впоследствие, благодарение именно на
своите занимания с археологията, той проявил стремеж към пълноценно и цялостно
обхващане на процесите от политическата и културната история на средновековна
България. Междувременно през есента на 1914 г. чрез явяване на конкурс спечелил
стипендията за специализация в чужбина „Марин Дринов”.
1
В резултат на своите многократни пътувания из страната той успял да издири,
събере, проучи и публикува ценни археологически паметници за нашето
средновековно и възрожденско минало. Особено значими се оказали неговите
проучвания из старопланинските манастири, старите градища по долините на реките
Стряма и Тополница, разкопките на някои раннохристиянски базилики и др. С тези
свои проучвания той, от една страна, продължил положените традиции от К. Иречек с
неговите „Пътувания по България” и на Й. Иванов с неговите „Северна Македония” и
„Български старини из Македония”. По същество П. Мутафчиев може да бъде смятан
за един от основоположниците на българската средновековна археология.
Многогодишната му работа в Народния музей се оказала от голяма полза както за
него, така и за нашата наука.
Избухналата Първа световна война попречила на неговото непрекъснато и
последователно развитие в науката. В края на 1915 г. запасният подпоручик П.
Мутафчиев отново бил призован в редовете на войската. Като офицер от 42-ри
пехотен полк взел учатие в различни походи и сражения. Проявената от него храброст
заслужила възхищението и похвалите на неговите бойни другари. Паметни останали
самообладанието и храбростта му при опита на румънците край Тутракан на 6
септември 1916 г . да направят пробив в българските позиции. Тогава от първоначално
отстъпващата дружина той формирал една сборна рота, която настъпила по фронта и
обърнала румънците в бягство. В края на 1918 г. след демобилизацията П. Мутафчиев
се завърнал в Народния музей и тук останал на работа до 1 септември 1919 г.
Активното участие на П. Мутафчиев във войните в периода 1912-1918 г.
изиграло роля при формирането на неговата позиция в редовете на миналата след тях
в отбрана българска назионална историография. Преживените от българския народ
две тежки национални катастрофи нанесли върху снагата му тежки рани, излекуването
на които станало твърде трудно в следващите десетилетия. Покрусата от
неосъщественото национално обединение и болката от човешките и териториални
загуби силно тегнели над цялото българско общество.
Най-после П. Мутафчиев получил спечелената от него стипендия „Марин
Дринов” и със заповед на Министерството на народното просвещение от 7 февруари
1920 г. бил изпратен на тригодишна специализация в Германия. Тук той
специализирал византийска история и гръцка палеография в Института по
византология и новогръцка филология към Мюнхенския университет под
ръководтсвото на един от най-крупните тогавашни византинисти проф. Август
Хайзенберг. Под неговото силно влияние у П. Мутафчиев се формират и укрепват
трайни интереси и солидни познания върху историята и културата на Византия и
балканските народи.
Успоредно с тясната си професионална подготовка Мутафчиев разширил и
познанията си върху философията на историята, като се запознал с трудовете на
редица немски и френски историци. Влияние върху него оказала и активната тогава
немска културно-историческа школа. Специализацията изиграла особено важна роля
за формирането на методиката на научното изследване и за изменение на тематиката
в научното творчество на П. Мутафчиев. Благодарение на нея той станал един от
първите школувани византинисти.
Така по същество започнал вторият период от научноизследователската му
дейност, продължил до края на живота му. В края на 1922 г. се завърнал в България.
Това станало във време, когато в страната назрявали съдбоносни събития.
Още със завръщането си в страната П. Мутафчиев бил назначен за учител-
кандидат по история в I мъжка гимназия – София. След спечелването на конкурс със
заповед от 21 май 1923 г. бил назначен за редовен доцент по история на Източна
Европа и Византия в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.
Той поел четенето на основния курс лекции по история на Византия и
балканските народи, който в периода 1920-1923 г. бил четен за първи път системно от
П. Ников. На 25 октомври 1923 г. изнася своята встъпителна лекция „Изток и Запад в
европейското средновековие”, която прави много силно впечатление със силата на
2

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

Петър Мутафчиев

Проф. Петър МУТАФЧИЕВ Живот и дейност. Петър Стоянов Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боженци, Габровско. Неговите родители са Дона Пенчева и Стоян Мутафчиев. Баща му бил дребен чиновник писар, който често се принуждавал да сменя местопребиваването
Изпратен от:

на 2008-11-18
Добавен в:
Курсови работи
по История
Статистика:
218 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Първа и Втора българска държава

jenig
·
23 окт 2006
·
804

Федерация, конфедерация (между славяни и прабългари), средновековна теократична монархия; централизираност ханство(681-864г.), княжество(864-927г.), царство(927-1018г.)
 

Тест по история - 2 част

heartbreaking
·
30 май 2007
·
1,181

Тестът по история е предназначен за всички форми на обучение. Достатъчни са дори 20-30 минути за да го направите. Състои се от 9 въпроса и разяснения след тях. Има и скала за оценка.
 

Въведение в Стопанската история

03 яну 2008
·
312

Стопанската история като самостоятелен предмет и като учебна дисциплина възниква в западна Европа през втората половина на 19 век.
 

Тест по История — Първо българско царство

heartbreaking
·
05 авг 2008
·
584

Тестът съдържа въпроси от темата: История на България (Първо българско царство). Подходящ е за ученици и кандидат-студенти за подготовка, тестване на знанията или просто преговор. След отговорите е даден примерен критерий за оценка.
 

Герба на България


Развитието на българския герб през годините в картинки........
 
Онлайн тестове по История
Тест по история на тема: Българската държава след Освобождението
тематичен тест по История за Ученици от 6 клас
Тематичен тест по История и цивилизация за 6 клас на тема "България след Освобождението". Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
16
628
12
15.06.2012
Тест по история за 8-ми клас
изходен тест по История за Ученици от 8 клас
Изходен тест за контролно по история и цивилизация за 8-ми клас (може да се ползва и като входен за 9-ти). Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
11
760
7
17.08.2012
» виж всички онлайн тестове по история

Петър Мутафчиев

Материал № 210156, от 18 ное 2008
Свален: 218 пъти
Прегледан: 178 пъти
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 4,780
Брой символи: 43,013

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Петър Мутафчиев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Николинка Станчева
преподава по История
в град Шумен
21

Георги Павлов
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  10 години
13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения