Големина на текста:
„Опълченците на Шипка” от Иван Вазов – възхвала за героизма на
българските опълченци
„Опълченците на Шипка” е последната творба от
стихосбирката „Епопея на забравените”. В нея Вазов възхвалява героизма на
българските опълченци в страховитата Шипченска битка. Той защитава
честта на българите като национална ценност и сравнява българската нация с
достойните за уважение други нации.
В лирическия увод Вазов разкрива две
противоположни тези – за падението и величието в исторически план. Всеки
народ в своето развитие има дни на падения и възходи. В това отношение не
правят изключение и българите. Поетът не може да се примири с хулите на
враговете, които ни припомнят само мрачните страници от нашата
историческа съдба. В стъпителната част на одата чрез анафората „нека”
авторът привидно се съгласява с нападките на хулителите. Те дори твърдят,
че свободата на България е подарена. На тази теза Вазов противопоставя
своята – достатъчно е да назове само едно име, да опише само едно събитие,
за да измие с него „срама по челото, синила от бича, следи от теглото”. Това
име свързва защитата на прохода със събития от античната история. То е
„като Термопили славно, безгранично”. Поетът възкликва: „О, Шипка!” Това
е името, което го изпълва с национална гордост. То става символ на
народната воля, на мъжеството, силата и безстрашието на опълченците по
пътя към свободата. Народ, който не крие своите минали погроми, не може да
бъде духовно разгромен, защото дори в пораженията си никога не е оставал
примирен и безучастен. Съчетанието на противоположните тези – падение и
величие поетът изразява чрез контраст. „Дните на позор” са представени като
метафори, свързани с тъмнина, мрак, сянка: „кат сянка...”, „хвърлят своя
мрак”. Славният подвиг се свързва с образи, носещи светлина: „свети” в
тъмнината, „грее” като легенда.
Образите на воюващите са изградени на принципа на
контраста. „Младите дружини” въплъщават идеята за сплотеност. Зад
колективната им сила стои индивидуалният избор на всеки. Липсващият
воински опит те наваксват в едно сражение. Обучената турска армия е
изобразена като безлична маса. Чрез поредица метоними и хиперболи се
акцентира на нейната стихийност: „рояк”, „талази”, „бури”, „вълни”. И
въпреки зловещата си мощ „ордите диви” изглеждат умалени. Срещу
фанатизираните Сюлейманови орди, които със заплашителен вик „аллах”
„лазят по урвата дива”, се изправят шепа юначни българи. Тяхното мощно
„ура” доказва непоколебимостта и безстрашието на тази дружина. Картината
на боя изобилства от художествени средства и похвати. Турците „идат като
тигри, бягат като овци”. Ироничната
съпоставка разкрива липсата на истински боен дух, на воля и смелост у
многобройните нападатели. Българите „кат лъвове тичат по страшний редут”.
Сравнението с най-царственото животно – лъва, засилва внушението за
храброст и жертвоготовност на борците в името на националната кауза –
освобождението на Отечеството. Високият им боен дух се дължи на
непримиримостта им с робството, на стремежа към свобода и на вярата им в
победата. Не случайно ордите остават в подножието на върха при „урвата
дива”, а опълченците са горе, слети с върха. Българските доброволци вече са
моралните победители в неравния бой. Те са горе, извисил ги е поривът им за
свобода. И да паднат, те ще останат на своя връх. Смъртта губи своето
обикновено значение. Тя се превръща в човешки и национален избор. Поетът
сравнява героизма на опълченците с трагичната съдба и героичната смърт на
спартанците, нападнати от персийския цар Ксеркс. С тези сравнения Вазов
издига подвига на Шипка на пиедестал, поставяйки го редом с великите
подвизи в историята на човечеството. В решителния момент на битката към
българските юнаци се обръща генерал Столетов:
„Млади опълченци,
Венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
Прохода, войната и себе си дори!”
Тези думи окрилят смелите защитници, вливат им нови сили, карат ги още по-
дълбоко да осъзнаят голямата си отговорност не само за тази битка, но и за
изхода на войната и бъдещето на родината. В думите на Столетов България е
увенчана с лаврите на славата. Този образ трябва да бъде роден от
саможертвата. Българите са достойни за свободата си, те са превъзмогнали
инстинкта на роба, непоколебима е волята им да устоят на набезите на
противника.
„Вълните намират канари тогаз,
Патроните липсват, но волите траят,
Щикът се пречупва – гърдите остаят...”
Патриотите предпочитат смъртта пред позорното бягство, защото не искат да
се опозорят през очите на народа:
„България цяла сега нази гледа,
Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
Ако би бегали: да мрем по-добре!”
Човешко е за миг да се допусне мисълта за бягство,
но за опълченците отстъплението не е изход. За разлика от враговете си те се
бият не по заповед, а по убеждение.
Когато натискът на добре въоръжения неприятел
става неудържим, храбрите българи, останали без боеприпаси, проявяват
невиждан героизъм. Те
продължават да се сражават с камъни и дървета. В ръцете на героите дървото
се превръща в „меч”, камъкът – в „бомба”.
„Грабвайте телата!” – някой се изкряска
И труповете мъртви фръкнаха завчаска...
И турците тръпнат, друг път невидели
Ведно да се бият живи и умрели ...”
Това е кулминационният момент в творбата на Вазов.
За шипченските герои дори смъртта не е краят на тяхното сражение.
Мъртвите им тела продължават една битка, която вече не може да бъде
загубена. Любовта на опълченците към родината и свободата изгражда
несъкрушимата преграда от живи и мъртви, в която се разбиват атаките на
врага. Борците застават с голи гърди срещу напиращите турски орди и влизат
в ръкопашен бой „на смърт и на щик”. Чрез сравнението „като скали твърди”
и метонимията „желязото срещат” с „железни гърди” поетът подчертава
изключителността на битката и храбростта на опълченците. Той ни прави
свидетели на един от онези рядко срещани моменти в живота, когато високата
цел може да умножи силите на човека и той да успее да направи онова, което
изглежда невероятно и невъзможно. За тази неповторима в историята ни
битка ще се разказват легенди. Поетът е убеден, че славата на Шипка ще се
предава от поколение на поколение, подвигът на героите ще остане
незабравим пример за героизъм и величие, ще вдъхновява, ще
„... шуми и препраща
Славата му дивна като някой ек,
От урва на урва и от век на век?”
Смелостта и жертвоготовността на опълченците,
защитници на Шипка, са нравствен пример за поколенията българи как
крябва да се обича и защитава родината.
Александра
Готева, VII a клас

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 окт 2014 в 22:37 учител
08 май 2014 в 22:33 студент на 24 години от Варна - ВИНС, факулетет - Финансово счетоводен, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2013
23 фев 2014 в 12:06 в момента не учи на 39 години от Добрич
06 фев 2014 в 00:08 студентка на 30 години от Силистра - Филиал на РУ "Ангел Кънчев", специалност - Български и чужд език, випуск 2006
20 яну 2014 в 18:23 в момента не учи на 38 години
20 яну 2014 в 18:08 потребител на 23 години
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
199
7
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

„Опълченците на Шипка” от Иван Вазов – възхвала за героизма на българските опълченци

Материал № 207866, от 16 ное 2008
Свален: 318 пъти
Прегледан: 343 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 585
Брой символи: 4,681

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "„Опълченците на Шипка” от Иван Вазов – възхвала ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения