Големина на текста:
Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев
В ботевите стихотоворения “На прощаване в 1868г.” “Хаджи Димитър” и
“Обесването на Васил Левски” най-ясно може да се отчете мотивите за смъртта и
безсмъртието. Тези стихотворения са израз на преодоляването на “естествената”
ограниченост на човека – смъртта, както и като изказ на смисъла на това преживяване,
тоест – обезсмъртяването.
Превъзмогването на смъртта Ботев получава, чрез запазване на смисъла на
“смъртта юнашка” в незаличими следи, каквато е и един човешки живот, отдаден на
Отечеството. Въпреки това, всяко едно от стихотворението носи нов смисъл на
саможертвата и ни разкрива различна гледна точка от мирогледа на лирическия герой.
От една страна в “Хаджи Димитър”, юнакът е представен като митичен образ,
наред със самодивите, Балкана и гората. В това стихотворение, самата смърт е израз на
безсмъртие, смъртта е невъзможност и е представена като амбивалентно цяло с живота.
Ботев приобщаването лирическия герой към понятията, които са залегнали в
съзнанието на хората като вечни:
“И самодиви в бели премена”
“...гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее хайдушка песен.”
По този начин се постига овековечаването на геройската постъпка и поставя
юнака в съзнанието на българите, като по този начин го обезсмъртява. Самата смърт
като нещо физическо и обозримо, се превръща във вечен живот в съзнанието на цял
един народ. “Хаджи Димитър” е стихотворение, което “вярва” в постигането на
свободата, смисъла на саможертвата и безсмъртието на героичността.
В “Обесването на Васил Левски” визията за смъртта е тотален крах, пълна
безпомощност и безнадеждност. В по-общ план тя може да бъде разгледана и като
абсолютно отсъствие и лишаване на света от памет. Цялата тази представа се изгражда
в читателите, чрез символи:
“Гарванът грачи грозно, зловещо”
Присъствието на гарвана през цялото развитие на творбата е основния мотив,
който изгражда идея за пустота. В народното мислене птицата е символ на злото и на
смъртта. Тя се асоциира и с определенията: “проклета”, “черна” и “грозно”.
Картината се подсилва и от глаголите “грачи”, “вият”, “плачат”, “пищят”. Въпреки
наличието на толкова много глаголи, картината която Ботев рисува си остава
стационарна, което подсилва чувството за подтиснатост. За разлика от другите две
стихотворения, тук смъртта не е нещо желано, мечтано. Тя е неизбежната реалност
пред, която дори и природата е безсилна.
Ако проследим развитието на сюжета в “На прощаване в 1868г.”, откриваме доста
по-различна представа за смъртта. Смъртта като израз на свободата. Именно в тази
творба заветните думи “Свобода или смърт!” са трансформирани в “Свобода и смърт
юнашка”. Свободата като цел и мечта за всеки един революционер е свързана със
смъртта – неизбежна реалност, щастлив завършек на един живот. Тук безсмъртието е
реализирано в щастливото завръщане в “бащиното огнище”. За лирическия герой е
ясно че тази картина е почти невъзможна, затова я рисува последна. Нейното значение
е символична. Завръщане, чрез разказите за героичната смърт:

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев

Кратък анализ на темата за безсмъртието в различни произведения от поезията на Ботев.
Изпратен от:
virtuoso
на 2007-01-23
Добавен в:
ЛИС
по Възрожденска литература
Статистика:
3,043 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
ЛИС по Възрожденска литература рядко сваляни с 2 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Живеем в земята на Ботев

01 фев 2009
·
58

Спорно е да твърдим, че живеем в земята на Ботев. В действителност ние живеем на основата на тази българска земя, но дотолкова сме изкривили образа й, че дори големият български поет не би познал родната си страна...
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев


България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Конфликтът стари - млади в „Българи от старо време” на Любен Каравелов


Замисълът на творбата е да разкрие характерно българското в бита, психологията, фолклора и езика. Каравелов иска да пресъздаде реалистична картина на българското село през Възраждането, неговите обичаи, нрави и вярвания.
 

Живеем в земята на Ботев


Ботев – името на българската свобода! В българската история няма по-величествен, по-разтърсващ пример за гражданска саможертва. Живял по времето на робството, борил се за свободата, мечтал за ревенство и братство, жертва живота си за тази кауза...
 

"История славянобългарска"- зов за национално пробуждане


Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
184
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев

Материал № 15900, от 23 яну 2007
Свален: 3,043 пъти
Прегледан: 429 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 335
Брой символи: 2,706

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Смърт и безсмъртие в поезията на Ботев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения