Големина на текста:
Лирически видове.
Принципи на класифицирането им.
В комплекса от същностни белези, характерни за лириката, доминантата е към
естетическото отношение и емоционалността. Във връзка с тях изпъква и
типологичният принцип на диференцирането, на морфологичното оформяне.
Естетическото начало, като характеризиращо лирическите видове /микроформи/, е
още по-сложно и то се проявява по-генерално в едно основно деление: на
нехумористични и хумористични форми. Към лирическите нехумористични видове
спадат елегията, епитафията-елегия, одата, пейзажното стихотворение, лирическата
песен, обикновеното стихотворение, които са типично интерогенни. Към
хумористичните причисляваме епиграмата, епитафията-пародия, хумористичното
стихотворение, сатиричното стихотворение, гротеската.
Лирическите видове имат твърде много разновидности. Те водят началото си от
фолклора, където категоризирането е главно по принципа на тематичността: трудови,
сватбени, обредни, любовни и други песни. Така се очертават насоки в лириката във
връзка с концепциите и идеите, неотделими от чувството и естетическото отношение и
съотношение: революционни, социалнополитически, патриотични, философски,
интимни, любовни и др. Всъщност във всяка от тези групи има разнообразни варианти
и нюанси, характеризиращи богатството на лириката като израз на неизброимостта на
чувствата и смисловите отсенки.
Лириката има много видове. Някои от тях, появили се в античността, са изчезнали:
хвалебствената песен /молитвата, дитирамбът/, сватбените песни /епиталамиите/,
оплакваческите песни /трените/ и др. През Средновековието се появяват, а през
Възраждането отмират други лирически видове: алба, канцона, тенцона, пасторала и
др.
С оглед на подбудите, които пораждат настроенията, лириката бива интимна,
любовна, пейзажна, гражданска, социална, революционна и др., а с оглед на
изразените чувства: тържествено-възвишена, възторжена /одата и химна, гневно-
изобличителна или иронична /сатирата, хумористичната песен, епиграмата,
хумористичната епитафия/, скръбна /елегия/, лирика на настроенията с оттенъци на
тиха радост, меланхолия, носталгия и др. /лирическа песен/ и др.
Видовете и жанровете на лириката могат да се класифицират въз основа на различни
признаци:
1. Според произхода си лириката може да бъде народна и лична.
2. Според тематичното съдържание – философска, гражданска, революционна,
социално-битова, любовна, пейзажна и т.н.
3. Според характера на преобладаващото чувство – ода, елегия, песен, балада,
епиграма и т.н.
4. Според строфическата си организация сонет, рондо, триолет, катрен, дистих и
др.
5. Според историческото си развитие – антична, средновековна, възрожденска и т.н.
или класическа, романтична, сюрреалистична, символическа и др.
Точна систематизация на лириката обаче засега не съществува.
За елегията е характерна астеничност – тъжни чувства и размисли в различни степени
и нюанси, особено в тези варианти, при които няма голяма изостреност и напрежение,
а тонът е миньорен. В основата на елегията се съдържа трагична колизия или
психологически конфликт. В ред крайни случаи елегиятя е свързана с песимистична
концепция. Напълно възможно е обаче като цяло нейната същност да не е в
противоречие с оптимистично светоусещане. Тематиката е различна – социална,
любовна, интимна. Елегията е подходяща за предаване на мрачни настроения,
породени от социалната действителност, от несправедливостите и противоречията в
обществото.
Съдържанието на елегията изразява миньорни настроения, задушевен размисъл,
дълбока интимност чрез съответна на тях напрегната лексика. Елегията няма
определени стихови, ритмични или строфически характеристики, а поради
задушевната си интимност силно скъсява дистанцията между автор и лирически герой.
Противоположна по облик е одата. При нея тоналността е извисена, патетична, бодра.
Изразява се възторг и възхищение. Настроението е винаги жизнено и изпълнено с
оптимистично отношение, с жизнеутвърждаващ патос. Докато при елегията се
изразяват както лични чувства, така и съчувствие, породено от страданията и
нещастията на други хора, одата винаги е насочена към някакъв външен обект, който
предизвиква възхищение и преклонение. Най-ярко проявление при тази лирическа
микроформа е одата-апотеоз, разновидност, при която наблюдаваме мощен,
утвърждаващ патос, с мащабност на мислите и чувствата, с възвеличаване.
Разновидност на одата е и химнът, в който тържествено се прославят трайни социални
и естетически ценности. Химнът възниква в античната поезия като хвалебствена песен
в чест на боговете. В съвременността химнът се запазва било като религиозна, било
като светска хвалебствена песен. В епохи на освободителни борби химните са
придобивали характер на военни песни /например “Марсилеза” на Р. дьо Лил/. В по-
ново време са създадени националните химни на различните държави.
В древногръцката поезия ода първоначално е всяко стихотворение, което се пее от
хор. По-късно така се наричат стихотворения, пропити с възторжени чувства, които
възпяват героични събития и подвизите на велики личности. През епохата на
класицизма одата се разпространява много. Тя се отнася към “висшите жанрове”.
Макар и със съществени изменения в своето съдържание, тя е характерна и за
романтизма. Поетите романтици не възпяват царе и придворни герои, а изразяват
своето преклонение пред красотота на природата, възвеличават свободолюбиви и
хуманистични идеи.
Най-определени като единство на съдържание и образна изява се лирическите видове
елегия и ода. В типичните си проявления те се срещат сравнително не много често.
Значително повече от тях са смесените форми и такива стихотворения, които не могат
да се причислят към нито един лирически вид уместно би било да го определим с
названието обикновено стихотворение. Те са преобладаващите лирически форми.
Специфичната им изява не е ясно очертана, срещат се в безброй разновидности. Най-
точно е да се определят като лирически творби, които не могат да бъдат отнесени към
нито един от емоционално и тонално определените видове: елегия, епиграма,
хумористично и сатирично стихотворение – както и пейзажно стихотворение.
Своеобразен вариант на обикновеното стихотворение е лирическата песен и при
нея има смесени чувства. Този лирически вид също е твърде неопределен по облик.
Като характерна особеност бихме могли да изтъкнем само, че при него има един
подчертано изявен интимен тон, който насочва към песенно интерпретиране.
Лирическата песен е свързана с нежни, съкровени настроения в минорен или мажорен
тон.
При лирическия вид пейзажно стихотворение, поради тематичния показател, по
който се оформя литературният вид, може да се изразяват разнообразни чувства,
стенични и астенични, в различни нюанси. Своеобразен облик има урбанистичната
пейзажна лирика, в която се рисуват външните особености на града, най-вече на
големия град, в съответствие с настроенията на хората, с изразяване на интелектуално
отношение, на размисли и философски концепции. Разновидност на пейзажната
лирика е маринистичната. Във всяка пейзажна лирика изпъква сложното
взаимодействие между човек и природа. Тук връзката е както в хармония, така и в
контраст. Наблюдаваме аналогии и антиподни съпоставки между чувствата на
лирическия герой и изобразяваните природни явления. Също така характерни са
персонификациите и одухотворяванията на природните явления и на пейзажните
елементи.
Лирическият вид епитафия се наблюдава в два коренно различаващи се варианта,
които са като свързващо звено между хумористичните и нехумористичните лирически
видове. Първият от тях по същност е елегичен /затова е уместно да бъде наречен
епитафия-елегия/. Той има тясна връзка с началния смисъл на термина и понятието,
при оформянето на лирическия вид. От елегията се различава по това, че в
преобладаващите случаи е кратко стихотворение и че е непосредствено свързано със
смъртта на някой човек, предназначава се за надгробен надпис, който да предаде
скръбта за умрелия и да покаже качествата и заслугите му.
Вторият тип епитафия всъщност представляват чиста пародия на първия
тип /епитафия-пародия/. Но за разлика от другите пародии вариантът е получил
почти пълна самостоятелност. В основата на хумористичното интерпретиране при
епитафията наблюдаваме парадоксалност и афористичност. Мисълта се изразява
кратко и синтезирано.
Епиграмата е синтезирана, остроумна форма на хумористично, сатирично или
саркастично отношение, при която се реагира бързо и ефикасно. Тя има определено
актуално значение, въздейства непосредствено и ударно, показва гъвкавост и
подвижност на мисълта. Майсторски изградените епиграми по сила на изказа и
експресивност са аналогични на поговорките и пословиците, разпространяват се като
тях. Характерни определители на лирическия вид са краткостта, стихотворната форма
и осмиващият или изобличителен елемент. В епиграмите се използва както лек хумор,
така и ирония, сатира, сарказъм, дори гротеска.
Епиграмата се появява у старите гърци като сбит и пояснителен надпис върху сграда,
статуя, надгробен паметник и др., написан в хекзаметър и състоящ се обикновено от
един или два стиха. Впоследствие епиграмата се превръща в кратко стихотворение за
предмет, лице или случка във формата на елегически двустишия, които стават
характерни за старогръцката и римската поезия. От І век в епиграмата влизат и
постепенно се засилват шегата и насмешката, които я превръщат в хумористично-
сатиричен литературен вид с отличителни особености, с каквито е известна и до днес.
Във Франция бляскави епиграми оставят Ж. Лафонтен и Волтер, в Германия Й. В.
Гьоте и Фр. Шилер, в Русия – А. С. Пушкин.
Хумористичното стихотворение се различава външно от епиграмата предимно по
размера и обхвата си. То е по-голямо и в него няма пределна сгъстеност и
синтезираност на израза.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Увод в литературната теория

Лирически видове. Принципи на класифицирането им. Епос. Основни белези на литературния род. Епически видове. Принципи на класифицирането им. Драма. Основни белези на литературния род. Драматически видове: трагедия, комедия и гражданска драма...
Изпратен от:
Mi4inka
на 2008-04-30
Добавен в:
Лекции
по Литература
Статистика:
2,086 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Класическият героически епос-памет за миналото и пример за настоящето
добавена от otli4ni4kataa 23.11.2014
0
13
Интерпретативно съчинение
добавена от cvetelinka_2002 07.01.2014
0
16
Човекът и времето в "Крадецът на праскови" от Ем. Станев.
добавена от rabi6kata 07.11.2013
0
23
Коментар на ситоация по ,,Околен свят,, с направление ,,Здравето на човека,,
добавена от mimilina11 26.11.2015
2
8
типове художествена условност
добавена от mia.sybeva 20.10.2013
1
18
Подобни материали
 

Моят прочит на Десетте Божии заповеди

12 фев 2008
·
303
·
2
·
317
·
445
·
9
·
2

Когато един човек прочете Десетте божии заповеди, първият въпрос, който му идва на ум, е: „Престъпвал ли съм някоя от тези заповеди?”.
 

10-те Божи Заповеди

11 сеп 2009
·
219
·
2
·
317
·
703
·
22

Десетте Божи заповеди не са анахронизъм, а причина за превръщането на хората от стадо в социална група, общност, в която водещо начало е смирението и милосърдието, а не злобата, алчността и престъпното поведение...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
629
·
7
·
1,379
·
467
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,828
·
2
·
267
·
1,036
·
42

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,213
·
3
·
485
·
1,022
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 
Онлайн тестове по Литература
Тест за 5-ти клас по Литература - "Фолклорен модел за света"
тематичен тест по Литература за Учители от 5 клас
Тестът е съсредоточен върху фолклорния модел за света в произведенията "Тримата братя и златната ябълка", "Златното момиче", "Троица братя града градяха". Предназначен е за ученици от 5-ти клас. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
4
1
8 мин
02.08.2018
Тест по Литература за 7-ми клас върху творчеството на Вазов
междинен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е създаден за проверка нивото на учениците при приключване на раздела за Вазов. Съдържа 23 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 7-ми клас.
(Лесен)
23
5
1
6 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Увод в литературната теория

Материал № 138001, от 30 апр 2008
Свален: 2,086 пъти
Прегледан: 3,577 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 25
Брой думи: 9,650
Брой символи: 64,659

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Увод в литературната теория"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Виолета Герасимова
преподава по Литература
в град Сливница
с опит от  1 години
19

Кристина Нейчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  2 години
26

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения