Големина на текста:
Свободата
Тя е висша човешка ценност, един вид морална уникалност. В
биологичния смисъл на думата животните също се стремят към свобода,
но свободата като свобода на духа, на избора, на словото, на волята е
присъща само и единствено на човека. Още в райската градина Адам и Ева
проявяват своята свободна воля, стремейки се към познанието.
Съзнанието за свобода се появява при древните гърци. Тя съществува
и някои са свободни, но според гърците не е присъща за всеки човек.
Според Аристотел тя е “краткотрайно и ограничено цвете“
В Древна Гърция за свободата се говори малко. Тя не е добре позната
като етическа категория. В “Политика“ Аристотел пише, че по природа
хората се делят на свободни и роби. В нравствено отношение робите били
по-скоро покорни. За Варон “робът е говорещо оръдие на труда“. Според
римския философ Сенека, обаче и робът притежава свободен дух.
Русо, смятан от философите екзестенциалисти Сартр и Камю за техен
предшественик е етик на свободата и равенството, които според него са
най-голямото благо за всички хора. Възхвалата на свободата следва от
ползата и, която тя притежава сама по себе си. Според Русо нашата
свобода се състои в способността ни да се самоопределяме. Той смята, че
самият отказ от свобода е несъвместим с човешката природа. “Човек в
естественото си състояние е свободен, защото е добър, но той е добър,
тогава, когато е свободен. Като вечни принципи на неизменяемата
човешка природа съществуват добротата и свободата.“ (Русо). Крилатата
фраза на Жан Жак Русо превърнала се в неотменима част на европейската
цивилизация: “Човек се ражда свободен, но навсякъде живее в окови“, иска
да ни напомни, че човек по природа е добър, но навсякъде по земята се
сблъсква със злото. Русо задава въпроса защо свободата на волята ни води
често към зли действия? Според него това се дължи на двойствената
природа на на човека. Той е дух и материя, а негова основна
характеристика са страстите. Те са основните оръдия на нашето
самосъхранение, но те пораждат и себелюбие и егоизъм. Няма сила обаче,
която да ги контролира и промени, тъй като така сме създадени от
природата. Освен това според Русо “демонът на собствеността“ разваля
всичко, до което се докосва. Когато са се появили политиката и
имуществото тогава е възникнало и неравенството. Дотогава хората са
били свободни, живеели са независимо един от друг или в така наречените
“свободни съюзи“. За Жан Жак Русо свободата не може да съществува без
равенство.
Германските народи в християнството достигат до заключението, че
“човек като такъв е свободен и свободата на духа е най-основното качество
на неговата природа.“
Проблемът за свободата може да се свърже с осмислянето на
човешкия живот. Това може да се илюстрира с латинската мъдрост:
“Живот без свобода е нищо“.
Какво всъщност е свободата? Този въпрос продължава да бъде
разискуем и в най-новото време. Колко страни има тя всъщност? Един от
големите хуманисти и психолози на нашето време Ерих Фром задава
следните въпроси: “Какво е свободата като човешко състояние? Дали
желанието да бъдеш свободен е вродено у човека? Дали свободата е само
отсъствие на външен натиск, или е присъствие на нещо и ако е така на
какво? Защо за мнозина свободата е мечтана цел, а за други – опасност?“ В
книгата си “Бягство от свободата“ Фром се опитва да обясни как след като
човекът е отхвърлил властта на природата, господството на църквата и
абсолютната държава, след скъсването на всички окови, което, като че ли е
единствено условие за постигане на заветната цел - свобода на личността,
мислейли, че Първата световна война е последния бой, а края и
окончателна победа на свободата, изведнъж милиони хора от Германия,
Италия и други държави са готови да се откажат от свободата си със
същото желание, с което бащите им са се борили за нея и да се подчинят на
един лидер. Фром обяснява това с исторически и психологически преглед
на пътя на човек към свободата. По време на средновековието хората
нямали лична свобода. Било невъзможно да се премине границата между
една и друга класа, дори да се придвижат от един в друг град или от една
страна в друга. С малки изключения хората били принудени да живеят
само там, където са се родили. Нямали свободата да се обличат, както
желаят или да ядат онова, което им харесва. И все пак човекът не се
чувствал самотен, защото още с раждането си е бил вкоренен в
структурираното цяло и животът му е имал смисъл. “Съвременният
индивидуализъм не бил познат, но съществувал конкретен
индивидуализъм като житейска реалност.“ (Фром)
В началото на капитализма всички класи станали подвижни. В
икономическия живот вече не съществувало фиксирано място за всеки
стопански деец. Индивидът останал сам и всичко завсело от собствените
му усилия. Капитализмът освободил личността, човекът станал господар
на съдбините си. Но макар и освободен, чрез своята активна и
самостоятелна роля в новата система, същевременно той се освобождава и
от онези връзки, които му гарантират сигурност и чувство за
принадлежност. Той е свободен, но е сам, изолиран, заплашван отвсякъде.
Проблемът за свободата според Фром има не само количествена, но и
качествена страна. Наложително е не само да съхраним и разширим
традиционната свобода, но и да постигнем нов вид свобода, даваща ни
възможност да разберем същността на собствената си личност, да имаме
вяра в нея и в живота.

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

Свободата

Тя е висша човешка ценност, един вид морална уникалност. В биологичния смисъл на думата животните също се стремят към свобода, но свободата като свобода на духа, на избора, на словото, на волята е присъща само и единствено на човека...
Изпратен от:
eti7200
на 2008-11-08
Добавен в:
Реферати
по Философия
Статистика:
426 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Албер Камю


Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битка през 1914 г. по време на Първата световна война и е отгледан от майка си, която е от испански произход...
 

Управляващ или управляван - моята бъдеща социална позиция в обществото

esteem
·
22 яну 2008
·
112

Успоредно с нарастването на увереността в силите ми, усещам и нарастването на желанието ми за власт - власт над собствения ми живот и обстоятелствата, които го съпътстват...
 

Ентропия и време

cc3_danaya
·
10 ное 2008
·
23

Днешното индустриално общество и т.н. западна цивилизация се основават на няколко основополагащи принципа, които обобщено могат да се изразят като механичната парадигма, според която човек е откъснат от природата и той става толкова...
 

Навикът притъпява чувствата

13 яну 2009
·
12

Каква част от характера ни заемат нашите навиците, до колко те са добри и лоши, с какво ни убиват и не правят ли голяма част от живота ни скучна и еднообразна, или може би ни дават база за изграждане на чувство...
 

Есе за лъжата

osemshest
·
10 дек 2009
·
103

Още от самото си раждане човек е заобиколен от множество лъжи- лъжата, че ако не яде ще дойде да го пребори циганчето, че ако не слуша дядо Мраз няма да му остави подарък и т.н....
 
Онлайн тестове по Философия
Етика и право – 11-ти клас, входно ниво
входен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Етика и право. Въпросите насочват към спецификата на етичните основи на взаимоотношенията, нормите на писаното право, а така също и отношенията между лицата и институциите.
(Лесен)
20
2,684
1
12.09.2008
Тест по философия за 12-ти клас
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Междинен тест по философия за проверка знанията на учениците преди матурата.
(Лесен)
18
360
4
04.04.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Свободата

Материал № 202619, от 08 ное 2008
Свален: 426 пъти
Прегледан: 495 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 6
Брой думи: 1,113
Брой символи: 9,264

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Свободата ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Юлия Шишкова
преподава по Философия
в град Пловдив
с опит от  1 години
3 497 39

Ангел Петков
преподава по Философия
в град Ямбол
с опит от  1 години
1 162 22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения