Големина на текста:
3
ЛИЧНОСТНОТО НАЧАЛО И ФИЛОСОФСКОТО
ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СВЕТА В ЛИРИКАТА НА
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
Отричан и превъзнасян, мразен дори заради острия си и непримирим характер,
уважаван за задълбочените си философски виждания, ненавиждан заради самостоятелния
си и самолюбие манталитет, почитан заради оригиналното си модерно творчество, Пенчо
Славейков оставя името и наследството си в нашата литература като изключително
самобитен и, едновременно с това, продължител на традиционното, лирик, критик,
философ, естет, откривател на таланти, родоначалник на нови направления в лите-
ратурата и изкуството ни.
Осмо поред дете на големия възрожденски творец, журналист и общественик,
Петко Рачов Славейков живее в атмосферата на последните години от робството и
първите на свободна и нова България. Бъдещият поет е буйно дете, непроявяващо
интереси към учението. Жизненото нещастие (заспива на пързалката през 1884 година,
боледува от тиф, парализира се, остава с труден говор и мъчително ходене) го оставя
дълго време на легло, обръща погледа му от външния шарен свят към вътрешния духовен
мир. Така творчеството му остава повлияно от личната трагедия, разлъчила го от
материалния живот на „обществото” и се превръща в част от постоянната му борба в
името на вечния човешки стремеж към недостижими блянове - различни за всеки. Пенчо
Славейков става певец на вярата в човека и човешкото, на доброто и красивото, на
моралните ценности и силата на личността. От всички интелектуални възможности за
изява, лириката дава най-голямо и благодатно поле да изрази себе си, своите виждания,
своята духовна сила. Ненапразно пръв Димчо Дебелянов го назовава „жрец-воин на
живота”, защото поетът е едновременно жрец на висшия бог - разума и красотата, и
воин-борец срещу всичко грозно и античовешко. Основна черта в лириката му е
хуманизмът като израз на вярата в личността, в моралната й сила да създава и променя
света. Цял живот Пенчо Славейков остава верен на максимата: „Да се търси човека и у
звяра.”
Пенчо Славейков твори в особен период на нашата история, на
народопсихологията. Краят на XIX и началото на XX век се характеризират с вяра и
надежда в бъдещето - лично и национално, с оптимизъм в душите, но и с рухване на
идеалите от Възраждането, с неверие в новата система и представителите й. Тези
промени в общественото съзнание създават друг морал на епохата, наречена „време на
надежда и падение”. В името на вечния идеал за самоутвърждаване на човека, за
запазването и развитието на Доброто и Красивото, П. П. Славейков гордо отминава
ежедневните боричкания за кокала и властта, понякога пренебрегва и личностното си
страдание, прекрачва през целия обществено-идеологически шум около себе си,
отминава и делничните си проблеми.
Към светлина възвишений копнеж,
към висшето стремленията чисти
и гордий, властен жад за идеал...
Жизнеутвърждаващата философия на поета и любовта към „най-висшия световен
дар - живота” стават смисловоопределящи за делото му, за етичното и естетическото
звучене на поезията му. Така в нея се сливат народопсихологията, вековната човешка
философска мисъл и борческото личностно начало. От идейно-тематична гледна точка
творчеството на Пенчо Славейков може да се раздели на социално-гражданска лирика,
фолклорно-национална поезия и оригинални, модерни философски произведения.
3
Разбира се, творбите на поета не остават затворени в сухите определения. Те носят в себе
си и трите насоки на търсенията му, отразяват духовните му лутания по стръмните
пътеки на мирозданието, изразяват човешките му страсти и блянове. Изграждането на
новите нрави след Освобождението и появата на новата компрадорска прослойка -
малокултурна, алчна и безскрупулна, провокират личния протест и човешкото
недоумение към тяхната антихуманна дейност. Срещу тези нрави, а не срещу новото
общество като такова, се опълчва Пенчо Славейков. Така се появяват „Манго и
мечката”, „Любимий падишах”, „Опак край” и други. Плод на преките впечатления и
водещия пример на живота и нравите в Германия са гражданските му произведения - и
протестни, и хуманно-философски. В Германия Славейков получава добро образование,
сам търси нови идеи, навлиза в търсещия свят на модерната немска философия. Там в
него се заражда мисълта за степенуване на човешките страсти и духовни нужди, за
надмощието на вечното, съзидателното и моралното в личността над битовото,
делничното, материалното, за задачата на твореца да твори във времето, а не в мига, за
жертвата на публиката в името на изкуството, за издигането на читателя във висините на
духа, против принизяването на създателя до ежедневието.
И въпреки тези свои тежнения към изкуството заради самото изкуство, П. П.
Славейков откликва и на своето време, на нравствените проблеми на родината си.
Активната му гражданска позиция е изразена и в поведението му като човек, и в стихове,
които са посветени на делнични проблеми, но носят и житейска мъдрост, и вечна
сложност:
И откакто свят се въди -
тъй било е, тъй ще бъде...
обобщава поетът във финала на „Дим до бога”, чиито изводи напомнят за
Ботевата „Борба”. Песимизмът на поета е плод и на личностното му отношение към
съвременността, и на отразяването на един фатализъм, който откриваме някъде в
началото на света.
За поета, чието кредо е Шопенхауеровото виждане за света като воля и представа,
съвременните проблеми са отражение на много по-висши и духовни вечни въпроси.
Затова и неговите творби носят в себе си само фактологическото начало на времето, но
духът им е вечен, общочовешки, духът на търсенето и страданието в името на истината.
Така личностното надделява над времевото, над мига, над делника. Реализацията на
своите философски идеи той търси в миналото. Чрез неговия образ иска да издигне нас-
тоящето над ежедневието. Затова се и устремява към близката история на България -
Априлското въстание. За разлика от Вазов, който се стреми да отрази действителността,
да представи правдоподобно и реалистично живота и стремежите на поробения народ,
Пенчо Славейков използва темата за борбата като възможност да изкаже и илюстрира
своите идеи за човека и свръхчовека, за надрастването на битовото в името на духовното.
Така в началото на 90-години той започва дългата и трудна работа над епическата поема
„Кървава песен”, в която сплита интимно-лиричните си спомени и епично-героичното
минало. Поетът търси Доброто в трайните, устойчиви и неизменни черти на
националното битие, във връзката между минало и настояще, във вечния стремеж на
нацията за самосъхранение и издигане. По този начин поемата става синтез на всички по-
значими идеи, образи и картини, които срещаме в голямото по обем творческо
наследство на Славейков. Великолепна е картината-образ на стария Балкан, която
съперничи с образа на планината закрилница при Ботев:
С навъсено чело, загърнат с плащ мъглив, възправя се далеч Балкана горделив, в
хайдушкия си блян унесен и забравен, като че воин стар на стража там поставен над
младо войнство, в безкрайни далнини разтурено на стан.
3
След тази чудесна природна картина, отражение и обобщение на историята, поглед
в бъдното, художествена оценка на ролята на миналото в народното съзнание (сравнете
образа на Балкана и „младото войнство” - т. е. новото поколение), идва логичното място
на личния спомен: От прьвни още дни сърцето ми е той омайвал иунисъл... Така поетът
изгражда една здрава връзка минало -настояще, личност - народ, спомен - духовност. В
поемата има много моменти, които като че не са здраво свързани с логичната композиция
(например разсъжденията на Дивисил за Единствения, водача, еманацията на народната
воля за борба и свобода). Всъщност те са част от цялостното виждане на Славейков за
света и творчеството, изясняват авторовата концепция, задълбават анализа на хората и
времето под повърхностните пластове на епичния разказ. Трудностите, с които се
сблъсква читателя при прочита й, обикновено се дължат на лековатото отношение, с
което се пристъпва към една толкова задълбочена, колкото и епическа поема, а и
(колкото и парадоксално да звучи!) на нежеланието на автора да „слиза” до нивото на
повърхностния разказ-случка. Затова и поемата е само споменавана в учебните планове,
отминавана с пренебрежение от критици, свикнали да се плъзгат по външното и
неумеещи да проникнат в сложната мисъл на големия наш поет. Такава съдба сполетява
(за съжаление!) и други философски творби на Славейков. „Сто двадесет души” е
разглеждано само като опит за повторение на Ботевата идея от „Хаджи Димитър” и
Вазовата възхвала на борците от „Тих бял Дунав”. Всъщност стихотворението носи
много по-сложни послания - за вечността на кроткото примирение и мига на подвига, за
саможертвата и забравата, за личността и народа. Борците за свобода са презрели
делничното съществуване, те са дошли да паднат на родния бряг, да загинат за родината
си. Самият подвиг потъва в легендата, битката е показана не като епически сблъсък, в
който могат да бъдат проявени воля и сила, а като жертвеност. Брегът става олтар на
принеслите се в жертва за бъдещето воини. Красивото, героичното е показано като
несъпротивление, като примирение. Силата на подвига е вътрешно проявена - във възп-
риемането на тази саможертва. Не врагът ги избива и ликвидира като личности, като
живи същества, а те сами приемат това. Сам физически слаб, Пенчо Славейков не търси
силата във външните прояви, а в душата на човека. За него и Ботев не е герой толкова с
битките, които четата му води срещу поробителя, а с приемането на саможертвата, с
пренебрегването на поетичната муза в името на патриотичния дълг. Същото чувство
прониква и в „Харамии”, „Марш”, „Бачо Киро” и други творби, посветени на
миналото и родината. Силната личност е по-ценена от поета, отколкото силния човек.
Творецът вижда в личността възможност за развитие, възможност за жертва, а не за
победа. Това, разбира се, не му попречва да възпее герои като Войводата, Хашлака, та
дори и Младен („Кървава песен”), които се бият срещу врага като антични герои, като
български Ахили и Аякси.
Силата на личността е водеща и в двете поеми, обикновено определяни като
фолклорни - „Ралица” и „Бойко”. В тях липсва борбеното начало като епическо
явление, водеща е духовната борба - срещу несгодите и съдбата, срещу злото в човека.
Основната тема е близка до народното творчество - любовта, несбъднатите мечти,
сблъсъкът между чистотата на помислите и пораженията от страстите. По своеобразен и
специфичен, по свой, „славейковски”, начин поетът разказва двете битово-камерни
истории, отражение на народния бит и философия, пречупени през личностното му
отношение.
Ралица и нейният любим Иво носят чертите на този духовен личен героизъм - сила
на морала, кротостта, благостта. Гостите си Ралица посреща с „усмивка крехка”, думите
на Иво са „благи, като ранна роса при пролет”, щастието в младото семейство е тихо,
ненатрапчиво, взаимоотношенията между двамата влюбени са подчинени на битовото
разбиране за личното - труд и делник се съчетават с празник и радост, всичко се оправя

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Философско възприемане в лириката на Пенчо Славейков

Отричан и превъзнасян, мразен дори заради ост¬рия си и непримирим характер, уважаван за задъл¬бочените си философски виждания, ненавиждан за¬ради самостоятелния си и самолюбие манталитет, почитан заради оригиналното си модерно творчество, Пенчо Славейков
Изпратен от:
alvalhal
на 2008-05-11
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
225 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,212
·
3
·
485
·
1,014
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
625
·
7
·
1,379
·
453
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Пенчо Славейков и народното творчество

02 май 2006
·
1,481
·
4
·
1,523
·
758
·
53

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.
 

Заточеници

23 юни 2009
·
457
·
2
·
425
·
587
·
87
·
1

Това е анализ на "Заточеници" на Пейо Яворов...
 

Пенчо Славейков - биография и творчество

28 фев 2006
·
1,177
·
3
·
1,327
·
793
·
87
·
1

Пенчо Славейков - жизнен път и творческо дело.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за 6-ти клас от II-ри срок, класна работа
класно тест по Литература за Ученици от 6 клас
В теста е включен изучения материал по БЕЛ от втори срок в 6-ти клас. Съдържа 18 въпроса, някои от които е възможно да имат повече от един верен отговор.
(Много лесен)
18
34
1
1 мин
03.11.2016
Тест по Литература за ученици от 8-ми клас
изходен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е изходен за 8-ми клас. Съдържа 10 въпроса от изучените произведения по Българска литература. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
20 минути
10
67
1
15.11.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Философско възприемане в лириката на Пенчо Славейков

Материал № 144156, от 11 май 2008
Свален: 225 пъти
Прегледан: 158 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 5
Брой думи: 1,494
Брой символи: 12,205

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Философско възприемане в лириката на Пенчо Слав ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Деляна Попова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  6 години
377 33

Рая Костадинова
преподава по Литература
в град София
с опит от  4 години
73 33

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения