Големина на текста:
Мечта и реалност в разказа „Ангелинка” от Елин Пелин
Съчинение – разсъждение
Елин Пелин е признат класик на късия разказ. Разказът „Ангелинка” е една от
лебедовите му песни в областта на така наречения класически разказ. В своите
разкази,свързани с живота в българското село,писателят разкрива не само трудови
моменти от бита на българите,но и такива,които говорят за тяхната чувствителна
душевност.
Мечтата и реалността се срещат в света на дванадесет годишното момче,което
има нежна,чувствена душа,лишена от майчина нежност. Затова сирачето мечтае за свят
по-красив и щастлив. И когато е горе в планината до звездите той се вижда като юначен
покровител и спасител на Ангелинка-момичето ,което живее в друг по-красив свят и
във въображението на момчетата тя и нейната майка са толкова извисени,че си ги
представят на божествен престол.
Главният герой е дванадесет годишно момче,чиято сиромашка участ в голяма
степен засилва чувстото за ранимост и впечатлителност.Макар и израснал в сурова
действителност той има нежна душа. Затова възторжените думи на леля Станка за
нейната роднина леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка оставят дълбока следа в
мечтателната му натура,и изграждат във въображението му техните образи.Те носят
светлия ореол на нещо далечно и красиво. Постепенно в съзнанието на момчето се
откроява образа на Ангелинка „едно създание кротко и добро,русокосо като звездица.”
За него тя се превръща в идеал и той живее с духовен копнеж по нея. Особено ярко се
открояват онези „чудни планински нощи”,в които малкият пастир е при говедарите в
планината. Пестеливо но много точно Елин Пелин песъздава незабравимите за момчето
мигове. Това са прекрасни нощи на мечтание,защото то не мисли за никого на
света,освен за Ангелинка. Той си представя Ангелинка като бяло врабче,а себе си като
неин юначен покровител и закрилник и разкрива своята нежна и богата душевност за
доброта и щастие. Тук в планината момчето за първи път осъзнава великото тайнство
на съзряванрто и на лябовта.
Първата среща на момчето с действителността е получаването на писмото от леля
Дъмша,което е написано с „детски почерк, без главни букви и без знаци,просто и
наивно поздравление.” Той чете писмото на леля Дъмша,премалял от вълнение,но
изпитва дълбока болка от това,че не е споменат в поздравлението.
Пътуването на момчето към срещата с бленуваната мечта е предадена поетично като
едно стремление към щастието:
„Рано сутринта на възкрасение аз се спущах бързо по стръмния планински път
към село. Мислех за леля Дъмша и за Ангелинка и душата ми се вълнуваше. Аз
бързах,пеех и дразнех с викът си птиците,които се пробуждаха и скачаха из клоните.
Слизах по полянките и берах още росната иглика,която се жълтееше навред из
храсталака. Набрах цял сноп от нея и го носех пред себе си,прегърнат с две ръце като
дете.”
Действителния образ на леля Дъмша е контрастен на мечтаното,тя е толкова грозна,че
момчето я оприличава на „голяма черна пеперуда”. „Лице сухо,кокалесто с цвета на
ощавена гайда,с голямо мъхнато разстояние между носа и устата,с редки дълги косми
по брадата,с вежди паднали отстрани,дърпани от безчислените бръчки около свитите й
очи.”
Въпреки всичко момчето й целува ръка,защото в нейния кравешки поглед той съзрява
доброта. Така Елин Пелин поставя духовната над физическата красота и подчертава,че
важното е душата на човека.Ангелинка за разлика от леля дъмша е по-красива от
самата мечта. Тя осветява с външността си цялата стая и на фона на тъмната къща е
като „слънчево петно”. Цялата е облечена в бяло-символ на нежността и на чистотата.
Богатството от цветове по нея символизира съвършенството на Ангелинка и авторът
заключва „тя надминаваше сънищата ми”.Едно прекрасно сравнение насочва към
душевните вълнения на момчето ,сърцето му се пълни с чувства тъй както „цветна
чашка се пълни с лъчи”. Но момчето в този миг на срещата оценява себе си,чувства се
„слаб и недостоен”,затова изсипва цветята в скута й и избягва.
Стремежът към идеала,разбиран като добро и красота,вдъхновява у човека най-
ценната добродетел-способността да обича. Това разбиране е вложено в разказа
Ангелинка,в който светът на героите е озарен от вярата в съвършенството,въплатено
във едновременно реални и пресътворени от човешкото въображение образи. Варата в
един възвишен идеал поражда обич и доброта,превръща се в подтик към
добродателност във вдъхновение на първата любов и това е по-важно от разминаването
между мечтите и реалността.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Мечта и реалност в разказа „Ангелинка”

Мечтата и реалността се срещат в света на дванадесет годишното момче, което има нежна, чувствена душа, лишена от майчина нежност.
Изпратен от:
akasq
на 2008-05-09
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Нова българска литература
Статистика:
115 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Мечта и реалност в разказа „Ангелинка”

Материал № 143378, от 09 май 2008
Свален: 115 пъти
Прегледан: 7 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 2
Брой думи: 459
Брой символи: 3,617

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мечта и реалност в разказа „Ангелинка”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
218 32


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения