Големина на текста:
Гражданската лирика на Славейков заема особено място в цялостното му творчество. Тя е ярко
свидетелство за тревогите на епохата и за омонастроенията на българската интелигенция, която
чувства своя дълг към отечество и народ като първостепенна духовна грижа. Цялото вълнение и патос
на народния поет е адресирано към голямата обществена задача на възраждането – борбата за
национално самоопределение и духовна независимост. Славейковата лирика разкрив 1 особен поглед
към възрожденския българин, изисквайки от него не просто да се събуди за бунт, а да изгради у него
гражданска съвест. За поета това означав остра чувствителност към общесвени проблеми като
народната апатия и примирението, към предателската роля на чорбаджийството, към вековната
българска изостаналост.
Славейковото чувство къмнарода се зак’ючава колкото в синовна привързаност и благодарност,
толкова и в бащина загриженост над неговата духовна независимост. Цялата му личност и като поет и
като творец се е мятала от начало до край между двата полюса на резигнацията (примирение с
ситуацията) и оптимизма.
Ето защо и в самото стихотворение “Жестокостта ми се сломи”, което е най-хубавото сред най-
представителните му творби, въплъщаващи неговия обществен оптимизъм – трите начални строфи
имат задача да напомнят резигнацията, така категорично заявена в “Не пей ми се”. Лирическият Аз
признава липсата на духовно достойнство у своя народ “безсмислен раб, спящ воин”,но
ожесточението и безпощадността към него биват подложени на преосмисляне. Но Славейковият гняв
е най-сигурният белег за неравнодушие към съдбата на народа. Това е изплакан гняв, защото само
такъм може да бъде гнева на обичащия. Но самобичуването тук не е само поза, само литературен
похват за засилване на контраста м/у едното и другото настроение. То е израз именно на дълбоката
обич на поета към народа, самокритичността в случая говори за висока отговорност, за болезненост в
осъзнаването на своето място и мислия в живота на страдащите с теб. Да признаеш грешката и
заблуждението си – това е сила; да ги преувеличиш искрено и несъзнателно – това е извисяване над
себеси тва е етика. А Славейков не за чви път ни дава урок по политически морал.
Доста разнообразни тълкувания са предизвикали следващите 3 строфи, където наред със страдалеца
народ се налага образът на майката , чиято смърт сякаш отрезвява героя. Но за коя майка става дума
си остава спорен въпрос. Според Някои тълкувания тук се касае не за майката, а за родината; други
изследователи пък виждат просто 1 худ. Фикция, използването на правото на худ. Измислица. Но като
се има предвид,че сливането на образа на майката с образа на родината е 1 доста разпространен
възрожденски худ. Похват в нашата литература, може да се приеме, че това стихотворение е
“нагледен пример как поетите от нашето възраждане непосредствено, естествено и пълноценно
чувстват своята родина като майка и своята майка като родина”. Но използването на образите на най-
близките може да се обясни и със склонноста на Славейков да изгражда въобще образната система на
стихотворенията си (особено на гражданските) чрез представи и понятия от най-близкия, най-
интимния духовен и предметен свят на булгарина. Тази “опредметеност” на образните представи
способства за по-голямата достъпност и действеностна творбите му. Новите идеи е трявало да
достигнат до съзнанието на не до там подготвения литературно български читател по възможно най-
краткия път, като по-голямата степен на общественост и художественото мислене се е налагало да се
компенсира от “земността” на образите.
И още в изреждането на близките и любими хора, безпомощни пред читателя, е заложено онова
тищично възрожденско чувство към родината, което включва цяла гама от болка и любов към
майката, любимата, децата, родния дом и селце, за да се въздигне всичко това до схващането за
родината . Това оживява представата за отечество у предосвобожденския българин и създава ч
особена чувствителност, която в тази творба избухва в горчиво разкаяние за мнима гордост. Поетът
признава “Познах теглото аз на тоз народ” и това вече не е повод за отрицание, а за дълбоко
съпричастие и нов изблик на патриотична енергия. Тук вече проклятието на лирическия глас се
стоварва в/у “виновните за тези окаянства”.
Далею по-съвършена в поетическо отношение, тази творба носи специфични образи, които трайно се
вплитат във възрожденската поезия и функционират като метафори на историческата съдба.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Гражданската лирика на Славейков

Гражданската лирика на Славейков заема особено място в цялостното му творчество. Тя е ярко свидетелство за тревогите на епохата и за омонастроенията на българската интелигенция, която чувства своя дълг към отечество и народ като първостепенна духовна...
Изпратен от:
a
a на 2008-05-27
Добавен в:
Анализи
по Възрожденска литература
Статистика:
299 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Прекрасното в образа на Гергана


Анализ на образа на Гергана в поемата на Петко Славейков "Изворът на Белоногата"
 

Физическата и нравствената красота на българката, разкрити чрез образа на Гергана

14 яну 2008
·
655
·
3
·
442
·
274
·
13
·
1

Портретът на Гергана е израз на авторската обич, на възторга му от красивата девойка. Героинята обаче омайва главно с външните си качества и с възвишените си духовни ценности.Още от сравнението и с кротко агънце прозират благия и характер, добротата...
 

История славянобългарска

11 дек 2007
·
536
·
3
·
542
·
167
·
12

„История славянобългарска” е първата значина творба, написана с цел да разбуди българския народ, да го призове към борба и желание за свобода.
 

Иван Вазов


Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот...
 

"Една българка" - Иван Вазов

30 яну 2008
·
174
·
1
·
325
·
79
·
7
·
4

Вазовият белетристичен шедьовър “Една българка”, чието заглавие абсолютизира националната идея, в своя етичен подтекст се обляга преди всичко върху християнските ценности, християнския морал и християнския поглед към света...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Гражданската лирика на Славейков

Материал № 155876, от 27 май 2008
Свален: 299 пъти
Прегледан: 381 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 1
Брой думи: 410
Брой символи: 3,572

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гражданската лирика на Славейков"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения