Големина на текста:
ТРЕТИ ПРИНЦИП НА МЕХАНИКАТА:
Ако едно тяло действа на друго тяло със сила F
1
,
то второто тяло действа напървото със сила F
2
,
равна по големина и противоположна по посока а F
1
На по-прост език Третият принцип може да се изкаже така:
На всяко действие съответства равно по големина ротиводействие.
Да не забравяме, обаче, че се сумират само сили с обща приложна точка. Това означава, че силите F
1
и F
2
, за
които става въпрос в Третия принцип нямат равнодействаща.
Пример:
Земята действа на всяко тяло близо до нейната повърхност със сила, наречена сила на тежестта (след
малко ще я поясним). От Третия принцип следва, че тялото действа на земята със същата по големина и
обратна по посока сила.Под действието на силата на тежестта тялото пада към земята с ускорение,
наречено земно ускорение (g=9,8 m/s
2
). Защо, обаче, земята видимо не пада към тялото? – Ами защото от
Втория принцип следва, че под действие на същата сила големината на нейното ускорение се разделя на
масата й, а както знаем, масата на земята е много по-голяма от масата на телата, които падат към
нея.Поради Втория принцип на динамиката много малките тела падат върху много по-големите. Когато
масите са съизмерими, тогава и резултатите от действието на силите на взаимодействие са видими.
Трите принципа на механиката са в основата на теорията на Нютон. Тази теория е проверявана много
пъти за решаване на най-различни задачи във физиката. Теорията на Айнщайн е само допълнение към
класическата механика. Трите принципа на механиката са постулати (като тези на Евклид в геометрията). С
тяхна помощ решаваме задачи, свързани с движенията, причините, които ги пораждат и резултатите, които
произтичат от взаимодействията между телата.
Така от третия принцип на механиката следва, че никога едно действие не е само за себе си. – то поражда
противодействие., т.е. имаме не действие на едно тяло върху друго, а взаимодействие между две тела!
Преди да пристъпим към урочния материал в седми клас, нека разгледаме някои характерни
взаимодействия между телата, а също и други величини, които ще са ни от помощ по-нататък.
А. Гравитационна сила. – Закон на Нютон за всемирната гравитация.
Формулировка на закона:
Всички тела и частици в природата се привличат
взаимно със сила, наречена гравитация. Големината
на тази сила е правопропорционална на масата на
телата и бързо намалява с разстоянието между тях. (На фигурата и са
равни по големина на , но са с противоположни посоки.)
Формулата, която е дадена тук не е необходимо да се знае. Давам я, за да се види точната зависимост.
Коефициентът се нарича гравитационна константа и нейната стойност се знае с точност.
Гравитационната сила действа както между най-малките частици във Вселената, така
и между големите космически обекти: планети, звезди и галактики. Резултат от гравитационното
взаимодействие е въртенето на планетите около Слънцето, въртенето на Луната около Земята и т.н. Силата, с
която Зяматга привлича всяко тяло към центъра си по своята природа е гравитационна сила. Тази сила
наричаме сила на тежестта.
Б. Сила на тежестта.
а) определение: Всяко тяло с местоположение върху Земята и около Земята
се привлича със сила, насочена към нейния център, наречена сила на тежестта.
б) означение: G
в) формула: G = m.g , където m е масата на тялото, а g – земното ускорение. (g = 9,8m/s
2
)
Да припомним: земното ускорение е промяната на скоростта на свободно падащо към Земята
тяло за 1s.
Повтарям: силата на тежестта е част от гравитационното взаимодействие между тялото и Земята.
Тялото привлича Земята със същата по големина сила, обратна по посока, но тя е с приложна точка в
центъра на Земята, освен това промяната на скоростта на Земята е незабележима, поради голямата
маса на Земята в сравнение с тази на тялото. Затова в този случай се взема предвид само едната от двете
1
2
F
?
1
F
?
1 2
2
21
.
r
mm
G
?
=
?
1
G
2
G
1
G
2
G
G
G
сили на взаимодействието – тази, която води до видим резултат. Земното ускорение във формулата за
силата на тежестта е равно по големина на произведението от гравитационната константа и масата на
Земята, разделено на квадрата на радиуса на земята. Там, където разстоянието между тялото и земята е по-
голямо от този радиус (например на високите върхове), земното ускорение е по-малко. На Луната деейства
подобна сила на тежестта, но както може би знаеш, тя 6 пъти по-малка от тази на Земята. Това е така поради
по-малката маса на Луната, вследствие на което лунното ускорение е 6 пъти по-малко от земното ускорение.
По своята същност Луната е безкрайно падащо към Земята тяло под действие на силата на тежестта от
страна на Земята. Всъщност в легендата за това как Нютон открил закона за гравитацията е заложено точно
това. – Нютон бил в своята градина, когато ябълката му паднала на главата. Това сигурно прояснило ума му,
защото той си помислил: “Ами ако си представим, че Луната е “падаща ябълка”?” Използвал известните
тогава величини – земно и лунно ускорение, разстояние от Земята до Луната, радиуса на Земята, приложил
изведените по онова време закони за орбитите на планетите и така стигнал до формулировката на своя закон
за всемирната гравитация. (Всеки от законите във физиката по своята същност е решение на физична
задача!) Под действие на гравитационната сила от страна на Земята Луната обикаля около нея. Но Луната
също действа на Земята гравитационно. – На това действие се дължат приливите и отливите на нашата
планета.
В. Перпендикулярна реакция на опората.
Под действие на силата на тежестта всяко тяло близо до земята трябва да пада върху нея.
Ако, обаче, под тялото има опора, то не пада, нещо повече – тялото е в покой. От Първия
принцип на Механиката следва, че щом тялото е в покой, то равнодействащата от
силите, които му действат е равна на нула. Следователно има сила, равна по големина
на силата на тежестта, приложена в тялото и обратна по посока на силата на тежестта
Това е силата, с която опората действа на тялото. На фигурата съм я оцветила в синьо.
Означена е с
Силата, с която опората действа на тялото, което е поставено върху нея се нарича перпендикулярна
реакция на опората. Перпендикулярната реакция на опората има обща приложна точка със силата
на тежестта, еднакво направление с нея, когато опората е хоризонтална, но е обратна по посока на
силата на тежестта. Големината й е равна на големината на силата на тежестта. N = G , т.е. N =
m.g.
(Когато опората не е хоризонтална, тя отново действа на тялото със същата по големина
сила, но тъй като тази сила е перпендикулярна на опората, както личи от наименованието
й, в този случай направлението й не съвпада с направлението на силата на
тежестта и тогава равнодействащата на двете сили не е нула. Тогава имаме
наклонена равнина, но затова – по-късно.)
В*. Сила на реакция на пружина (нишка).
Това е силата, която уравновесява силата на тежестта, когато тялото е окачено на
нишка или пружина. На фигурата тя, както и силата на реакцията на опората, е
означена с N и оцветена в синьо. Посоката й е обратна на посоката на силата на
тежестта, а големината й е равна на големината на силата на тежестта. N = G = m.g.
Двете сили са с обща приложна точка и равнодействащата им е равна на нула. Затова тяло,
окачено на нишка е в покой и не пада върху земята.
По произход перпендикулярната реакция на опората е сила при деформация, а реакцията на пружината
(нишката) е еластична сила.
Г. Тегло.
От Третия принцип на Механиката следва, че щом опората (нишката или пружината) действа на
дадено тяло, то и тялото от своя страна действа върху опората (нишката, пружината) със същата по големина
сила, но противоположна по посока. Именно тази сила наричаме тегло на тялото, или:
2
G
?
P
?
N
?
N
?
P
?
G
?
N
?
Силата, с която тяло действа върху опора или опъва пружина, нишка и т.н., се нарича тегло на
тялото.
На горните две фигури теглото на тялото е оцветено в синьо.
-означение: Р
-приложна точка: в опората или нишката, или пружината
-посока: надолу
-големина: P = N = G = m.g, т.е. P = m . g
-измерителна единица: нютон ( N ) (защото е сила!)
Както беше показано, теглото на тялото е в пряка зависимост от силите, които му действат. Затова то
не е негова постоянна характеристика, каквато е масата му, която е една и съща, независимо от това къде се
намира тялото и какви сили му действат (освен ако не променим обема на тялото или веществото, от което е
съставено). Теглото може да се променя:
- Теглото се увеличава, ако върху тялото приложим сила със същата посока като силата на
реакция (рязко вдигаме тялото нагоре).
- Теглото намалява, ако върху тялото приложим сила с посока, обратна на посоката на реакция
( рязко спуснем надолу тяло, окачено на пружина).
- Тялото е в безтегловност, когато не е поставено на опора и не е окачено на нишка или пружина.
Тогава то пада свободно под действие на силата на тежестта и скоростта му се променя във времето
със стойността на земното ускорение.
-Тялото е в безтегловност и когато е много далеч от Земята и от други тела (в Космоса) и
гравитацията не му действа.
Д. Сила на еластичност.
-Деформация промяната на формата и размерите на тяло, когато му действа
деформираща сила.
-Еластични тела – въстановяват формата и размерите си след като се прекрати
действието на други тела върху тях.
-Пластични тела – деформацията остава при тях и след прекратяване на действието на
деформиращата сила.
-Сила на еластичност : Силата, която се поражда при деформация на еластични тела. Тя е
равна по големина и обратна по посока на деформиращата сила
Е. Сила на триене – величина, която характеризира взаимодействието между триещи се тела
Резултати от силата на триене:
-телата се загряват.
-скоростта на движещо то се тяло намалява.
Силата на триене зависи от:
-масата на движещото се тяло – колкото е по-голяма масата на тялото, толкова е по-голяма
силата на триене
-повърхността на триещите се повърхности – колкото повърхностите са по-грапави, толкова
силата на триене е по-голяма
-дали движението е движение при хлъзгане или при търкаляне: при хлъзгане силата на триене е
по-голяма, отколкото при търкаляне.
Ако движението е праволинейно и равномерно
(скоростта не се променя), в този случай силата
на триене е равна на силата, която действа на тялото така че тялото да се движи
Ж. Други сили:
-Сила на съпротивление – забавят движението на тела, движещи се във въздушна и водна
среда
3
тр
F
F
v
?

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Трети принцип на механиката

Ако едно тяло действа на друго тяло със сила F1 , то второто тяло действа напървото със сила F2 , равна по големина и противоположна по посока а F1.
Изпратен от:
arser
на 2008-05-05
Добавен в:
Уроци
по Физика
Статистика:
137 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Уроци по Физика за Неучащи рядко сваляни с 4 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Мощност

19 фев 2006
·
572
·
1
·
193
·
157
·
16
·
8

Мощност - същност, видове и т.н.
 

Слънчевата система

03 дек 2007
·
339
·
3
·
816
·
330
·
32
·
2

Счита се, че Слънчевата система се е формирала преди 4.6 млрд. години в резултат на гравитационен колапс на слънчевата мъглявина - облак от междузвезден прах, газове и лед.
 

Курсова задача по Механика / Вариант 7 / Част 1/2

15 окт 2008
·
522
·
10
·
401
·
569
·
57

Целта на курсовата работа е студентите да усвоят преподавания материал чрез самостоятелно решаване на задачи, зададени от асистента. Курсовата работа се състои от пет задачи по „Статика” и пет задачи по „Кинематика”.
 

Натиск и налягане

14 ное 2008
·
98
·
1
·
291
·
437
·
34

Твова е урок по Човекът и природата за 6 клас на тема Натиск и налягане. Отговаря на въпросите: Какво е сила на натиск? Какво е налягане?...
 

Натиск и налягане

01 фев 2009
·
48
·
7
·
803
·
173
·
9
·
1

а) да се формират знания и умения за натиск и налягане; б) да осмислят връзката между натиск и нялягане....
 
Онлайн тестове по Физика
Тест по физика за 10-ти клас на тема "Светлина"
тематичен тест по Физика за Ученици от 10 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията в края на раздел Светлина - учебно съдържание - 10 клас. Включва 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
10
61
1
09.07.2013
Тест по физика за 7-ми клас на тема: Честоти
тематичен тест по Физика за Ученици от 7 клас
Тематичен тест по физика върху материала за честоти, преподаван в седми клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
11
105
1
16.07.2012
» виж всички онлайн тестове по физика

Трети принцип на механиката

Материал № 140185, от 05 май 2008
Свален: 137 пъти
Прегледан: 465 пъти
Качен от:
Предмет: Физика
Тип: Урок
Брой страници: 4
Брой думи: 1,113
Брой символи: 8,886

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Трети принцип на механиката"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Евдокия Василева
преподава по Физика
в град Пловдив
с опит от  20 години
29

Николина Калинова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  13 години
203 7

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения