Големина на текста:
ЮЗУ „ Неофит Рилски „
ЮЗУ „ Неофит Рилски „
Древни култури
Курсова работа
Курсова работа
Тема: Сакралност
Изготвил проекта: Научен ръководител:
Паулина Георгиева Георгиева В. Ангелов
Спец. Културология, I курс
ФК № 0649004
Благоевград,
2007
В етноложката литература профанно и сакрално се разглеждат като антиподи.
Обикновените, профанните предмети стават сакрални, когато прерастват в нещо
различно от нормалното им предметно положение. В този случай те стават в някаква
степен сакрални. При традиционния празник в патриархалното село сакралността е
съществен признак, пряко съотносим към спецификата му, която осмисля
извършваните обредни действия и процедури. Типичен пример е християнския празник
Гергьовден. Традиционното заколване на агнето е съпътствано с различни обичаи,
което превръща простия физически акт на отнемане живота на животното, в
своеобразно жертвоприношение, обезпечаващо по магичен път плодородието на земята
и размножаването на животните. В основата на тази обредност съпътстваща празника е
заложена сакралността,заколването на което и да е друго агне, което не е съпътствана
от нея би било просто действие продиктувано от нуждата от храна.
Но сакралното в традиционната празничност на патриархалното село има
парадоксален характер. Най-очевидно е това поради превеса не на уранически черти, а
на хтонични, силно приземени празници, пряко съотносими към делничното битие на
патриархалната общност. Сакралността на патриархалния празник е предимно
ориентирана хтонично. Съществуват два главни пласта от предпоставки,
характеризиращи сакралното във фолклора на патриархалното село: субстанциялен,
първичен пласт, чийто корени са в езическата древност, в дохристиянски митове;пласт
от християнски представи, който е срастнат с първия, но все пак е добре различим.
При първия пласт сакралното в патриархалната празничност е тъждествено с
магично-заклинателно действие или словесен израз, равнозначен е с извършвания
обред или обичай, с жертвоприношение. Чрез него трябва да се осъществи контакт с
мъртвите и изобщо с хтоноса.
Вторият пласт е много по-късен, възникнал след приемането на християнката
религия, на места едва-едва прикриващ езическия субстрат, другаде просмукващ в него.
Чрез него се намесват уранически елементи, но в края на краищата те биват силно
битовизирани. Фолклора с религиозни сюжети черпи материал от Стария и Новия
завет, от жития на светци и мъченици, но не се придържа плътно към каноничните
представи, напротив влага собствена интерпретация.
Религиозната тема във фолклора се разработва не заради ураническата сакралност
в нея, а от гледна точка на моралното въздействие. И тъй, не е достатъчно да се заяви,
че сакралността е ядрото на патриархалния празник. Тя трябва да бъде огледана от към
2
някой нейни специфични прояви, защото тъкмо чрез нея се постига връзката между
настоящето и миналото. А това е изключително важна връзка, която дава смисъл на
празника. Традиционната култура на патриархалното село е немислима без тая
двойнствена обвързаност между минало и настояще.
При първия пласт осезаемо изпъква хтоничната характеристика на сакралността в
патриархалния празник. При втория пласт тя има уранически генезис, но въпреки това е
приземена. За да се разбере хтонизма на фолклорната сакралност ще разгледаме
няколко моменти от обредната празничност. На първо място кръвното
жертвоприношение.
Както ще се убедим, оплодителният акт в митологичен план е и сакрален. Така
кръвната жертва се превръща в ключ за разбирането на хтонизма във фолклорната
сакралност. Кръвта – тя трябва да оплоди земната утроба, акт от който зависи
ежегодното плодородие и раждаемостта. Кръвта е свещенна – стария и новия завет
потвърждават това многократно: Христовата кръв се пролива заради спасението на
греховното човечество; най-голямото тайнство, евхаристията включва в себе си
превръщането на виното в кръв Христова и др. В някои обреди тя е предназначена за
хтонични сили или стопанина на къщата. Но винаги това трябва да бъде кръв на здраво,
в разцвета на силите си същество от мъжки пол. Защото първоначалния смисъл на това
жертвоприношение е да се постигне оплождане на земната утроба чрез проливането на
кръв от мъжко жертвено същество. Най-ранните култове на плодородието са свързани с
разкъсването на сакралната жертва, чийто кървави части се разпределят като
скъпоценно благо и се принасят на Земята, за да отдаде плодородието си. Умъртвяване
на жертва, разкъсване и кръвен принос са магичните инструменти на плодородието.
Поради това ние не разбираме тези ритуали, щом ги заклеймяваме за ужасни.
Още в древността в семантичната структура на митологемата започва процес на
поливариантност. Един от вариантите например обрича жертвената кръв за храна на
мъртвите, които все пак са хтонични сили. А те след като се нахранят с нея стават
благосклонни към живите. Жертвената кръв възвръща паметта на мъртвите, които
познават своите живи потомци и едва тогава си изпълват с благосклонност – това е
друг семантичен вариант.
Намираме се на границата между мит и фолклор. Последният не сътворява
митове, но се разгръща върху вече налични митологични структури, като ги битовизира
и приобщава към патриархалния бит и култура. Съхранявайки някои митологични
структури, класическият фолклор заедно с това ги променя, по-силно или по-слабо.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Сакрално и профанно

В етноложката литература профанно и сакрално се разглеждат като антиподи. Обикновените, профанните предмети стават сакрални, когато прерастват в нещо различно от нормалното им предметно положение.
Изпратен от:
mvbu
на 2008-05-25
Добавен в:
Реферати
по Културология
Статистика:
98 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Култура на Българското Възраждане

29 яну 2008
·
210
·
6
·
1,396
·
131
·
30
·
1

Европейски модерни влияния. Мислене на българина. Но именно това традиционно неверие в чуждите способности спомага за запазването на народността. Социалните различия са размити ( няма аристокрация, няма властници ) Образование:...
 

Природа. Култура. Цивилизация

30 окт 2006
·
846
·
7
·
1,555
·
292
·
68
·
4

Реферат на тема природата около нас, както и влиянието на културата и цивилизацията върху нея.
 

Междукултурни различия

15 окт 2008
·
264
·
18
·
5,409
·
204
·
70

Ценностната система се променя много трудно и съществени различия ще има още много векове, тъй като познаването на чуждите култури и съобразяването с тях е един от ключовете за успех за всякакви делови начинания.
 

Моята представа за специалност Културология, добита от семинара на катедрата

04 ное 2008
·
33
·
5
·
662
·
24
·
4

Ако трябва да определя с една дума представата, която семинара на катедрата създаде у мен за специалност Културология, то тя ще бъде – различна. Разбира се всеки един от нас, когато си е избирал областта, в която желае да се равива по-нататък ...
 

Хипи културата

03 дек 2008
·
80
·
5
·
872
·
69
·
12

Хипи движението има множества лозунги като например: Правете любов, не война!("Make love, not war!"), мотото: „Мир, любов, свобода” и много други. Освен цветето те имат и друг символ, интерпретиран по много начини.
 

Сакрално и профанно

Материал № 154273, от 25 май 2008
Свален: 98 пъти
Прегледан: 128 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Реферат
Брой страници: 6
Брой думи: 885
Брой символи: 7,611

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сакрално и профанно"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения