Големина на текста:
”НЕМИЛИ – НЕДРАГИ” Иван Вазов
Вариант на синтезиран анализ
Тема на произведението и неговото заглавие
Повестта от Иван Вазов “Немили-недраги” (1883 г.) разказва за живота на
българските емигранти - хъшове, в Румъния по времето на революционните борби
малко преди и след Априлското въстание. Тя пресъздава атмосферата нa хъшовския
живот, драматично разкъсан между ежедневната битка за оцеляване в чуждата страна
и копнежа за саможертвен подвиг в името на националната свобода.
Заглавието на тази творба доизяснява и дообогатява нейния смисъл.
Словосъчетанието немuли-недраги идва от народната реч и изразява виждането на
българина за човека извън родното място. То се среща и в Ботевото стихотворение
“На прощаване”, в което поетът го отнася към съдбата на прокудените от родината си
бунтовници. Използвайки определението немuлu-недраги за заглавие, Вазов веднага
насочва мисълта нa читателя към герои, откъснати от родния край, заобиколени от
враждебната студенина на чуждо за тях общество. В тематичното противопоставяне
на двата образни свята – “родно-чуждо” и ”минало-настояще” - е постигнато общото
нравствено-емоционално въздействие на творбата.
Творческа история
“Немили-недраги” излиза през 1883 г., само няколко години след
Освобождението. Дистанцията между времето на написване на произведението и на
представените в него събития е твърде малка, но промяната в общественото съзнание
и нагласа е огромна. Революционният устрем, духовният подем и идеализмът са
заменени от груб практицизъм* и егоизъм. Подмяната Иван Вазов обобщава в своята
повест в едно изречение: “Тогава беше времето на самопожертвуванията, защото
из великите страдания изникват великите героизми, както днес е епохата на
дребните характери.”
Реалното историческото време на повествованието обхваща началото на 70-те
години на XIX век и лятото и есента на 1876 година (XIV – ХVІ глава). Прави
впечатление, че то почти съвпада с пребиваването на Вазов в Браила (1870-1871 г.) и в
Букурещ (1876 г.).
В разговорите си с професор Шишманов самият Вазов подчертава реално-
историческата и автобиографична основа на повестта:
“В Браила, без средства, безпомощен, немил-недраг, слязох в един хотел,
който се посещаваше от български хъшове. Тук, попаднал в тяхната среда, аз
споделях братски техния живот, техните идеали и авантюри. Повечето пъти се
хранех наедно с тях в подземната изба на Никола Странджата, Знаменосеца. Тая
епоха от живота си аз описах много подробно в романа си “Немили-недраги” и в
“Хъшове”, гдето сам съм се изобразил под името на:младия поет, Бръчков”.
Дълбокото познаване на бита и душевността на изгнаниците помага на
писателя така живо и реалистично да пресъздаде техния живот, да изгради един ярък,
правдив и запомнящ се образ - образа на българския хъш - герой и мъченик в името на
свободата:
1
Причини Иван Вазов да насочи вниманието си към близкото минало след
Освобождението
Всяко обръщане на литературните творци към миналото е направено с мисъл за
съвремието.
Иван Вазов е искрен родолюбец, свидетел на революционния кипеж преди
Априлското въстание. В следосвобожденската действителност той изживява
болезнено разочарование от подмяната на ценностите. Верен на възрожденското
разбиране, че писателят трябва да бъде и духовен водач на своя народ, големият
български творец търси в близкото минало светли примери за настоящето.
Художествената задача на Вазов с написването на повестта
В повестта “Немили-недраги” Вазов възкресява своите спомени от двата си
престоя сред българската емиграция в Румъния, за да изгради образа на българския
хъш - мъченик и герой. Писателят съвсем недвусмислено изразява отношението си
към издребнялото съвремие, като му противопоставя отминалия период на всеотдаен
патриотизъм. Творецът отправя послание и към потомците, като внушава, че
личността може да запази своята човешка стойност само ако съхранява идеалите си.
Сюжет
Според думите на проф. Милена Цанева повестта няма сюжетен център. Може
да се приеме, че първа и втора глава на повестта изпълняват ролята на експозиция -
въведение в атмосферата на хъшовския живот, а последната, седемнадесета глава, има
белезите на епилог, в който Вазов дава сведения за съдбите на героите, извън,
сюжетната линия. Ярки моменти в повествованието са: речта на Странджата (трета
глава); смъртта на Странджата (пета глава); мисията на Македонски (десета глава) и
битката при Гредетин (шестнадесета глава). Няма епизод, който да изпълнява ролята
на кулминация по отношение цялата повест. По-скоро може да се говори за
завръзка, кулминация и развръзка на нивото на почти всяка отделна глава от
творбата.
Композиция
Композицията на повестта е подчинена на художествената задача, която си е
поставил авторът. Произведението се състои от отделни епизоди, които представят
различни страни от хъшовския живот. Всяка глава като че ли разказва една
самостоятелна история със собствена експозиция, кулминация, развръзка, а понякога
и епилог. Не е проследена последователно нито една индивидуална съдба. Времето на
действието е накъсано и съвпада с двата престоя на Вазов сред хъшовете. Въпреки
това повестта оставя у читателя усещането за цялостност и завършеност, защото
писателят умело е нареждал късчетата от мозайката, за да нарисува образа на хъша -
разнолик в своите житейски прояви и единен в безкористния си патриотизъм, в
порива си към свободата, в готовността да заплати с кръвта си цената за нея. Не е
случайно, че Вазовата история за хъшовете завършва с битката при Гредетин, в която
мъчениците загиват като герои.
Композицията на повестта е изградена от отделни епизоди, насложени един до
друг. Епизодите (с малки прекъсвания) следват хронологичната последователност на
събитията. Композицията следва логиката на постепенното извеждане на героите от
2
делничната обстановка и поставянето им в центъра на значимо историческо събитие -
Сръбско-турската война от 1876 г.
Герои и конфликти
Главен герой повестта няма. Главният герой, това е обобщеният образ на
българския хъш.
Всеки един от хъшовете има запомняща се физиономия, те са различни като
човешки характери и темпераменти, но всички заедно се сливат в един внушителен и
величав образ - този на българския хъш - мъченик и герой.
Кои са героите в повестта “Немили- недраги”
Повестта “Немили-недраги” всъщност има един главен герой - българския хъш.
Макар че в хода на действието участват различни персонажи* - Странджата,
Македонски, Попчето, Мравката, Хаджият - и че всеки от тях е индивидуализиран
чрез запомнящ се щрих, авторът търси преди всичко типичното, с което да изгради
един колективен образ. Затова в повествованието толкова често присъства
обобщаващата характеристика:
“Народен” се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, от тъмницата
или от насилието на турците, който имаше какво-годе състояние и помагаше по
силите си на бедните и презрени останки от героическите чети на Хаджи Димитра
и Филип Тотя.”
“България беше затворена за тях. Румъния им даваше гостоприемство, но
гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите
мореходци, разломени и съсипани.”
“Балканските орли стоеха в клетка.”
“Един нов и гладен nролетарuаm, съставен от подвизи, дрипи и слава.
“...Хъш значи дa се мъчиш, дa гладуваш, дa се биеш, с еднa дума, дa си мъченик.”
На всички очите бяха пламнали, светеха с пламъка на чистия патриотизъм,
сиреч на самоотвержението.”
Тия бедни скитници на България, забравени от нея и оставени на произвола на
случая, зачуеха ли нещо като стенание на отечеството, като зов за борба с
тираните, съживяваха се, подмладяваха се, разпаляха се и бързаха дa принесат на
олтара на отечеството средствата си, покоя, кръвта си...”
Дори конкретната човешка съдба е повод за големи обобщения. Например пета
глава, в която Вазов разказва за последните дни на Странджата, завършва с горчивото
обобщение на писателя: “Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на
българското освобождение.”
Малко по-особено е мястото на Бръчков в повестта - образ, в който Вазов влага
много автобиографични черти. Присъствието на този герой дава възможност на
твореца да представи света на хъшовете през погледа на един външен наблюдател.
Още повече, че възторжените юношески очи на младия патриот като че ли
незабелязват нищетата и недостойните постъпки на емигрантите. Те проникват в
скритата им духовна същност и така се докосват до истински стойностното:
“Сториха му се, че това са висши същества, родени за страдания, за борба и за
слава - не като другите смъртни.”
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Немили-недраги

Повестта от Иван Вазов “Немили-недраги” (1883 г.) разказва за живота на българските емигранти - хъшове, в Румъния по времето на революционните борби малко преди и след Априлското въстание. Тя пресъздава атмосферата нa хъшовския живот, драматично...
Изпратен от:
ели
на 2008-11-05
Добавен в:
Анализи
по Възрожденска литература
Статистика:
385 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Образци на Ботевата публицистика

04 дек 2007
·
464
·
4
·
516
·
105
·
30
·
3

Политическият памфлет “Смешен плач” е поместен през 1871г.във в-к “Дума на българските емигранти” заедно със статията “Народът, вчера, днес, утре” и стихотворението “На прощаване”...
 

Творческа история на романа „Железният светилник”

05 дек 2007
·
695
·
2
·
391
·
31
·
2

„Железният светилник” е творба за сложността и промените на човешката психика. Сблъсъците на вековно-традиционното с новите вълнения и надежди преминават през човека.
 

"Майце си" - Христо Ботев

28 дек 2007
·
1,425
·
1
·
175
·
167
·
4
·
3

Творческа история, форма на изказ, жанрова характеристика, композиция - сбито обяснение.
 

Криворазбраната цивилизация - анализ


"Криворазбраната цивилизация“ е сатирична пиеса в пет действия. Написана в Букурещ през 1871 г. и поместена на страниците на списание Училище, а до края на годината излиза като самостоятелно издание...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Немили-недраги

Материал № 200593, от 05 ное 2008
Свален: 385 пъти
Прегледан: 1,588 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 10
Брой думи: 2,556
Брой символи: 21,466

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Немили-недраги "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения