Големина на текста:
СВЕТЛИ ИДЕАЛИ И БЛАГОРОДНИ СТРЕМЕЖИ – “НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”, ІІІ ГЛАВА
Повестта на Иван Вазов “Немили-недраги” е правдив и тъжен разказ за
“предтечите на зорницата на българското освобождение” – хъшовете в Румъния.Те
са трагични герои, които непрестанно мислят за родината си, защото животът им
на изгнаници е изместил тяхното революционно битие.
Принудени да напуснат отечеството си, народните синове живеят в чуждата
страна, обединени от общите си идеали. Сплотени са, както от славното си минало,
така и от трагичното си настояще. Революционният оптимизъм и любовта към
България са преплели пътищата на поборниците за свобода.
Хъшовете са единни, обединени от светлите си идеали.Чрез пламенното си
слово Странджата обединява още по-здраво героите мъченици. Той им припомня
смисъла на техния живот – освобождението на родината. Те са в изгнание, за да
участват в борбата за това освобождение. Великият стремеж на героите-мъченици
“Ние се жертваме за свободата на България, ни повече, ни по-малко.” е тясно
свързан с тяхното общо юначно минало. Това са революционери от храбрите чети
на Хаджи Димитър, Филип Тотю, Панайот Волов.Принудени да напуснат
отечеството, те остават само със спомена и с мечтите си за славните битки. Не
случайно Вазов ги нарича “балкански орли…в клетка”, “нови и гладен
пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава”. Хъшовете се измъчват, че не
могат да се върнат в родината и да се борят за най-великия идеал – освобождението
й.
Изгнаническият начин на живот, в “който се скитат немили-недраги”, също
сплотява героите. Тяхната съдба е съдба на страдалци – както казва Странджата:
“…а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш
мъченик”. Независимо от мизерията техният стремеж е далеч от материалното
благополучие: “Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си…Ние нямаме
потреба от имоти”. Техният горд дух остава незасегнат от обидното наименование
“кокошари”.
В обръщенията на Странджата към хъшовете в речта му : “Братя мили” се
отразява сплотеността на изгнаниците, близостта между тях. Българските синове се
подкрепят като братя в чуждия свят, защото всички те са еднакво необходими на
майка България.Любовта на поборниците към родината е безрезервна – тя ги
обединява по пътя на великия им идеал. А омразата към поробителя ги мобилизира
да търпят неволите на изгнаничеството. Страданието им има смисъл, защото е част
от борбата не само за живот, но и за освобождението на отечеството.
В своята пламенна реч Странджата още повече разбужда борческия дух на
хъшовете. Глаголите:“глобят, събличат, убиват, позорят” рисуват робската картина
в родината. Трагичното положение на българския народ е подчертано чрез
употребената възходяща градация.
Революционният оптимизъм на Странджата в последните думи на
пламенното му слово пробужда вярата у хъшовете: “Ще се бием още братя мили!
Ще се бием за свободата на България! Да живей България!…” Призивът е
посрещнат възторжено от хъшовете, очите им светят “ с пламъка на чистия
патриотизъм, сиреч на самоотвержието”. Няма ги кавгите, споровете кой е “по-
народен”.Вазов рисува този момент вълнуващо, с много обич и преклонение пред
делото на героите-мъченици.
1
МЪЧИТЕЛНАТА И ГЕРОИЧНАТА СМЪРТ НА СТРАНДЖАТА
(“НЕМИЛИ – НЕДРАГИ”, V гл. ИВАН ВАЗОВ )
Отблъснат от егоизма, лъжепатриотизма и користолюбието на своите
съвременници, Вазов създава повестта “Немили – недраги”, за да разкаже за
безкористните, себераздаващи се някогашни герои и настоящи мъченици в
изгнание – хъшовете. Той показва, че животът им между страданието и подвига не
успява да пречупи и сломи борбения им дух.
Странджата е най-обаятелният образ в повестта, въплътил в себе си идеала
на Вазов за истински хъш. В пета глава авторът разказва за трагичната, но и
героична смърт на този патриот, живял и дал всичко от себе си в името на светлия
идеал – свободата на родината. Старият хъш обединява изгнаниците. Той създава
уют за своите другари по съдба, за да забравят мизерията, глада и студа и да
съхраняват човешкото си достойнство и нравствени добродетели.
Атмосферата в кръчмата се променя, когато Знаменосецът се
разболява.Запустение и тишина царят наоколо. Всичко е покрито с прах и
безпорядъкът е навсякъде. Един по един хъшовете напускат и не се връщат.
Символичен е смисълът на загасналото огнище. Бавно си отива един достоен
живот. Героят страда от липсата на другарите си – неговото семейство, често ги
споменава с болка и тъга:”А де са моите другари? Де е Македонски? Де Хаджият?”
При умиращия остава само младия Бръчков, който от деня на
запознанството си изпитва благоговение, виждайки в лицето на стария хъш
въплъщение на най-светлите си патриотични идеали. Той осъзнава, че не може да
изостави стария знаменосец.
А Странджата гасне с всеки изминал ден.Болестта отнема силите му и той
усеща, че настъпва сетният му час. Но духовното му страдание е по-тежко от
физическата болка. То е породено от самотата в последния час и от мисълта, че не е
осъществил докрай делото на своя живот – борбата в името на отечеството. Най-
голямата му болка е, че умира в постелята си, а не в Балкана с оръжие в ръка.
Мисълта му се връща отново и отново към най-святото, на което е посветил целия
си живот – родината.
Старият хъш е благодарен на младия Бръчков, останал при него в
последните му мигове. А в утешителните думи на младежа се съдържа
признателността на поколенията към героите, жертвали се за свободата. За
Странджата е приятно да чуе признателните думи. За искреното вълнение говорят
сълзите в очите му. Той решава да завещае на младия Бръчков своите
реликви:”Една дрипа къс” от знаме и мемоара, издаден през 1867 г.от
революционния комитет. Това са символите на борбата, която ще бъде продължена
от идващите поколения. Свята е предсмъртната целувка на хъша върху къса знаме
и мемоара, защото доказва неговата обреченост на идеала и беззаветната му любов
към родината. Последните думи на героя отново са за борбата, за делото, за
родината:”Умри за България!” Този завет на умиращия става смисъл на живот за
Бръчков.
Странджата умира самотен и беден, но до последния си дъх носи
безгранична любов към родината в сърцето си. Неговото благородство и светъл
патриотизъм го издигат до герой – пример за подражание.
2
ОБРАЗЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ХЪШ СПОРЕД ПОВЕСТТА НА ИВАН ВАЗОВ “НЕМИЛИ-
НЕДРАГИ”
Повестта “Немили-недраги” на Иван Вазов отразява драматичното и
динамично време от последните деситилетия преди Освобождението. Герои от
величавото възрожденско време са хъшовете – страдалци, готови да се борят и
да умрат за свободата на родината, измъчени от тежкия живот в чуждата
страна.Всички те са така различни един от друг, но се сливат в съзнанието ни в
един ярък и внушителен образ – образът на българския хъш.
Един от тези патриоти е Странджата. В неговия образ откриваме типичния
представител на българския революционер в чужбина. В съдбата му се вплита
съдбата на останалите герои мъченици, съдбата на поколение, посветило живота си
на борбата за освобождение на родината.
Вазов създава първоначалната представа на читателя за образа на хъшовете
чрез описание на обстановката и начина им на живот. Мрачният град, мъглата,
която задушава с “отровния си дъх” – пораждат усещане за самотата, отчуждението
и враждебността, на които са осъдени патриотите от безразличието на румънското
общество.
Ала в чуждата страна хъшовете са си създали един свой свят, който им
напомня за родината и поддържа любовта към нея жива. Надписите по лавките и
кафенетата са израз на дълбоката обич към поробеното отечество и на вярата в
освобождението му. Обстановката в една от кръчмите, тази на Знаменосеца, е
подтискаща. Това е “дълбока изба”, потънала в бедност, осветявана от
“полуразбита лампа”. Но мизерията и нищетата са в пълен контраст със света на
хъшовете, изпълнен с високи стремежи, благородни идеали и красиви мечти.
Разговорите на героите допълват представата за образите на хъшовете,
разкриват тяхната душевност, мечтите и стремежите им. Те са свързани със
спомени за славното минало, за “подвизи и героически нападения”. Думите на
патриотите са пламени и възторжени, защото битката е в сърцето на
революционерите и те горят за нея.
Пряката портретна характеристика изгражда ярка и трайна представа за
образите на хъшовете. Те са със сухи, длъгнести, жълтеникави лица, нагърчени от
“преждевременна старост”. Но героите са запазили гордия си и непреклонен нрав.
Това са смели българи, воювали с цената на живота си срещу поробителите.
Пламъкът на революционния дух не е загаснал в сърцата им.
С много любов и болка Вазов разказва за страданията и мечтите на
хъшовете в лирическото отстъпление. Патриотите живеят с образа на отечеството,
което искат да видят свободно. Споменът за него им дава сили да живеят и да
понасят несгодите. То е голямата им любов и голямата им болка. Огромна е
носталгията на патриотите, които живеят в пълна изолираност. Мъчително е за тях
да бъдат до родината си и да не могат да се завърнат в нея:”Една крачка само – в
нея са, един вик само – ще ги чуе. Как е близко и как е далеко!”. Свидна е
България, с нея са свързани домът, спомените и мечтите.
Оживените и разнообразни разговори между героите в кръчмата на
Знаменосеца дообогатяват представата за образа на хъша. При Странджата
патриотите забравят за проблемите си и се отдават на спомените за юнашките
битки в “полетата на България”. Темпераментни са разговорите на бунтовниците и
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Светли идеали и благородни стремежи - "Немили-недраги"

Повестта на Иван Вазов "Немили-недраги" е правдив и тъжен разказ за "предтечите на зорницата на българското освобождение" – хъшовете в Румъния.Те са трагични герои, които непрестанно мислят за родината си...
Изпратен от:
zor4ity
на 2007-01-23
Добавен в:
Теми
по Възрожденска литература
Статистика:
408 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,210
·
3
·
194
·
309
·
36
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,883
·
2
·
232
·
957
·
44
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,176
·
3
·
1,138
·
649
·
176
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Живот и смърт в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
454
·
3
·
841
·
232
·
35

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.
 

Светът на родното и чуждото в поемата "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
531
·
3
·
664
·
164
·
30
·
1

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Светли идеали и благородни стремежи - "Немили-недраги"

Материал № 15811, от 23 яну 2007
Свален: 408 пъти
Прегледан: 393 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 1,394
Брой символи: 11,772

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Светли идеали и благородни стремежи - "Немили-н ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения