Големина на текста:
Одата „Опълченците на Шипка” е пос¬ледното стихотворение от цикъла „Епопея на
забравените" от Иван Вазов. В нея ав¬торът влага чувства, характерни за цялото му
творчество - пламенно родолюбив, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен
стил, придаващ специфичен об¬лик на поезията му. С всяка своя творба Вазов служи
на големите цели на своя на¬род. Одата „Опълченците на Шипка” раз¬крива дълбокия
трепет в душата на поета пред паметта на загиналите за свободата на България.
Разочарован от следосвобожденската действителност, в лирическия увод на сти-
хотворението Вазов влиза в спор с всички, отричащи националноисторическите
стойности на извоюваната българска свобода. Светотатствено звучи за поета
твърдението, че България е недостойна за свободата си, че робското съзнание у
българина е дълбоко вкоренено. Страдащ от несправедливите клевети на хулителите,
Вазов пресъздава подвига на опълчен¬ците, който „смива срамът, / и на клевета¬та
строшава зъбът” и който дава основа¬ние на българина да се гордее с историята си.
Историческия и нравствения смисъл на героичната отбрана на връх Шипка Вазов
разгръща в лирическия увод, състоящ се от две части: теза и антитеза. В първата част
авторът лирически аргументира доказаните от времето национални достойнства на
родовата история, като припомня робското минало, донесло мно¬гобройни унижения
на българския народ, но станало причина духът да съхрани же¬ланието за свобода.
Художественият ак¬цент е поставен върху накърненото, но не-унищожено национално
достойнство. Ав¬торът разкрива различни гледни точки към същността на този
нравствено-исторически проблем. Робството е оста¬вило видими следи в съзнанието на
всички българи. То е източник на постоянно и бо¬лезнено терзание, което пречи на
народа да се почувства равнопоставен с другите народи, защото кръгозорът му обхваща
миналото - неясно и позорно, и бъдеще¬то, където не открива перспектива за сво¬ето
развитие.
Второто основание за трагичните пре¬живявания на българина поради накърненото му
национално достойнство е ху¬дожествено изразено чрез метафорите: „бича”, „хомота
стар”, които припомнят насилието и болезнената липса на свобо¬да.
Но причината за „теглото” на българи¬на се открива и в неговата неспособност да
побеждава враговете си и сам да опре¬деля съдбата си. Лирическият говорител
привежда исторически доказателства, потвърждаващи този извод. „Беласица стара"е
метонимия на позорното пора¬жение от византийските войски, довело до разпадането
на Първата българска държа¬ва. „Новий Батак” е метонимия на Април¬ското въстание,
когато народът за после¬ден път прави неуспешен опит да извою¬ва свободата си.
Поредното доказателство за безсилие¬то пред поробителя се открива във фор¬мата на
глагола „счупенте” - страдателно причастие, създаващо представата за действие, дошло
отвън, без участието на българите. Те са в окови. Робската им съдба ги прави пасивни.
Това е основани¬ето на „историята, века” да отричат пра¬вото на свобода за
българския народ.
Втората част - антитезата, започва в сре¬дата на лирическия увод. След като пър¬вите
дванадесет стиха оформят лирично¬то съдържание на едно изречение, в което са
изречени сякаш на един дъх всички ру¬гатни спрямо българския народ, лиричес¬кият
говорител рязко сменя темпото на поетичния изказ, като знак за промяната и на
смисъла, и на чувствата. До този мо¬мент лирическият говорител привидно се е
съглася вал с доводите на своите опонен¬ти. Но неговата истинска позиция на
не¬съгласие намира израз във формата на гла¬голите от първо лице, множествено
чис¬ло, с които той приобщава себе си и чита¬теля към нравственото страдание на
це¬лия български народ. Несъгласието с тези твърдения се открива и в осемкратната
употреба на частицата „нека”, като в нея авторът влага значение на „въпреки това".
Така още докато възстановява срамните за народа аргументи, поетът ги подлага на
съмнение, разколебава ги.
Началото на втората част е вписано в общата композиция на лирическия увод с
противопоставителния съюз „но”. Ако до този момент доводите на националните
нихилисти са отричани само косвено, то оттук нататък лирическият говорител,
па¬тетично ще ги опровергае. Поетът пресъздава подвига на опълчен¬ците чрез
метафоричния образ на ге¬роичния връх, от чиято жертвена висина започва свободата -
така жадувана като светло бъдеще от загиналите опълченци:
...там нейде, навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див,
чутовен връх...
Нечуваният героизъм, проявен от защитниците на върха, превръща подвига им в
национален идеал, а самите опълченци - в изключителни хора, които ще останат в
историята завинаги.
Във финала на лирическия увод Вазов гордо и тържествено оповестява, че пос-тъпката
на борците „... смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът”. Това е осно-ванието на
българина да се чувства досто¬ен за свободата си и да се гордее с исто¬рията си.
Началото на същинската част на ли¬ричното изложение започва с възклицани¬ето „О,
Шипка!”, което въвежда действие¬то в художественото пространство на вре¬ме и
място. Поетът рисува драматичната картина на боя. Той се ръководи не толко¬ва от
желанието да се спаси загубената битка, а да се защити човешкото и национално
достойнство на падналите за сво¬бода, което е морална и нравствена побе¬да за
българския народ; при това не тол¬кова морална, колкото нравствена побе¬да.
Неслучайно героичният миг остава из¬вън изображението. Апосиопезата внуша¬ва, че
по-значим е героичният отпор, от-колкото опиянението от постигнатата по¬беда. Така
с подвига си опълченците до¬казват, че България е достойна за свобо¬дата, защото тя е
морално заслужена чрез пролятата кръв на народа.
В одата „Опълченците на Шипка” Ва¬зов прославя подвига на защитниците, ка¬то по
този начин доказва, че българският народ е достоен за свободата си. Така бла-
годарение на делото на опълченците бъл¬гаринът може да се чувства горд от
исто¬рията си.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Опълченците на Шипка - Гордостта на българина според лиричския увод на одата

Одата „Опълченците на Шипка” е пос¬ледното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов.
Изпратен от:
ivelina vicheva
на 2008-05-06
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Възрожденска литература
Статистика:
145 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Македонски (Немили-Недраги)

29 окт 2006
·
2,425
·
2
·
433
·
244
·
24
·
20
·

В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа.
 

Дядо Йоцо гледа

17 яну 2008
·
808
·
2
·
554
·
18

Чрез произведението си авторът дава израз на разочарованието си, на неспособността си да разбере хората от новото време, които не могат да оценят чудото на тъй лелеяната преди свобода...
 

Иван Вазов

10 ное 2008
·
21
·
2
·
503
·
37
·
4

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот – 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия...
 

Биография на Иван Вазов

23 яну 2008
·
122
·
10
·
1,803
·
126
·
8

Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения.
 

„Епопея на забравените” - анализ

09 яну 2008
·
1,963
·
2
·
206
·
720
·
104
·
3

Вазов пише „Епопея на забравените” и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди - прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
200
7
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Опълченците на Шипка - Гордостта на българина според лиричския увод на одата

Материал № 140682, от 06 май 2008
Свален: 145 пъти
Прегледан: 507 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 2
Брой думи: 568
Брой символи: 4,792

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Опълченците на Шипка - Гордостта на българина с ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения