Големина на текста:
Монахът от Хилендар написва „История
славенобългарска”(1762) – творба със светско и
гражданско съдържание.Появата на тази първа
възрожденска книга е художествено следствие от общите
духовни процеси на епохата-времето на
Западноевропейското просвещение.Хиляндаският монах
отправя поглед към миналото като духовна история на
българската мисъл, към интелектуалните възможности на
вдин народ.Авторът на „История славенобългарска” се
обръща към разума и съвестта на всеки българин, за да
намери най-близък контакт с емоционалния му интимен
свят, да пробуди размисъл, който да роди в душата на
всеки спомена за миналото.Затова естествено се появява
Паисиевото обръщение:”О, неразумний...”,което е по-скоро
събирателно, обощено определение на категорията
наарод.Връзката м/у човек и време светски мислещият
монах доказва с разкрита самоличност на човешкото си и
творческо присъствие в текста на „История
славенобългарска”.^На първо място излиза човекът-
творец на времето и историята:”Аз, Паисий
йеромонах...”Човешкият АЗ е главната единица на рода, на
колективната сила, която преобръща хода на
времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да
разкаже за тези преславни времена на рода български.За
тази цел му е необходима аудитория, към която да се
обърне.^Паисий Хилендарски търси диалог с първата
група от своята читателска аудитория-образуваните
българи, които-макар и малцина-са представители на
формиращата се интелиганция.Някои от българите, макар и
неполучили системно образувание, могат да четат.Те
оформят групата на обикновените читатели, за разлика от
„любомъдрите”.А друга трета част, която е наи-
многобройна, представя необразованите, обикневени
„орачи” и „копачи”, които не знаят да четат и разчитат
единствено на чутото или преразказаното от други чули
или прочели Паисиевата „История
славенобългарска”^Паисий поставя основния акцент в/у
проблемния смисъл на понятията „род” и
„език”.Пробуждането на човешкото съзнание чрез мисъл за
миналото е осъзнаване на родова идентичност и езикова
принадлежност.Човекът въплащава времето и неговите
градивни сили, а народът твори историята.Това е и новата
възрожденска теза на Паисий Хилендарски, която отстоява
с цялостното изложение на своята”История
славенобългарска”.Неговият укор към забравилите род и
език е най-искреното доказателство за родолюбивите му
намерения.Паисий не скрива вълнението си, когато
написва:”О, неразумни и юроде!Защо се срамуваш да се
наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя
език?”^Родният език е път към духовната родина на
българското самосъзнание на предците, към земята, на
която си се родил и живееш.А това е отечеството, което
принадлежи на всеки българин, бил той прост орач, копч,
овчар или занаятчия.Духовната принадлежност на всички
тях е една-българският род и език.За всяка категория
възприематели Паисий намира най-затрогващото и
убедително слово.Паисий напомня за славното минало, за
да пробуди гордост и желание у поробения народ за
национална самоидентификация.^Българинът вече има
реални доказателства и факти за своето минало.Той има
история, която е дело на предците, но настоящето също
има свой изторически ход, който се направлява от общите
усилия на цял народ.То е предопределено от Паисиевите
послания за род, език и отечество в „История
славенобългарска”
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История славянобългарская - кратък анализ

"История славянобългарская" - кратък анализ на Паисиевата история.
Изпратен от:

на 2006-03-29
Добавен в:
Анализи
по Възрожденска литература
Статистика:
9,964 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

„Епопея на забравените” - анализ

09 яну 2008
·
1,980
·
2
·
206
·
767
·
104
·
3

Вазов пише „Епопея на забравените” и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди - прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои.
 

Иван Вазов - "Линее нашто поколенье", "Новото гробище над Сливница" - душата на поета между разочарованието и националната почит

19 дек 2007
·
1,608
·
4
·
884
·
865
·
102
·
5

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..
 

“История слабянобългарска” – Страшен зов за национално осъзнаване


Паисий Хилендарски е един от най-големите автори в Българската възрожденска литература. Най-прочутата му творба е “История славянобългарска”...
 

Българския народ в "История славянобългарска" (план-конспект)


План-конспект по темата с пълни увод, теза и заключение, и отделно с микротези.
 

Пространно житие на Кирил (подготовка за класна работа)


Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата житиеписна творба в старобългарската литература. Тя е създадена между 869-881г. непосредствено след смъртта на Константин-Кирил философ, за да защити и утвърди делото му.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

История славянобългарская - кратък анализ

Материал № 1977, от 29 мар 2006
Свален: 9,964 пъти
Прегледан: 390 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 313
Брой символи: 2,703

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История славянобългарская - кратък анализ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения