Големина на текста:
„Опълченците на Шипка” от Иван Вазов – възхвала за героизма на
българските опълченци
„Опълченците на Шипка” е последната творба от
стихосбирката „Епопея на забравените”. В нея Вазов възхвалява героизма на
българските опълченци в страховитата Шипченска битка. Той защитава
честта на българите като национална ценност и сравнява българската нация с
достойните за уважение други нации.
В лирическия увод Вазов разкрива две
противоположни тези – за падението и величието в исторически план. Всеки
народ в своето развитие има дни на падения и възходи. В това отношение не
правят изключение и българите. Поетът не може да се примири с хулите на
враговете, които ни припомнят само мрачните страници от нашата
историческа съдба. В стъпителната част на одата чрез анафората „нека”
авторът привидно се съгласява с нападките на хулителите. Те дори твърдят,
че свободата на България е подарена. На тази теза Вазов противопоставя
своята – достатъчно е да назове само едно име, да опише само едно събитие,
за да измие с него „срама по челото, синила от бича, следи от теглото”. Това
име свързва защитата на прохода със събития от античната история. То е
„като Термопили славно, безгранично”. Поетът възкликва: „О, Шипка!” Това
е името, което го изпълва с национална гордост. То става символ на
народната воля, на мъжеството, силата и безстрашието на опълченците по
пътя към свободата. Народ, който не крие своите минали погроми, не може да
бъде духовно разгромен, защото дори в пораженията си никога не е оставал
примирен и безучастен. Съчетанието на противоположните тези – падение и
величие поетът изразява чрез контраст. „Дните на позор” са представени като
метафори, свързани с тъмнина, мрак, сянка: „кат сянка...”, „хвърлят своя
мрак”. Славният подвиг се свързва с образи, носещи светлина: „свети” в
тъмнината, „грее” като легенда.
Образите на воюващите са изградени на принципа на
контраста. „Младите дружини” въплъщават идеята за сплотеност. Зад
колективната им сила стои индивидуалният избор на всеки. Липсващият
воински опит те наваксват в едно сражение. Обучената турска армия е
изобразена като безлична маса. Чрез поредица метоними и хиперболи се
акцентира на нейната стихийност: „рояк”, „талази”, „бури”, „вълни”. И
въпреки зловещата си мощ „ордите диви” изглеждат умалени. Срещу
фанатизираните Сюлейманови орди, които със заплашителен вик „аллах”
„лазят по урвата дива”, се изправят шепа юначни българи. Тяхното мощно
„ура” доказва непоколебимостта и безстрашието на тази дружина. Картината

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 май 2014 в 22:33 студент на 24 години от Варна - ВИНС, факулетет - Финансово счетоводен, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2013
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
188
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

„Опълченците на Шипка” от Иван Вазов – възхвала за героизма на българските опълченци

Материал № 207866, от 16 ное 2008
Свален: 317 пъти
Прегледан: 342 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 585
Брой символи: 4,681

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "„Опълченците на Шипка” от Иван Вазов – възхвала ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения