Влез със своя facebook 
5
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 24 дни
ДРОБНИ ЧИСЛА
ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ
• Броят на цифрите след десетичната запетая се определя от
наименованието на съответния разред. Ако имаме десети, след
десетичната запетая се пише една цифра, стотни - две цифри, хилядни -
три цифри и т.н. Ако не достигат цифри, отляво се дописва необходимият
брой нули.
• Във всяка десетична дроб можем да дописваме нули след последната
цифра в дробната част, без да се променя дробта. Всяко естествено число
може да се запише като десетична дроб, която съдържа нула десети, нула
стотни и т.н.
• Десетични дроби сравняваме, като с дописване на необходимия брой нули
изравним броя на цифрите в дробната част, премахнем десетичните
запетаи и сравним получените естествени числа.
• Десетичните дроби събираме, като ги подредим една под друга - десетици
под десетици, единици под единици, десети под десети, стотни под
стотни, ... и след това събираме по правилата за събиране на естествените
числа.
• Десетични дроби изваждаме, като ги подредим една под друга - десетици
под десетици, единици под единици, десети под десети, стотни под
стотни, ... и след това изваждаме по правилата за изваждане на
естествените числа.
• Правилата за намиране на неизвестно число (събираемо, умаляемо или
умалител) са приложими и за десетични дроби, понеже правилата за
извършване и свойствата на действията събиране и изваждане са същите,
както при естествените числа.
• Десетичната дроб умножаваме с 10, 100, 1 000, ..., като преместим
десетичната запетая надясно толкова разреда, колкото нули има в
множителя. Ако разредите в дробната част са по-малко от нулите в
множителя, добисваме необходимия брой нули. Десетична дробделим с
10, 100, 1 000, ... , като преместим десетичната запетая наляво толкова
разреда, колкото нули има в делителя.
• Когато умножаваме десетична дроб с 10, 100, 1 000, ... , е в сила както и
съдружителното, така и разпределителното свойство на умножението.
• Десетична дроб умножаваме с естествено число, като:
1. Мислено премахнем запетаята от десетичната дроб и умножим
естествените числа.
2. В произведението отделим с десетична запетая толкова цифри от
дясно на ляво, колкото цифри има в десетичната част на
десетичната дроб.
• Естественото число умножаваме с 0,1; 0,01; 0,001 и т. н., като отделим в
естественото число със запетая от дясно на ляво толкова цифри, колкото
има в десетичната част на десетичната дроб!
• Десетични дроби умножаваме, като:
1. Мислено премахнем запетаите от десетичните дроби и умножим
естествените числа.
2. В произведението отделим с десетична запетая толкова цифри от
дясно на ляво, колкото цифри има общо в десетичната част на
десетичните дроби.
• Умножението на десетични дроби има свойства на
умножението на естествени числа:
1. Разместително свойство: a+b=b+a
2. Съдружително свойство: (a*b)*c=a*(b*c)
3. Разпределително свойство: (a+b)*c=a*c+b*c
• Когато работим с цени, резултатите трябва да се закръгляват с точност до
стотните (0,01). Касовите апарати закръглят цените с точност до
стотни(0,01).
• Десетична дроб делим с естествено число по правилото за деление на
естествените числа, като след изчерпване на цялата част на делимото,
поставяме десетичната запетая в частното. Ако е необходимо, в
дробната част на делимото дописваме нули.
• Основно свойство на частното. Частното не се променя, ако умножим
или разделим делимото и делителя с едно и също число!
• Десетична дроб делим с десетична дроб, като преместим десетичната
запетая в делимото и делителя с толкова десетични знаци на дясно,
колкото цифри има след десетичната запетая в делителя. След това
делим десетична дроб с естествено число.
• Правилото за деление на сбор или разлика с число е в сила и за десетични
дроби.
ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ И ТЕЛА
• Разстояние между две точки A и B наричаме дължината на отсечката
AB.
AB=25 м означава, че разстоянието между точките A и B е 25 м, или
дължината на отсечката AB е 25 м.
1. Ъглите, по-малки от 90 градуса, се наричат остри ъгли.
2. Ъглите, равни на 90 градуса, се наричат прави ъгли.
3. Ъглите, по-големи от 90 градуса, се наричат тъпи ъгли.
4. Триъгълник ABC е равностранен --- AB=BC=CA
5. Триъгълник PQR е равнобедрен --- PR=QR - бедра, PQ - основа.
6. Триъгълник KLM е разностранен --- всяка страна има различна
дължина.
7. Триъгълник ABC е остроъгълен --- има три остри ъгъла.
8. Триъгълник EFG е правоъгълен --- има един прав и два остри ъгъла.
9. Триъгълник KLM е тъпоъгълен --- има един тъп и два остри ъгъла.
• В правоъгълен триъгълник:
1. Страната срещу правия ъгъл се нарича хипотенуза.
2. Страните срещу острите ъгли се наричат катети.
• Във всеки триъгълник:
1. Най-дългата страна се нарича хипотенуза.
2. Другите две страни се наричат катети.
• Срещуположните страни на правоъгълник са равни.
• Квадратът е правоъгълник с равни съседни страни.
• Казваме, че правите OB и AC са перпендикулярни. Казваме, че отсечка
OB е перпендикуляр, спуснат от точка O към правата m. Разстояние от
точка O до правата m наричаме дължината на OB.
