Големина на текста:
Одата „Опълченците на Шипка” е пос¬ледното стихотворение от цикъла „Епопея на
забравените" от Иван Вазов. В нея ав¬торът влага чувства, характерни за цялото му
творчество - пламенно родолюбив, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен
стил, придаващ специфичен об¬лик на поезията му. С всяка своя творба Вазов служи
на големите цели на своя на¬род. Одата „Опълченците на Шипка” раз¬крива дълбокия
трепет в душата на поета пред паметта на загиналите за свободата на България.
Разочарован от следосвобожденската действителност, в лирическия увод на сти-
хотворението Вазов влиза в спор с всички, отричащи националноисторическите
стойности на извоюваната българска свобода. Светотатствено звучи за поета
твърдението, че България е недостойна за свободата си, че робското съзнание у
българина е дълбоко вкоренено. Страдащ от несправедливите клевети на хулителите,
Вазов пресъздава подвига на опълчен¬ците, който „смива срамът, / и на клевета¬та
строшава зъбът” и който дава основа¬ние на българина да се гордее с историята си.
Историческия и нравствения смисъл на героичната отбрана на връх Шипка Вазов
разгръща в лирическия увод, състоящ се от две части: теза и антитеза. В първата част
авторът лирически аргументира доказаните от времето национални достойнства на
родовата история, като припомня робското минало, донесло мно¬гобройни унижения
на българския народ, но станало причина духът да съхрани же¬ланието за свобода.
Художественият ак¬цент е поставен върху накърненото, но не-унищожено национално
достойнство. Ав¬торът разкрива различни гледни точки към същността на този
нравствено-исторически проблем. Робството е оста¬вило видими следи в съзнанието на
всички българи. То е източник на постоянно и бо¬лезнено терзание, което пречи на
народа да се почувства равнопоставен с другите народи, защото кръгозорът му обхваща
миналото - неясно и позорно, и бъдеще¬то, където не открива перспектива за сво¬ето
развитие.
Второто основание за трагичните пре¬живявания на българина поради накърненото му
национално достойнство е ху¬дожествено изразено чрез метафорите: „бича”, „хомота
стар”, които припомнят насилието и болезнената липса на свобо¬да.
Но причината за „теглото” на българи¬на се открива и в неговата неспособност да
побеждава враговете си и сам да опре¬деля съдбата си. Лирическият говорител
привежда исторически доказателства, потвърждаващи този извод. „Беласица стара"е
метонимия на позорното пора¬жение от византийските войски, довело до разпадането
на Първата българска държа¬ва. „Новий Батак” е метонимия на Април¬ското въстание,
когато народът за после¬ден път прави неуспешен опит да извою¬ва свободата си.
Поредното доказателство за безсилие¬то пред поробителя се открива във фор¬мата на
глагола „счупенте” - страдателно причастие, създаващо представата за действие, дошло
отвън, без участието на българите. Те са в окови. Робската им съдба ги прави пасивни.
Това е основани¬ето на „историята, века” да отричат пра¬вото на свобода за
българския народ.
Втората част - антитезата, започва в сре¬дата на лирическия увод. След като пър¬вите
дванадесет стиха оформят лирично¬то съдържание на едно изречение, в което са
изречени сякаш на един дъх всички ру¬гатни спрямо българския народ, лиричес¬кият
говорител рязко сменя темпото на поетичния изказ, като знак за промяната и на
смисъла, и на чувствата. До този мо¬мент лирическият говорител привидно се е
съглася вал с доводите на своите опонен¬ти. Но неговата истинска позиция на
не¬съгласие намира израз във формата на гла¬голите от първо лице, множествено
чис¬ло, с които той приобщава себе си и чита¬теля към нравственото страдание на
це¬лия български народ. Несъгласието с тези твърдения се открива и в осемкратната
употреба на частицата „нека”, като в нея авторът влага значение на „въпреки това".
Така още докато възстановява срамните за народа аргументи, поетът ги подлага на
съмнение, разколебава ги.
Началото на втората част е вписано в общата композиция на лирическия увод с
противопоставителния съюз „но”. Ако до този момент доводите на националните
нихилисти са отричани само косвено, то оттук нататък лирическият говорител,
па¬тетично ще ги опровергае. Поетът пресъздава подвига на опълчен¬ците чрез
метафоричния образ на ге¬роичния връх, от чиято жертвена висина започва свободата -
така жадувана като светло бъдеще от загиналите опълченци:
...там нейде, навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див,
чутовен връх...
Нечуваният героизъм, проявен от защитниците на върха, превръща подвига им в
национален идеал, а самите опълченци - в изключителни хора, които ще останат в
историята завинаги.
Във финала на лирическия увод Вазов гордо и тържествено оповестява, че пос-тъпката
на борците „... смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът”. Това е осно-ванието на
българина да се чувства досто¬ен за свободата си и да се гордее с исто¬рията си.
Началото на същинската част на ли¬ричното изложение започва с възклицани¬ето „О,
Шипка!”, което въвежда действие¬то в художественото пространство на вре¬ме и
място. Поетът рисува драматичната картина на боя. Той се ръководи не толко¬ва от
желанието да се спаси загубената битка, а да се защити човешкото и национално
достойнство на падналите за сво¬бода, което е морална и нравствена побе¬да за
българския народ; при това не тол¬кова морална, колкото нравствена побе¬да.
Неслучайно героичният миг остава из¬вън изображението. Апосиопезата внуша¬ва, че
по-значим е героичният отпор, от-колкото опиянението от постигнатата по¬беда. Така
с подвига си опълченците до¬казват, че България е достойна за свобо¬дата, защото тя е
морално заслужена чрез пролятата кръв на народа.
В одата „Опълченците на Шипка” Ва¬зов прославя подвига на защитниците, ка¬то по
този начин доказва, че българският народ е достоен за свободата си. Така бла-
годарение на делото на опълченците бъл¬гаринът може да се чувства горд от
исто¬рията си.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Опълченците на Шипка - Гордостта на българина според лиричския увод на одата

Одата „Опълченците на Шипка” е пос¬ледното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов.
Изпратен от:
ivelina vicheva
на 2008-05-06
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Възрожденска литература
Статистика:
145 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,198
·
3
·
194
·
248
·
36
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,860
·
2
·
232
·
849
·
44
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,137
·
3
·
1,138
·
560
·
176
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Живот и смърт в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
437
·
3
·
841
·
197
·
35

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.
 

Светът на родното и чуждото в поемата "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
521
·
3
·
664
·
149
·
30
·
1

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
208
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Опълченците на Шипка - Гордостта на българина според лиричския увод на одата

Материал № 140682, от 06 май 2008
Свален: 145 пъти
Прегледан: 507 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 2
Брой думи: 568
Брой символи: 4,792

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Опълченците на Шипка - Гордостта на българина с ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения