Големина на текста:
Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев
В ботевите стихотоворения “На прощаване в 1868г.” “Хаджи Димитър” и
“Обесването на Васил Левски” най-ясно може да се отчете мотивите за смъртта и
безсмъртието. Тези стихотворения са израз на преодоляването на “естествената”
ограниченост на човека – смъртта, както и като изказ на смисъла на това преживяване,
тоест – обезсмъртяването.
Превъзмогването на смъртта Ботев получава, чрез запазване на смисъла на
“смъртта юнашка” в незаличими следи, каквато е и един човешки живот, отдаден на
Отечеството. Въпреки това, всяко едно от стихотворението носи нов смисъл на
саможертвата и ни разкрива различна гледна точка от мирогледа на лирическия герой.
От една страна в “Хаджи Димитър”, юнакът е представен като митичен образ,
наред със самодивите, Балкана и гората. В това стихотворение, самата смърт е израз на
безсмъртие, смъртта е невъзможност и е представена като амбивалентно цяло с живота.
Ботев приобщаването лирическия герой към понятията, които са залегнали в
съзнанието на хората като вечни:
“И самодиви в бели премена”
“...гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее хайдушка песен.”
По този начин се постига овековечаването на геройската постъпка и поставя
юнака в съзнанието на българите, като по този начин го обезсмъртява. Самата смърт
като нещо физическо и обозримо, се превръща във вечен живот в съзнанието на цял
един народ. “Хаджи Димитър” е стихотворение, което “вярва” в постигането на
свободата, смисъла на саможертвата и безсмъртието на героичността.
В “Обесването на Васил Левски” визията за смъртта е тотален крах, пълна
безпомощност и безнадеждност. В по-общ план тя може да бъде разгледана и като
абсолютно отсъствие и лишаване на света от памет. Цялата тази представа се изгражда
в читателите, чрез символи:
“Гарванът грачи грозно, зловещо”
Присъствието на гарвана през цялото развитие на творбата е основния мотив,
който изгражда идея за пустота. В народното мислене птицата е символ на злото и на
смъртта. Тя се асоциира и с определенията: “проклета”, “черна” и “грозно”.
Картината се подсилва и от глаголите “грачи”, “вият”, “плачат”, “пищят”. Въпреки
наличието на толкова много глаголи, картината която Ботев рисува си остава
стационарна, което подсилва чувството за подтиснатост. За разлика от другите две
стихотворения, тук смъртта не е нещо желано, мечтано. Тя е неизбежната реалност
пред, която дори и природата е безсилна.
Ако проследим развитието на сюжета в “На прощаване в 1868г.”, откриваме доста
по-различна представа за смъртта. Смъртта като израз на свободата. Именно в тази
творба заветните думи “Свобода или смърт!” са трансформирани в “Свобода и смърт
юнашка”. Свободата като цел и мечта за всеки един революционер е свързана със
смъртта – неизбежна реалност, щастлив завършек на един живот. Тук безсмъртието е
реализирано в щастливото завръщане в “бащиното огнище”. За лирическия герой е
ясно че тази картина е почти невъзможна, затова я рисува последна. Нейното значение
е символична. Завръщане, чрез разказите за героичната смърт:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев

Кратък анализ на темата за безсмъртието в различни произведения от поезията на Ботев.
Изпратен от:
virtuoso
на 2007-01-23
Добавен в:
ЛИС
по Възрожденска литература
Статистика:
3,045 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
ЛИС по Възрожденска литература рядко сваляни с 2 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Конфликтът стари - млади в „Българи от старо време” на Любен Каравелов


Замисълът на творбата е да разкрие характерно българското в бита, психологията, фолклора и езика. Каравелов иска да пресъздаде реалистична картина на българското село през Възраждането, неговите обичаи, нрави и вярвания.
 

Лирическият аз и другите в поезията на Ботев


Христо Ботев е изключително сложен като творец, възприеман е от всички поколения българи преди всичко като революционер и след това като поет.
 

Свобода и самота в поезията на Ботев


Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда.
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев


България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Моята молитва- анализ


Ако все пак различните цели, които си поставят поетите в първите четиристишия, не са достатъчно убедителни, на помощ на защищаваната теза идва избраното от Ботев мото: "Благословен бог наш..."
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
188
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев

Материал № 15900, от 23 яну 2007
Свален: 3,045 пъти
Прегледан: 508 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 335
Брой символи: 2,706

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения