Влез със своя facebook 
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 49 дни
„Опълченците на Шипка” от Иван Вазов – възхвала за героизма на
българските опълченци
„Опълченците на Шипка” е последната творба от
стихосбирката „Епопея на забравените”. В нея Вазов възхвалява героизма на
българските опълченци в страховитата Шипченска битка. Той защитава
честта на българите като национална ценност и сравнява българската нация с
достойните за уважение други нации.
В лирическия увод Вазов разкрива две
противоположни тези – за падението и величието в исторически план. Всеки
народ в своето развитие има дни на падения и възходи. В това отношение не
правят изключение и българите. Поетът не може да се примири с хулите на
враговете, които ни припомнят само мрачните страници от нашата
историческа съдба. В стъпителната част на одата чрез анафората „нека”
авторът привидно се съгласява с нападките на хулителите. Те дори твърдят,
че свободата на България е подарена. На тази теза Вазов противопоставя
своята – достатъчно е да назове само едно име, да опише само едно събитие,
за да измие с него „срама по челото, синила от бича, следи от теглото”. Това
име свързва защитата на прохода със събития от античната история. То е
„като Термопили славно, безгранично”. Поетът възкликва: „О, Шипка!” Това
е името, което го изпълва с национална гордост. То става символ на
народната воля, на мъжеството, силата и безстрашието на опълченците по
пътя към свободата. Народ, който не крие своите минали погроми, не може да
бъде духовно разгромен, защото дори в пораженията си никога не е оставал
примирен и безучастен. Съчетанието на противоположните тези – падение и
величие поетът изразява чрез контраст. „Дните на позор” са представени като
метафори, свързани с тъмнина, мрак, сянка: „кат сянка...”, „хвърлят своя
мрак”. Славният подвиг се свързва с образи, носещи светлина: „свети” в
тъмнината, „грее” като легенда.
Образите на воюващите са изградени на принципа на
контраста. „Младите дружини” въплъщават идеята за сплотеност. Зад
колективната им сила стои индивидуалният избор на всеки. Липсващият
воински опит те наваксват в едно сражение. Обучената турска армия е
изобразена като безлична маса. Чрез поредица метоними и хиперболи се
акцентира на нейната стихийност: „рояк”, „талази”, „бури”, „вълни”. И
въпреки зловещата си мощ „ордите диви” изглеждат умалени. Срещу
фанатизираните Сюлейманови орди, които със заплашителен вик „аллах”
„лазят по урвата дива”, се изправят шепа юначни българи. Тяхното мощно
„ура” доказва непоколебимостта и безстрашието на тази дружина. Картината
