Големина на текста:
Гражданската лирика на Славейков заема особено място в цялостното му творчество. Тя е ярко
свидетелство за тревогите на епохата и за омонастроенията на българската интелигенция, която
чувства своя дълг към отечество и народ като първостепенна духовна грижа. Цялото вълнение и патос
на народния поет е адресирано към голямата обществена задача на възраждането – борбата за
национално самоопределение и духовна независимост. Славейковата лирика разкрив 1 особен поглед
към възрожденския българин, изисквайки от него не просто да се събуди за бунт, а да изгради у него
гражданска съвест. За поета това означав остра чувствителност към общесвени проблеми като
народната апатия и примирението, към предателската роля на чорбаджийството, към вековната
българска изостаналост.
Славейковото чувство къмнарода се зак’ючава колкото в синовна привързаност и благодарност,
толкова и в бащина загриженост над неговата духовна независимост. Цялата му личност и като поет и
като творец се е мятала от начало до край между двата полюса на резигнацията (примирение с
ситуацията) и оптимизма.
Ето защо и в самото стихотворение “Жестокостта ми се сломи”, което е най-хубавото сред най-
представителните му творби, въплъщаващи неговия обществен оптимизъм – трите начални строфи
имат задача да напомнят резигнацията, така категорично заявена в “Не пей ми се”. Лирическият Аз
признава липсата на духовно достойнство у своя народ “безсмислен раб, спящ воин”,но
ожесточението и безпощадността към него биват подложени на преосмисляне. Но Славейковият гняв
е най-сигурният белег за неравнодушие към съдбата на народа. Това е изплакан гняв, защото само
такъм може да бъде гнева на обичащия. Но самобичуването тук не е само поза, само литературен
похват за засилване на контраста м/у едното и другото настроение. То е израз именно на дълбоката
обич на поета към народа, самокритичността в случая говори за висока отговорност, за болезненост в
осъзнаването на своето място и мислия в живота на страдащите с теб. Да признаеш грешката и
заблуждението си – това е сила; да ги преувеличиш искрено и несъзнателно – това е извисяване над
себеси тва е етика. А Славейков не за чви път ни дава урок по политически морал.
Доста разнообразни тълкувания са предизвикали следващите 3 строфи, където наред със страдалеца
народ се налага образът на майката , чиято смърт сякаш отрезвява героя. Но за коя майка става дума
си остава спорен въпрос. Според Някои тълкувания тук се касае не за майката, а за родината; други
изследователи пък виждат просто 1 худ. Фикция, използването на правото на худ. Измислица. Но като
се има предвид,че сливането на образа на майката с образа на родината е 1 доста разпространен
възрожденски худ. Похват в нашата литература, може да се приеме, че това стихотворение е
“нагледен пример как поетите от нашето възраждане непосредствено, естествено и пълноценно
чувстват своята родина като майка и своята майка като родина”. Но използването на образите на най-
близките може да се обясни и със склонноста на Славейков да изгражда въобще образната система на
стихотворенията си (особено на гражданските) чрез представи и понятия от най-близкия, най-
интимния духовен и предметен свят на булгарина. Тази “опредметеност” на образните представи
способства за по-голямата достъпност и действеностна творбите му. Новите идеи е трявало да
достигнат до съзнанието на не до там подготвения литературно български читател по възможно най-
краткия път, като по-голямата степен на общественост и художественото мислене се е налагало да се
компенсира от “земността” на образите.
И още в изреждането на близките и любими хора, безпомощни пред читателя, е заложено онова
тищично възрожденско чувство към родината, което включва цяла гама от болка и любов към
майката, любимата, децата, родния дом и селце, за да се въздигне всичко това до схващането за
родината . Това оживява представата за отечество у предосвобожденския българин и създава ч
особена чувствителност, която в тази творба избухва в горчиво разкаяние за мнима гордост. Поетът
признава “Познах теглото аз на тоз народ” и това вече не е повод за отрицание, а за дълбоко
съпричастие и нов изблик на патриотична енергия. Тук вече проклятието на лирическия глас се
стоварва в/у “виновните за тези окаянства”.
Далею по-съвършена в поетическо отношение, тази творба носи специфични образи, които трайно се
вплитат във възрожденската поезия и функционират като метафори на историческата съдба.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Гражданската лирика на Славейков

Гражданската лирика на Славейков заема особено място в цялостното му творчество. Тя е ярко свидетелство за тревогите на епохата и за омонастроенията на българската интелигенция, която чувства своя дълг към отечество и народ като първостепенна духовна...
Изпратен от:
a
a на 2008-05-27
Добавен в:
Анализи
по Възрожденска литература
Статистика:
299 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Прекрасното в образа на Гергана


Анализ на образа на Гергана в поемата на Петко Славейков "Изворът на Белоногата"
 

Физическата и нравствената красота на българката, разкрити чрез образа на Гергана

14 яну 2008
·
649
·
3
·
442
·
269
·
13
·
1

Портретът на Гергана е израз на авторската обич, на възторга му от красивата девойка. Героинята обаче омайва главно с външните си качества и с възвишените си духовни ценности.Още от сравнението и с кротко агънце прозират благия и характер, добротата...
 

История славянобългарска

11 дек 2007
·
535
·
3
·
542
·
155
·
12

„История славянобългарска” е първата значина творба, написана с цел да разбуди българския народ, да го призове към борба и желание за свобода.
 

Иван Вазов


Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот...
 

"Една българка" - Иван Вазов

30 яну 2008
·
174
·
1
·
325
·
77
·
7
·
4

Вазовият белетристичен шедьовър “Една българка”, чието заглавие абсолютизира националната идея, в своя етичен подтекст се обляга преди всичко върху християнските ценности, християнския морал и християнския поглед към света...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Гражданската лирика на Славейков

Материал № 155876, от 27 май 2008
Свален: 299 пъти
Прегледан: 372 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 1
Брой думи: 410
Брой символи: 3,572

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гражданската лирика на Славейков"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
съвременно звъчение на славейковата граждаска лирика двата свята в баладата на славейков гражданска лирика на петко рачв славейков grajdanskata lirika na slaveikov vrah na vazrojdenskata poeziq поет народ в лириката на славейков гражданската лирика на пенчо славейков п р славейков гражданска лирика гражданската лирика на петко рславейков гражданската позиция на поета в не пей ми се и жестокостта ми се сломи гражданската позиция на автора в жестокостта ми се сломи и не пей ми се развитието на отношението поетнарод в гражданската лирика на прславейков развите на отношение поетнародв гражданската лирика на прславейков grajdanska lirika ot slaveikov проблемът за гражданската поезия на славейков revolicionna lirika na съвременото эвучене на славейковата гражданска лирика гражданската лирика на славейков славейков гражданска славейков гражданска лирика гражданската лирика на славейков изява на непреклонен духовен водител