Десетте Божи заповеди - необходимост или анахронизъм (есе)
Десетте Божи заповеди не са анахронизъм - те са фундамент, морална контрацепция на
превръщането на хората от стадо в социална група, общество, общност в която водещо
начало да е християнското смирение и милосърдие, а не алчността, злобата и
престъпното поведение.
Хората от нашето време казват, че Господ не може да ни е съдник за делата ни тук на
Земята- да може и така да е, но не си ли даваме сметка, че не може да вярваме в нещо
без да спазваме правилата му. Недопустимо е да казваме, че сме християни, а
същевременно да наричаме десетте Божи заповеди анахронизъм.
Не е важно кой е казал не кради, не убивай, не прелюбодействай, важното е, че никой
не иска да бъде обран или убит. Днес забрани като тези продължават да властват и са
също така строго наказуеми, както и преди, но спазваме ли ги и изпитваме ли страх от
закона и Бога?
Първите от четирите Божи повели ни учат на целомъдрие и християнска добродетел, но
най-често чуваме, че те са тези, които са се превърнали в анахронизъм и не са
необходими. Но това, не е така, човек не бива да става идолопоклонник на нещо или
някого. Поради факта, че е тръгва в някаква друга религиозна посока или секта, води до
групови самоубийства, разрушаване на семейства. Ние не може да имаме други
кумири, освен добродетелите, а християнството ни учи точно на любов, състрадание,
нежност, трудолюбие и всеотдайност.
Всяка една от десетте Божи заповеди ни учи на някаква добродетел, запазва ни морално
като хора, човеци и ни извисява духовно. Те са резюме на всичко онова, което
многотомните конституции ни налагат.
Световният шампион по шахмат Веселин Топалов пред мексикански журналисти
заявява: „Не се страхувам да загубя партия. Обезпокоен съм от други неща - не ми е
ясно как ще живеем занапред в този циничен свят, в който се губят ценностите, за
които ни говореха в училище." Важно е да не изчезне човешкият ни облик по пътя към
„прогреса", защото ако религията ни „вкарва" в морални норми, то нека техническата
революция не ни позволява да се превърнем в животни, в зверове със скъпи GSM- ми.
Заложените Десет Божи заповеди нравствени норми ли са и до днес
Десетте Божии заповеди необходими ли са ни или просто са един остарял етап от
развитието на цивилизацията?Това е един въпрос, на който отговорът според мен е
само един - да,разбира се,че са ни необходими.
Но много от нас не знаят защо имаме нужда от тях.Със самото си създаване десетте
божи заповеди са засягали отношението между Бога и хората и отношението на човека
към ближния си.В наше време те играят същата роля,но нашето отношение към тях не е
еднакво.Има хора,които даже не са чували за божиите заповеди,има и такива които ги
спазват и живеят чрез тях.Но има и много други,които знаят за тяхното съществуване и
смятат,че те не са им необходими,но в същото време не осъзнават,че донякъде те са
част от живота им.Ако не беше така сега щяхме да крадем,убиваме и лъжем,нямаше да
знаем какво е добро и нямаше да можем да правим разлика между доброто и
злото.Много от нас не осъзнават необходимостта на тези заповеди,но ако не бяха те
нямаше да сме и ние,защото чрез тези десет заповеди Бог ни е насочил към правилният
път на нашето същствуване,пътят към доброто и пътят на безпроблемния преход към
бъдещето.
Десетте божи заповеди са създадени векове преди Христа и ще продължат да
съществуват още дълго време.Ще бъдат съхранявани и предавани на много и различни
поколения и съм сигурна,че няма да бъдат забравени от никого.Десетте божи заповеди
са посланита, които еврейският народ оставя на следващите поколения.Те мотивират
обществото към реалността на настоящето,чрез тях се обобщават традициите и
натрупаният жизнен опит на предходните поколения.
Десетте божи заповеди са част от живота ни и именно те ни помагат да живеем в една
достойна за човечеството хармония.Това е техният смисъл и това е тяхната роля в
живота.И дори без да искаме,малко или много,ние ги спазваме,защото те са ни дадени
за това-да ни съпътстват в живота.Те са една голяма необходимост за човешкото
съществуване.
Нравствените послания на десетте божи заповеди
В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина,
Моисей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета,
по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни
основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да
съхранят вярата и живота.
Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда-
нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването
на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
„Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се
подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага
преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един
народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на
онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се
кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да
виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина
и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат
магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и
христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне
изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените
разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази
заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана,
тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за
да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота
на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на
затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система -
празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният
ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за
да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на
живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на
патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се
отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно
отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава
универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не
прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите
осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото
имущество.Прелюбодействието е имало не само нравствени, но и юридически
последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната
за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов
член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се
присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил
разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве поучава евреите да
вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от
Египет.Християнството придава абсолютен характер на нормата.”Не лъжесвиде- ствай
провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт.
Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е
въпросът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази
норма абсолютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома
на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му,
нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази
заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които,
ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С
определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху
фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване,
т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между
хората.
Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и
търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или
етническа принадлежност.
Десетте Божи заповеди тогава и сега
В наши дни 10-те Божи заповеди изглеждат, меко казано, неактуални, а младите хора
дори приемат някои от тях с доза ирония. Това е напълно разбираемо – след 2000
години съществуване и най-ортодоксалната теория би трябвало да придобие по-
съвременен и разширен вид.
Първите четири заповеди засягат строго задълженията към Бога – пренебрегвани от
модерния и недотам религиозен човек. Напълно нормално за съвремието ни е те да
бъдат оставени на по-заден план. През различните епохи хората все повече се
отдалечават от църковните канони, ежедневието ни е прекалено натоварено, за да се
замисляме дали Бог ревнува или дали изговаряме напразно името му, още по-малко за
поетите задължения и отговорно отношение към вярата.Това са неща, които все по-
малко намират място в света ни на научни открития и високи технологии. Може би не е
правилно Божите заповеди да бъдат класифицирани, но реално първите четири до
голяма степен се разминават с ритъма и възприемането на живота в днешно време.
Останалите шест засягат отношението ни към ближните – изразени по съвременен
начин те биха били много по-приложими от първите четири. Защото оношенията ни с
хората, а не с Бога заемат централно място в живота ни. Може би края на десетата
заповед би звучал по-нормално “...не пожелавай колата на ближния, нито компютъра
му, нито мобилния телефон...”, но нито завистта, нито уважението ни към родителите и
човешкият живот трябва да бъде подтиквано от нечии заповеди, или страх от висша
сила, а от собствената ни съвест и морал. Правилата трябва да бъдат просто позиция за
1
206
41
