Големина на текста:
Какво е икебана?
Думата икебана обикновено се превежда като "японско изкуство за подреждане на
цветя", но в икебана се използват живи клончета, лозови пръчки, листа, житни
растения, зърна, плодове, семена, цветя, както и сухи растения. Всъщност в икебана
могат да се използват всички естествени материи, а съвременната икебана включва
стъкло, метал и пластмаса. Като традиционно японско изкуство икебана има
символичен характер, както и декоративна употреба. Използването на живи ефимерни
цветя и клончета прави измеренията на времето неразривна част от създаването на
творбата. Съотношението на материите, стилът на подредба, големината, формата,
структурата, обемът и цветът на използвания съд, мястото и поводът са от особено
голямо значение. През 500 годишната си история икебана приема най-различни форми
от обикновена украса за дома до огромни пейзажи и новаторски скулпторни елементи,
които могат да запълнят цяла изложбена зала. Заедно с многото и най-различни форми
на икебана продължава развитието и проучването и на традиционните й форми.
Практикуването на икебана, наричана още кадо или "Пътят на цветята", се възприема и
като форма на медитация - смяна на сезоните, време и промяна. Религиозният произход
и здравата връзка с естествения цикъл на живот, раждане, растеж, смърт и прераждане
придават на икебана дълбоко духовно звучене.
Произход и развитие
Разнообразието на японската природа и древният земеделски начин на живот
предопределят факторите за развитието на икебана. Голямо влияние оказва също и
въвеждането през 6 век на Будизма от Китай и заедно с него обичаят да се поднасят
цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. Първоначално букетите са били с проста
симентрична композиция от три стръкчета, но в началото на 17 век се появява стилът
рикка (буквално "изправени цветя"). Той е въведен от будистките монаси от школата
Икенобо. Тази претенциозна подредба се е правила във високи бронзови вази и за нея е
била необходимо голямо техническо умение. Основният елемент символизира небето
или истината и обикновено е асиметричен като сочи надясно или наляво. По-късно той
заема централно и вертикално положение. Останалите многобройни клончета, всяко от
които има собствено символично значение и декоративна функция, се поставят в
центъра и образуват сърцевината на своеобразна сфера. Като цяло рикка е
микрокосмос, който представя цялата вселена под формата на природна картина.
Основните елементи на този стил - асиметрия, символизъм и пространствена
дълбочина, оказват силно влияние на по-късните форми на икебана.
Пълна противоположност на рикка е опростената чабана (буквално "чайни цветя"). Тя
възниква през 16 век като част от чайните церемонии (чаною). Композицията се състои
от едно или две клончета или цветя, поставени в малък съд. Чабана дава основата на
друг стил - нагеире (със значение "вмъквам"), при който малко на брой елементи се
подреждат във висока ваза. При този стил се използват едва доловими технически
средства, които предизвикат поетическо вдъхновение от естествената красота.
Стиловете рикка и нагеире предопределят последвалото развитие на икебана. От една
страна се набляга върху сложните техники, размаха на композицията, символизма и
фиксираните стилове, а от друга на спонтанността, опростеността, многозначността и
почитта към естествения характер на самите материали. Противоречието на двата стила
поставя началото на бъдещото развитие на изкуството.
През периода Едо (1600-1868), Япония се радва на мирни години и стабилен
икономически растеж. Икебана, първоначално занимание на будистките монаси,
представителите на двора и аристокрацията, започва широко да се практикува от
самураи, богати търговци, както и от други съсловия, включително и от жени. През
този период стилът рикка става все по- скован и формален и възниква нов по- опростен
стил наречен сейка или шока (от китайски - "живи цветя"), който добива широка
популярност. Този стил е официален и композицията е съставена от три клончета,
поставени така, че да образуват разностранен триъгълник. Много школи налагат свои
стилове в подредбата, но трите клончета стават известни като съответно тен (небе), чи
(земя) и джин (човек). Различни варианти на този стил се преподават като въведение в
икебана дори и в съвременните школи.
Друго важно събитие през този период е появата на бунджинбана, подредба правена от
литератори. Тя изразява чувствителността на китайските ученици и художници.
Японската подредба бунджинбана оказва голямо влияние върху стила нагеире, който се
развива от стила чабана. Тъй като стилът бунджинбана се използва като начин за лично
изразяване, подредбата има нерелигиозен характер и се композира за конкретния
случай доста различна концепция от аскетич-ността на чайните или официалността на
рикка или сейка. Освен това китайският произход на този стил добавя цветови и
литературни нюанси.
Съвременната икебана
Отварянето на Япония към западното влияние през периода Мейджи (1868-1912) води
до много промени във всички сфери на живота. В икебана се появява стилът морибана
(буквално означава "отрупани цветя"), създаден от Охара Уншин (1861-1916) -
основател на школата Охара. Този стил напълно революционизира изкуството. Докато
при традиционните стилове елементите са събрани и се разклоняват от една точка,
Охара използва различни приспособления, с които подрежда елементите по цялата
повърхност на плитки съдове - суибан (буквално означава "воден басейн"). Това
позволява употребата на нови внесени в страната материали, които не биха могли да
бъдат използвани в традиционните стилове. Този стил дава възможност и за създаване
на пейзажни стилове - шенкей, които изобразяват природни картини по чисто
натуралистичен, а не символичен начин. Друг важен иноватор е Адачи Чока (1887-
1969). Той работи морибана и описва композициите си просто като "украса".
Нововъведенията продължават с появата на нови съвременни школи. Тешигахара Софу
(1900-1979) основава школата Согецу и поставя началото на икебана като съвременно
изкуство, което стимулира свободния творчески изказ. През следвоенния период
авангардните композиции зен ейбана увеличават възможностите на икебана чрез
въвеждането на абстрактен скулптурен и сюреалистичен подход и редица нови
материи. Освен това традиционните школи като Икебоно запазват собствения си
класически стил, но развиват и съвременни версии на стиловете рикка и сейка и
добавят модерни елементи като морибана към учебните си програми. Днес определящи
са три големи школи - Икебоно, Охара и Согецу, всяка от които имат по повече от 1
милион последователи, но освен тях съществуват и хиляди други големи и малки
школи. Много школи откриват свои клонове и преподават икебана по целия свят, а през
1956 г. в Токио бива основава организацията Икебана Интернешънъл, която поощрява
изкуството в глобален мащаб.
Икебана се практикува от много обикновени хора, които не принадлежат към никоя
школа, тя е съществена част от японското ежедневие. Различни композиции украсяват
дома през цялата година, а някои специфични материи се използват само за специални
случаи и празници. Вечнозеленият бор символизира вечността и е предпочитан елемент
за Нова година; обикновено той се композира в съчетание с бамбук - символ на
младежката приспособимост, и цъфнали кайсиеви клончета символ на достопочтените
старини. На 3 март за Деня на куклите (Хина-мацури), познат още под името Фестивал
на девойките, цъфнали клончета от праскова се добавят към традиционните кукли.
Японските перуники символизират мъжката сила и се композират на 5 май - Денят на
детето, а бамбукът е част от украсата за Танабата - Фестивалът на звездите, който се
състои на 7 юли. Японската трева пампас, типично есенно растение, се използва през
септември, когато хората се събират да гледат луната (цукими).
Основни подходи и техники
Цветята трябва да имат много вода, за да останат свежи колкото се може по-дълго
време. Използват се редица техники, с които се запазва свежестта на цветята като,
например, смачкване, варене или горене на краищата на стъблата и употребата на
различни химикали. И все пак най-разпространения метод е да се отреже основата на
стъблото под вода (мизугири) непосредствено пред употреба. За да се съживят
повехналите цветя, стъблата им се отрязват под вода и листата се оставят потопени
най-малко 30 минути.
Днес най-разпространени са два вида икебана: морибана и нагеире. Докато морибана се
подрежда в плитък съд върху кензани (б.пр. специални поставки с метални "игли" за
закрепяне на растенията), то при нагеире елементите се композират във високи вази и
се поставят в желаното положение посредством най-различни методи.
При използването на кензан, долния край на растения с дебели стъбла се отрязва под
ъгъл и се прави лек прорез отдолу по продължение на стъблото, така че растенията
лесно да могат да се закрепят върху иглите на кензана. Препоръчително е цветята и
растенията с меки стъбла да се подрязват хоризонтално, да се поставят в изправено
положение и чак тогава да се прегъват напред или назад под желания ъгъл. Когато се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Икебана- "японско изкуство за подреждане на цветя"

Практикуването на икебана, наричана още кадо или "Пътят на цветята", се възприема и като форма на медитация - смяна на сезоните, време и промяна.
Изпратен от:
MickeyMike
на 2007-03-21
Добавен в:
Общи материали
по Културология
Статистика:
173 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Комуникацията и културата

14 дек 2006
·
909
·
8
·
1,434
·
206
·
35
·
1

Комуникацията и културата са две неразривно свързани страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко едно социално културно действие.
 

Аниме и манга субкултура

13 фев 2014
·
7
·
11
·
425

Това е една особена субкултура, отличаваща се със свой кодекс, специфични дрехи и сленг, и притежаваща своите положителни и отрицателни страни...
 

Култура

24 мар 2008
·
159
·
9
·
2,705
·
123
·
12

Използването на думата “култура“ и за нациите, и за организациите предполага, че двата типа култура са еднакви явления. Това не е вярно, защото нацията не е организация...
 

Култура и комуникация

20 мар 2008
·
315
·
15
·
4,749
·
217
·
40

Всяка култура независимо дали е от миналото или е настояща е кохеретна(последователна) и завършена сама по себе си- цялостен поглед върху Вселената.
 

Какво наричаме култура?

02 мар 2008
·
240
·
2
·
474
·
131
·
7

Нашият свят е образуван от специфични култури произлезли в различни времена и места. С течение на времето обществата се развиват и много неща се променят, за да се установи нова култура.
 

Икебана- "японско изкуство за подреждане на цветя"

Материал № 20731, от 21 мар 2007
Свален: 173 пъти
Прегледан: 123 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Общ материал
Брой страници: 5
Брой думи: 1,220
Брой символи: 9,873

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икебана- "японско изкуство за подреждане на цветя""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения