Големина на текста:
Лирически видове.
Принципи на класифицирането им.
В комплекса от същностни белези, характерни за лириката, доминантата е към
естетическото отношение и емоционалността. Във връзка с тях изпъква и
типологичният принцип на диференцирането, на морфологичното оформяне.
Естетическото начало, като характеризиращо лирическите видове /микроформи/, е
още по-сложно и то се проявява по-генерално в едно основно деление: на
нехумористични и хумористични форми. Към лирическите нехумористични видове
спадат елегията, епитафията-елегия, одата, пейзажното стихотворение, лирическата
песен, обикновеното стихотворение, които са типично интерогенни. Към
хумористичните причисляваме епиграмата, епитафията-пародия, хумористичното
стихотворение, сатиричното стихотворение, гротеската.
Лирическите видове имат твърде много разновидности. Те водят началото си от
фолклора, където категоризирането е главно по принципа на тематичността: трудови,
сватбени, обредни, любовни и други песни. Така се очертават насоки в лириката във
връзка с концепциите и идеите, неотделими от чувството и естетическото отношение и
съотношение: революционни, социалнополитически, патриотични, философски,
интимни, любовни и др. Всъщност във всяка от тези групи има разнообразни варианти
и нюанси, характеризиращи богатството на лириката като израз на неизброимостта на
чувствата и смисловите отсенки.
Лириката има много видове. Някои от тях, появили се в античността, са изчезнали:
хвалебствената песен /молитвата, дитирамбът/, сватбените песни /епиталамиите/,
оплакваческите песни /трените/ и др. През Средновековието се появяват, а през
Възраждането отмират други лирически видове: алба, канцона, тенцона, пасторала и
др.
С оглед на подбудите, които пораждат настроенията, лириката бива интимна,
любовна, пейзажна, гражданска, социална, революционна и др., а с оглед на
изразените чувства: тържествено-възвишена, възторжена /одата и химна, гневно-
изобличителна или иронична /сатирата, хумористичната песен, епиграмата,
хумористичната епитафия/, скръбна /елегия/, лирика на настроенията с оттенъци на
тиха радост, меланхолия, носталгия и др. /лирическа песен/ и др.
Видовете и жанровете на лириката могат да се класифицират въз основа на различни
признаци:
1. Според произхода си лириката може да бъде народна и лична.
2. Според тематичното съдържание – философска, гражданска, революционна,
социално-битова, любовна, пейзажна и т.н.
3. Според характера на преобладаващото чувство – ода, елегия, песен, балада,
епиграма и т.н.
4. Според строфическата си организация сонет, рондо, триолет, катрен, дистих и
др.
5. Според историческото си развитие – антична, средновековна, възрожденска и т.н.
или класическа, романтична, сюрреалистична, символическа и др.
Точна систематизация на лириката обаче засега не съществува.
За елегията е характерна астеничност – тъжни чувства и размисли в различни степени
и нюанси, особено в тези варианти, при които няма голяма изостреност и напрежение,
а тонът е миньорен. В основата на елегията се съдържа трагична колизия или
психологически конфликт. В ред крайни случаи елегиятя е свързана с песимистична
концепция. Напълно възможно е обаче като цяло нейната същност да не е в
противоречие с оптимистично светоусещане. Тематиката е различна – социална,
любовна, интимна. Елегията е подходяща за предаване на мрачни настроения,
породени от социалната действителност, от несправедливостите и противоречията в
обществото.
Съдържанието на елегията изразява миньорни настроения, задушевен размисъл,
дълбока интимност чрез съответна на тях напрегната лексика. Елегията няма
определени стихови, ритмични или строфически характеристики, а поради
задушевната си интимност силно скъсява дистанцията между автор и лирически герой.
Противоположна по облик е одата. При нея тоналността е извисена, патетична, бодра.
Изразява се възторг и възхищение. Настроението е винаги жизнено и изпълнено с
оптимистично отношение, с жизнеутвърждаващ патос. Докато при елегията се
изразяват както лични чувства, така и съчувствие, породено от страданията и
нещастията на други хора, одата винаги е насочена към някакъв външен обект, който
предизвиква възхищение и преклонение. Най-ярко проявление при тази лирическа
микроформа е одата-апотеоз, разновидност, при която наблюдаваме мощен,
утвърждаващ патос, с мащабност на мислите и чувствата, с възвеличаване.
Разновидност на одата е и химнът, в който тържествено се прославят трайни социални
и естетически ценности. Химнът възниква в античната поезия като хвалебствена песен
в чест на боговете. В съвременността химнът се запазва било като религиозна, било
като светска хвалебствена песен. В епохи на освободителни борби химните са
придобивали характер на военни песни /например “Марсилеза” на Р. дьо Лил/. В по-
ново време са създадени националните химни на различните държави.
В древногръцката поезия ода първоначално е всяко стихотворение, което се пее от
хор. По-късно така се наричат стихотворения, пропити с възторжени чувства, които
възпяват героични събития и подвизите на велики личности. През епохата на
класицизма одата се разпространява много. Тя се отнася към “висшите жанрове”.
Макар и със съществени изменения в своето съдържание, тя е характерна и за
романтизма. Поетите романтици не възпяват царе и придворни герои, а изразяват
своето преклонение пред красотота на природата, възвеличават свободолюбиви и
хуманистични идеи.
Най-определени като единство на съдържание и образна изява се лирическите видове
елегия и ода. В типичните си проявления те се срещат сравнително не много често.
Значително повече от тях са смесените форми и такива стихотворения, които не могат
да се причислят към нито един лирически вид уместно би било да го определим с
названието обикновено стихотворение. Те са преобладаващите лирически форми.
Специфичната им изява не е ясно очертана, срещат се в безброй разновидности. Най-
точно е да се определят като лирически творби, които не могат да бъдат отнесени към
нито един от емоционално и тонално определените видове: елегия, епиграма,
хумористично и сатирично стихотворение – както и пейзажно стихотворение.
Своеобразен вариант на обикновеното стихотворение е лирическата песен и при
нея има смесени чувства. Този лирически вид също е твърде неопределен по облик.
Като характерна особеност бихме могли да изтъкнем само, че при него има един
подчертано изявен интимен тон, който насочва към песенно интерпретиране.
Лирическата песен е свързана с нежни, съкровени настроения в минорен или мажорен
тон.
При лирическия вид пейзажно стихотворение, поради тематичния показател, по
който се оформя литературният вид, може да се изразяват разнообразни чувства,
стенични и астенични, в различни нюанси. Своеобразен облик има урбанистичната
пейзажна лирика, в която се рисуват външните особености на града, най-вече на
големия град, в съответствие с настроенията на хората, с изразяване на интелектуално
отношение, на размисли и философски концепции. Разновидност на пейзажната
лирика е маринистичната. Във всяка пейзажна лирика изпъква сложното
взаимодействие между човек и природа. Тук връзката е както в хармония, така и в
контраст. Наблюдаваме аналогии и антиподни съпоставки между чувствата на
лирическия герой и изобразяваните природни явления. Също така характерни са
персонификациите и одухотворяванията на природните явления и на пейзажните
елементи.
Лирическият вид епитафия се наблюдава в два коренно различаващи се варианта,
които са като свързващо звено между хумористичните и нехумористичните лирически
видове. Първият от тях по същност е елегичен /затова е уместно да бъде наречен
епитафия-елегия/. Той има тясна връзка с началния смисъл на термина и понятието,
при оформянето на лирическия вид. От елегията се различава по това, че в
преобладаващите случаи е кратко стихотворение и че е непосредствено свързано със
смъртта на някой човек, предназначава се за надгробен надпис, който да предаде
скръбта за умрелия и да покаже качествата и заслугите му.
Вторият тип епитафия всъщност представляват чиста пародия на първия
тип /епитафия-пародия/. Но за разлика от другите пародии вариантът е получил
почти пълна самостоятелност. В основата на хумористичното интерпретиране при
епитафията наблюдаваме парадоксалност и афористичност. Мисълта се изразява
кратко и синтезирано.
Епиграмата е синтезирана, остроумна форма на хумористично, сатирично или
саркастично отношение, при която се реагира бързо и ефикасно. Тя има определено
актуално значение, въздейства непосредствено и ударно, показва гъвкавост и
подвижност на мисълта. Майсторски изградените епиграми по сила на изказа и
експресивност са аналогични на поговорките и пословиците, разпространяват се като
тях. Характерни определители на лирическия вид са краткостта, стихотворната форма
и осмиващият или изобличителен елемент. В епиграмите се използва както лек хумор,
така и ирония, сатира, сарказъм, дори гротеска.
Епиграмата се появява у старите гърци като сбит и пояснителен надпис върху сграда,
статуя, надгробен паметник и др., написан в хекзаметър и състоящ се обикновено от
един или два стиха. Впоследствие епиграмата се превръща в кратко стихотворение за
предмет, лице или случка във формата на елегически двустишия, които стават
характерни за старогръцката и римската поезия. От І век в епиграмата влизат и
постепенно се засилват шегата и насмешката, които я превръщат в хумористично-
сатиричен литературен вид с отличителни особености, с каквито е известна и до днес.
Във Франция бляскави епиграми оставят Ж. Лафонтен и Волтер, в Германия Й. В.
Гьоте и Фр. Шилер, в Русия – А. С. Пушкин.
Хумористичното стихотворение се различава външно от епиграмата предимно по
размера и обхвата си. То е по-голямо и в него няма пределна сгъстеност и
синтезираност на израза.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 ное 2018 в 18:02 студентка на 28 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Факултет финанси, специалност - Финанси, випуск 2015
10 ное 2018 в 16:48 студент на 32 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по юридически науки, специалност - Публична администрация, випуск 2012
17 окт 2018 в 16:42 студент на 34 години от Кърджали - Филиал "Любен Каравелов" на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогика, специалност - Български език и английски език, випуск 2021
05 окт 2018 в 12:48 студент на 27 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2018
30 сеп 2018 в 23:42 студент на 28 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2018
29 сеп 2018 в 08:16 ученик на 33 години от София - 21 СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ", випуск 2016
24 сеп 2018 в 19:47 ученик на 18 години от София - 73 СОУ с преподаване на чужди езици "Владислав Граматик", випуск 2017
22 сеп 2018 в 10:53 ученик на 15 години от Пловдив - ЧПГИУ, випуск 2022
15 сеп 2018 в 00:47 ученичка на 26 години от Пловдив - СОУ"Св.Св.Кирил и Методий", випуск 2012
08 сеп 2018 в 10:59 потребител
 
Домашни по темата на материала
Класическият героически епос-памет за миналото и пример за настоящето
добавена от otli4ni4kataa 23.11.2014
0
13
Интерпретативно съчинение
добавена от cvetelinka_2002 07.01.2014
0
16
Човекът и времето в "Крадецът на праскови" от Ем. Станев.
добавена от rabi6kata 07.11.2013
0
23
Коментар на ситоация по ,,Околен свят,, с направление ,,Здравето на човека,,
добавена от mimilina11 26.11.2015
2
6
типове художествена условност
добавена от mia.sybeva 20.10.2013
1
18
Подобни материали
 

Моят прочит на Десетте Божии заповеди

12 фев 2008
·
303
·
2
·
317
·
445
·
9
·
2

Когато един човек прочете Десетте божии заповеди, първият въпрос, който му идва на ум, е: „Престъпвал ли съм някоя от тези заповеди?”.
 

10-те Божи Заповеди

11 сеп 2009
·
219
·
2
·
317
·
703
·
22

Десетте Божи заповеди не са анахронизъм, а причина за превръщането на хората от стадо в социална група, общност, в която водещо начало е смирението и милосърдието, а не злобата, алчността и престъпното поведение...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
628
·
7
·
1,379
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,826
·
2
·
267
·
1,034
·
42

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,212
·
3
·
485
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 
Онлайн тестове по Литература
Тест за 5-ти клас по Литература - "Фолклорен модел за света"
тематичен тест по Литература за Учители от 5 клас
Тестът е съсредоточен върху фолклорния модел за света в произведенията "Тримата братя и златната ябълка", "Златното момиче", "Троица братя града градяха". Предназначен е за ученици от 5-ти клас. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
16
1
1
10 мин
02.08.2018
Тест за изходно ниво по Български език и литература за 11-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на познанията по литература за 11 клас, подготовка за ДЗИ. 10 въпроса, само един верен отговор на въпрос.
(Лесен)
20 минути
10
12
1
1 мин
28.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Увод в литературната теория

Материал № 138001, от 30 апр 2008
Свален: 2,078 пъти
Прегледан: 3,569 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 25
Брой думи: 9,650
Брой символи: 64,659

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Увод в литературната теория"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Кристина Нейчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  2 години
7

Десислава Илиева
преподава по Литература
в град Варна
с опит от  27 години
8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения