Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
Големина на текста:
4.Ф-я на новото време(17-19в.)Обща х-ка
Има материализъм и идеализъм. Появява се
рационализъм-дават приоритет на разума и
човешкото мислене. Важно е от каква гледна точка
взема човешкото съзнание, могат да бъдат
материалисти и идеалисти. Центъра се измества по
на запад - Англия, Франция, Холандия, а по-късно
Германия. Имаме войнстващ материализъм в
Франция. В Фермания буржоазията е по-слаба и там
борбата се е водила мислено. Родоначалника на
материализма в Англия е Фрнсис Бейкън(1561-1626).
Той е един от първите крупни представители на
класическата европейска ф-я. Освен филосов е
известен и като виден юрист, историк. Баща му е
висш държавен чиновник. По-късно стига до поста
на баща си, но е хвърлен в затвора, обвинен в
корупция. След като излиза от затвора се посвещава
изцяло на ф-ята и науката. Бейкън е последовател на
Тома Аквински. Основните му трудове могат да се
разделят на две части. В първата определя предмета
на изследването, докато в втората-вярно ръководство
за изследване на природата. Счита, че първата задача
на човешкото познание е да се освободи от догмите
на средновековната ф-я. Отрича всичко, което е
постигнато в науката, чрез използване на
дедуктивния метод на познание, защото колкото и да
се опитваме е невъзможно да опознаем
действителноста чрез използвене на дедукцията.
Според него това води до съзнаване на тъй
наречените от него ”идоли” или “призраци”. Той ги
формира на 4 основни групи:1)призрака на рода-това
се корени в самата човешка природа от
несъвършенството на сетивата и разума. Според
Бейкън всички възпрятия, се изместват според
мярката на човека, а не според мярката на вселената.
2)призраци на пещерата-призраци на всеки един
итделен човек, защото овсвен отклонения от самата
човешка пророда, човека има отклонение от
възпитанието му като дете, книгите които е прочел.
3)призраци на пазара 4)призраци на театъра. Другите
представители на ф-ята на новото време са:Томас
Хопс,Джон Лок,Джордж Бертли и Деивид Юн.
2.Антична ф-я. Платон и Аристотел.
Платон е живял в периода от 427 – 347 г. пр. н. е.
Произлиза от рода на кордите и е бил ученик на
Сократ. Платон означава божествено. Той е един от
най-крупните антични мислители. Той има два
творчески периода: сократизъм и през втория
обуславя ф-та като система. Работи в областа в
проблемите на етиката и естетиката т.е. що е
прекрастност - идеята извежда като първична. В
платонизма се отива от общото към идеята.
Първичното е светът на идеите, а вторичното е
материалният свят(масата и чашата). Той приема, че
тялото се явява окови на душата, тя е безсмъртна, тя
е припомняне на околния свят, а не отржение. В
областта на гносеологията Платон е автор на тезата
за познанието като “спомняне”. Според него хората
не могат да постигат вярно познание за истинската
действителност, защото техните сетива могат да
усещат само материалната действителност, но не и
света на идеите, който е нематериален. По този
начин Платон е достигнал до идеята за безсмъртието
на човешката душа и за познанието като спомняне.
Платон е и социален мислител. В своето
произведение “За държавата” той излага своите идеи
и възгледи за устройството на “идеалната гържава”.
Прави няколко опита да приложи тези идеи и
възгледи за идеалната държава, но те се обричат на
неуспех. Влиянието на Платоновата филосовска
система в/у развитието на филосовската наука е
огромно. В продължение на векове произведенията
му са получавали различни интерпретации.
АРИСТОТЕЛ(384-322прне)–епопея в развитието на
гръцката ф-я, ученик на Платон, изключително буден
младеж. Безспорно той е най-крупния античен
мислител. Нарекли са го “Александър Македонски
на древногръцката ф-я”. Той има научни приноси в
всички основни клонове в античната наука. Започва
научните си занимания в Платоновата ф-ска школа.
Той обаче има някои критики към Платоновата ф-я.
Той има една фраза ”Обичам Платон, но по-скъпа ми
е истината”. Най-съществената страна от ф-ята му е
хилеморфизмът-учение за материята и формата. Той
приема формата за обективна духовна реалност,
активна същност, която актуализира материята,
превръщайки я от възможност в действителност.
Аристотел е създател на науката логика. Той е
първият мислител, който изследва”анатомията на
човешкото мислене”, посочва структурата и формите
на мисленето, определя за пръв път съдържанието на
понятията, съжденията и умозаключенията.
Аристотел е и първият античен мислител, който
отделя гносеологическата проблематика като обект
на специално изследване от страна на ф-ята. Това се
потвърждава от произведението му “За душата”,
където Аристотел застъпва тезата за неотделимоста
на душата от тялото. За разли от Платон, Аристотел
отрича безсмъртието на индивидуалната човешка
душа. За него душата е функция на тялото и с смърта
на тялото, умира и тази негова функция.
5.Френски материализъм.Дидро,Хилвеции…
Обществените и исторически условия се състоят в
това, че буржоазията използва материализма да
нанесат удар на църквата. Доразвиват материализма,
поставят нови проблеми за мисленето, движението,
соц.среда. Осн. представители са:Дидро, Хелвеции и
Холбах. Дидро е израсъл в семейство на богат
занаятчия(1713-1784). Чрез своето произведение
“Философски мисли” той става известен, но църквата
изгаря произведението му, а Дидро попада в затвора.
Хевеции (1715-1781г) - учи в католически колеж,
напуска и се отдава на философията и правото. На
23г става генерал на данъчната служба. Недоволен
той се отказва и се занимава с философска мисъл.
Тогава той написва “За ума”. Епископа и краля се
протовопоставят на това произведение, защото
съдържа грозно умразно учение. Той казва “Хората
винаги са против разума,когато разума е против тях”.
Холбах (1723-1789г) - един от най-видните френски
материалисти на 18век. Роден в Гермния, там
завършва и университетското си образование. След
това се мести в Париж, където изцяло се отдава
нанаучна дейност. Заедно с други видни мислители
от своето време активно участва в подготовката и
издаването на “Енциклопедия или тълковен речник
на науките”, която излиза в продължение на 30г.
Холбах умира в навечерието на френската буржоазна
револююция. Основната насока в творчеството на
Холбах е борбата против осподстващата идеология
на феодализма. На случайно Холбах е един от най-
големите атеисти в цялата изтория на философията.
Според Холбах главната причина за произхода на
религията е безсилието на хората пред могъществото
на природата. В критиката си на религията той
отбелязва едно много важно нейно противоречие,
което е теоретически неотстранимо.
6.Немска класическа
Кант – основоположник на класическата ф-я. Роден в
Германия, автор на повече от 20 съченения ”критика
на чистия разум”, “критика на практическия
разум”.До неговия критически период се занимава с
проблема за научните въпроси без да намесва Бог,
търси да намери причините за създаването на света
или разсеяната материя в пространаството възникват
вихрови движения и се образува слънчевата система
и загиване на слънчевата с-ма. Изгражда фил. с-ма на
базата на двата свята – на материалните неща, света
на идеите и представите за материалния свят. В
областта на етиката той стига до идеализма. Стреми
са да приравни науката с религията: 1) свобода на
човешката воля 2) необходимоста да се предпази
безсмъртието на душата и възможността от смъртни
награди 3) гаранция за възмездие на другия свят.
Приема, че съществува 3 вида познание – сетивни,
разумни,разсъдачни “човекът който иска да бъде
уважаван трябва да уважава”.”законът който живеее
вътре в нас е съвестта”
Хегел (1770-1831) – роден в Щутгарт в семейство на
чиновник, следва теология и ф-я. Става домашен
учител в Берн. Той отхвърля агностицизма на Кант.
Той е идеалист и диелетик. Приема за изхидно
положение на ф-ята си разумния свят – дух и
логично – мислещия. Предсатавя Бог като предмет
на ф-ята, като иманентен дух на всичко
действително. Хегел разглежда историята на
философската наука не като механиче сбор от
различни възгледи, а като един процес на
непрекъснато приближаване към абсолютната
истина. За него ф-ята е “мисълта на своята епоха”. В
този смисъл всяка една ф-ска с-ма небива да се
схваща като завършена и затворена, защото ф-ята е
призвана не само да осмисля миналото си, а и да
поставя и решава нови проблеми. Основен принцип
на ф-ята на Хегел е принципът за тъждеството на
битие и мислене. За него това не е абстрактно.
Според него битието е “определение” на мисленето,
разбрано като абсолютна същност на човека и света.
В този смисъл Мисленето не е напълно тъждествено
с битието, защото битието е най-бедното по
съдържание определение на мисленето. Хегел счита
че човешкото познание е невъзможно без
допускането за тъждественост на битие и мислене в
Мисленето. Той се стреми да преодолее
недостатъците на предходната ф-я.
8. Философията на живота. Осн представители.
Фридрих Ницше (1844-1900). Той е един от наи-
оригиналните мислители на 19 в. Сочен е като
основател на ф-ята на живота. Редкия литературен и
философски талант на Ницше проличават още в
гимназиалните му години. Известно време учи
теология, а след това класическа ф-я в
университетитев Бон и Лайбциг. В своето творчество
Ницше подхвърля на критичната преоценка всички
ценности на съвременната му духовна култура, в
това число и на ф-ята. Според него истинският
предмет на ф-ята не е светът , а неговото единствено
истинско измерение. Ницше счита, чe неговата ф-я
трябва да се твори от волни умове, на които не са
присъщи никакви ограничения и предразсъдаци.
Само така ще може да се реализира истинската
функция на ф-ята. В преоценката си за всички
ценности Ницше подхвърля на унищожителна
критика и християнството. За него християнството е
“враждебно нa живота”, а неговият морален кодекс е
проява на упадък. Според него това е религия на
слабите, които в живота си се надяват единствено на
бога. На тях Ницше противопоставя моралът на
силните като основен принцип на живота. Той счита,
че общоприетите норми на поведение в човешкото
общество не са регулатори на човешките
взаимоотношения, а по-скоро са опит за диктат от
стран на слабия спрямо силния. По важните му
произведения са: “Раждането на трагедията от духа
на музиката”, “Човешкото е твъде човешко”, “Весела
наука”,”Отвъд доброто и злото”.
Зигмунд Фроид - роден в семейство на дребен
търговец, завършва медицина, става доцент по
неврология, открива в Виена своя клиника. Емигрира
в Англия и там умира. Той е основоположник на
психоанализата. По време на следването си в Виена
проявява интерес към философията. Той започва
резработването и публикуването на
психоаналитичното учение в началото в началото на
20в. В неговата основа стои твърдението че
процесите които протичат в човешката психика са в
повечето случаи неосъзнати. Оказва се че
психичните процеси, които са основен двигател на
човешкото поведение, всъщност са скрити за самите
хора. Фроид смята че в човешката психика
непрекуснато протича един основен процес, който
той нарича изтласкване. Изтласкването е едно
непрекъснато противоборсво м/у желанията на
хората от една страна, и социалните норми, които
общесвтото предявява спрямо хората от друга
страна. Фроид е на мнение че у всеки един човек
природата отначало е закодирала стремеж към
щастие и удоволствия. Но хората непрекъснато
трябва да се съобразяват със соц норми на поведение
3.Философия през средновековието.Осн пред.
С падането на римската империя се появява
феодализма. В това време религията се налага като
готова форма на човешкото съзнание. През 11 век
философията става организация в ръцете на църквата
През феодализма се развива силна ф-ска мисъл в
редица азиатски народи. Представител на арменската
ф-я е Давид Апхат. Той смята, че външният свят
макар сътворен от бога е назависим от човешкият
разум. Ето защо светът е реален и познаваем. В края
на 10 и началото на 11век се появява и Авецена. Той
работил по проблема с психиката на човека и с
медицина. Доближава се до възгледите на Аристотел
Патриотика – преедставител е Аврелий Августин.
Той използва учението на Платон за идеите и въз
основа на него превежда два аргумента за
съществуването на Бог. 1) идеалистика теза за
реалното съществуване на общото независимо от
сетивата и човешкия разум. 2) идеята за Бога като
съвършенно същество утвурждава и неговото
съществуване. Бога е създал света от нищо и
поддържа неговото съществуване като постоянно го
твори. Душата има духовно начало и за разлика от
тялото е нематериална субстанция. Той прокарва
тезата за божествената благодат, за
предопределението на човешката съдба.
Сколастика – Тома Аквински. Той превежда 5
доказателства за да докаже съществуването на Бог.
1) В света трябва да съществува пръв двигател – Бог.
2) Веригата в света на действителните причини не
може да бъде безкртайна. Крайната причина е Бог. 3)
В света всички неща са случайни, но и случайноста
зависи от Бог. 4) В света нещата са от различна
степен на съвършенство, но най-съвършен е Бог. 5)
Света е създаден от Бог. Не вички истини са
достъпни за разума. Те могат да се възприемат само
чрез религиозната вяра. Бог е създал материлният
свят от нищото. Бог е създал човека по свое подобие.
7.Съвремена ф-я.
Формирането и развитието на съвр ф-я се налагат в
зависимост от изменението, които са настъпили в
резултат на преобразуването на политическата
структура. Това налага силен отпечатък в целия
живот и в това цисло на ф-ята. Х-на особеност на
западната ф-я според Ницше е преоценката на
ценностите т.е. отричане на идеи и възраждане на
онези ф-ски концепции, които са нужни на новия
етап. На емпирично равнище западната ф-я ни се
предоставя като богатство от концепции, учение,
школи, течения и направления. Не случайно се пише
за анархия на ф-ските системи. Интелектулната
анархия провъздласява второстепенни идеи за
истински прогрес на ф-ската мисъл. Западната ф-я
трансформира старите проблеми и формира нови.
Променя техните постановки и решения. Западната
ф-я води борба да завоюва нови свери на влияние. Тя
отъждествява ф-ската класика с разума.
Осн.направления – заедно с осезателната промяна в
нагласата на западната ф-я по отношение на
класиката се вижда едно ентензивно търсене на по-
гъвкави принципи, които адекватно отразяват новите
явления в развитието на науката и практиката на
човешкото битие и култура. В историята на
западната ф-я и в хода на борбата м/у материализма
и идеализма около основните ф-ски въпроси се
обуславят няколко общо-методологочески ф-ско-
светогледни типа на филосовствне. Всеки от тези
типа философстване разглежда ф-ската
проблематика по свой начин. Емперизъм,
рационализъм, ирационализъм. Това ф-ско мислене
се изпълва с конкретно съдържание. Емперизмът е
учението в теорията на познанието, което смята
сетивният опит за единствен източник на знанията
или цялото знание се обосновява в опита. Осн предст
– Джон Лог, Ф.Бейкън,Томас Хопс. Рационализмът –
логическите признаци на достоверното знание не
могат да се извеждат от опита. Те могат да се
почернят само от дума или понятия родени в него-
Гекарт, Спиноза, Хегел,Кант – те схващат ф-ята като
стройна универсална познавателна сиситема.
Ирационализъм – то подчертава ограниченоста на
познавателните възможности на разума, на
мисленето и признава за основен вид познание
интуицията, чувството, инстинкта. В началото на
20век в ирационализма се използват нови течения –
ф-я на живота, религиозен персонализъм, ф-ските
изводи на психоанализата и др. Друг вид
философстване е неотонизма. Това е осн ф-ска
доктрина на котолицизма. Водещи представители са:
Бухенски,Нестнер. Неотонизма е възраждане на
ф-ското учение на Тома Аквински. Правят се опити
за неговата модернизация. То се ориентира към
разглеждане и обосноваване на вечната ф-я през
призмата на човешкото съществуване. За неотонизма
централен е принципа м/у вярата и разума. Те
защитават религиозните възгледи за света и човека.
Ф-ята според тях трябва да бъде слугиня на вярата. В
основата на всичко стои чистото божествено битие,
което поражда многообразието.
1.Що е ф-я.
Ф-я – форма на културата. Познание за началата на
съществуващото. От гръцкото “филео”-обичам и
“софия”-мъдрост. Основоположник на ф-ята е
Питагор. Ф-ята не е дело единствено на запада в
лицето на античните гърци, средновековна и нова
Европа. Ф-ята се е развивала м/у 7 и 5век пр.н.е. и в
Индия, Китай, Персия, Египет. Ф-ята е търсене на
истината. А истината е необхватна и се изплъзва
лесно дори когато е пред нас. Всеки избор е рискован
защото може да доведе до заблуда. Това довежда до
съмнение. Спорд Декарт съмнението е изходна точка
на ф-ята. То премахва всички несигурни знания и
оставя само очевидни и абсолютни сигурни знания.
Можем да се съмняваме във възприятията, във
въображението, във представите, в мислите – във
всичко. Не можем да се съмняваме очевидно само в
съмнението. А съмнението е мислене, следователно
мисленето може да бъде начален принцип.
Постолатът на Декарт е “Мисля, следователно
съществувам” е послужило на цялата
рационалистична ф-я на Новото време. Ф-ята
означава любов към мъдростта. Ако хората не могат
да стигнат истинската и пълната – Божията –
мъдрост, те поне могат да стремят към нея. Мъдроста
е върховно знание, знание за най-дълбоките тайни и
разбиране за най-важните значения. Да си мъдър –
това значи не просто да знаеш много, а да знаеш
онова, което си струва дасе знае. Големите мъдреци
на човечеството оставят следите на своята мисъл за
вечни времена. Те са знаели, че знаят най-важното и
са се стремели да дадат това свое знание на онези,
които са готови да го приеме. Тази мъдрост е имала
различни форми в пространството м/у мит и наука.
Ф-ята е упорита работа на духа. Ф-ята е особено
мощна и отговорна наука. Ф-ята по идея е на
границата на непознатото.
9.Неопозитивизъм-същност и осн. прест.-Л.Витг
Лудвиг Витгенщайн е една екзотична личност
творила през първата половина на нашият век. В
един малък трактат написан през 1
-та
световна война
се ражда едно ново схващане за света и мистиката
като реалности, ограничени от логиката. Отвъд
очертанията на логическата форма е мистичното,
което просветва в света чрез най-общите му
очертания, зададени в логоческата форма. През тази
война се редят изреченията-сентенции на “Логико-
философски трактат” на Л.В.. Те са като мълнии,
които разтърсват интелекта. Тракатът е странна
книга, звучаща като оракулско откровение.
14.Проблемът за истинатав ф-ята
Въпросът за истината е първият, постоянният и
последен въпрос на ф-ята – като въпросът за битието.
Знанието е сърцевината за човешкото битие. Става
дума за нещо, с което е изпълнена цялата ф-я.
Битието в истината или истинското битие е най-
важният смисъл за човека. Човек не винаги живее
истински и той винаги търси несъзнателно или
съзнателно истинският живот, истинският себе си,
истинското битие. За това съществува и ф-ята. Ф-ята
е търсене на битието или търсене на истината. Тя е
търсене на истината за битието. Елейците схващат
битието като истинна мисъл. Във ф-ята на Платон
idea е едновременно битие и знание. За Кант
свободната воля е истинският нравствен закон. Хегел
определя истината като съответствие на обекта с
идеята. Платони Кант заявяват, че нашата мисъл има
работа с относителното и не трябва да се занимава с
абсолютното. Макар, че абсолютното битие е
непознаваемо по логически път, то све пак се постига
от свеки, който се стреми да познае истината като
реалност, в която живеем, движим се и имаме битие.
Законите на логиката – за тъждеството, за
непротиворечието – очертават границите на истината
достижима от ума. Това са необходимите, макар и
недостатъчни черти на истината. Една истина може
да се разбира интуитивно или да е зададена като
аксиома. Една истина може да е очевидна или да е
доказона. Но тя не може да бъде противоречие.
Според Декат, Спиноза и Лайбниц истинни са само
онези знания, които са очевидни или следват
логически от тях. Според Лайбниц съществуват
истини на разума и истини на факта. Първите са
необходими и всеобщи. Вторите са случайни и
единични. Първите са законите на логиката, вторите
са наблюдаемите факти. Това, което съвременният
човек разбира под опитна истина е успешното
наблюдение, описасние, обяснение и особенно
предвиждане. Решаване на познавателни проблеми в
науката е постигаен на научни иситни. Опитните
истини в науката и в всекидневието са относителни,
временни, уникални. Към тях се отнасят
недоволствата на търсачите на абсолютни или чисти
истини. Иситините за природата са винаги условни.
Те са закони, обобщения, описания и факти, които
имат граници на валидност, подлежат на критика и
опровержения. Тук решаващ е опитът. Той е винаги
нов и винаги се натъква на нови данни и факти.
Изследването е това, което ражда истината в опита.
Идеята, хипотезата, предположението, законът и
всички други формо в науката са истини тогава и
само тогава, когато с тяхна помощ се описват,
обясняват вярно реални наблюдаеми събития. Тези
истини са временни и условни. Не отговарят на
изискването за истинско битие. Но истините на
опита са свързани с битието като ориентация в
сетивния свят, без което няма човешко битие.
Според прагматизма истински пункт на познанието е
явлението, видимостта. Истината е ясно, отчетливо,
неопровержимо на дадена степен на развитие знание.
Прагматиците определят истината като полезното и
изгодно знание. Полезността определя знанието за
истината, нейната надежност. Практическият
интерес е причина за търсенето на истината. Волята
предшества разума. Например Бог е непознаваем, но
вярата в него е полезна. Познанието е оръдие
заприспособяване. Мерилото на истината е
практическата полезност, ефективността й е в
действието. Истината прави действието успрешно.
Сетивният опит е всичко. В този свят на сетивното
няма друга истина освен ориентацията и успеха.
12.Пробл. за осн. форми на съществ. на материята
Вселената е съвкупност от всичко съществуващо,
което е на всякъде само материя и движение.
Нейната цялост разкрива непрекъснат низ от
причини и следсвия. Някои от тези причини са ни
познати, защото въздействат на сетивата ни, а други
непознаваме, защото действат в/у нас чрез
следствията. Така природата в най-широкият смисъл
е голямото цяло, получено от съединяването на
различни вещества, от различните им комбинации и
разнообразните движения, които наблюдаваме.
Движението е вид преместване на даден обект
спрямо останалите. Нашите сетива ни разкриват два
вида движение. Първо движението на масата, чрез,
което дадено тяло се премества от едно място на
друго – и ние можем да наблюдаваме такова
движение. Друдият вид движение е въртешно и
зависи от свойствата на дадено тяло т.е. същността,
съчетанието, действието противодействието на
невидимите молекули на материята съставяща
тялото. Това движение е невидимо, познаваме го чрез
промените, които забелязваме след известно време в
телата или смесите. Такива са и вътрешните
движения извършващи се в човека, които наричаме
негови интелектуални способности, негови мисли,
страсти и желания. За тях можем да съдим само от
постъпките, т.е. от видимите действия. Движенията –
видими или скрити – се определят каот придобити,
когато дадено тяло ги получава от сила или причина
извън него, която забелязваме посредством нашите
сетива. Прости наричаме движенията предизвикани
от една единствена причина или сила, а сложни-тези,
които са получени от множество различни причини
или сили. Всяко нещо може да действа и да се движи
само по определен начин, т.е. според законите които
зависят от собственните му същност, съчетание,
природа. Именно в това се заключват неизменните
закони на движението. Следователно свяко нещо се
движи само по присъщи на него закони и постоянно
действа съобразно тези закон, освен ако някоя по-
силна причина не прикъсне действието му. Всичко в
Вселената е в движение. Същността на природата е в
това да действа и ако внимателно разгледаме частите
й, ще видим, че нито една от тях не е в пълен покой и
нищо, което ни изглежда в покой не остава нито за
миг в едно и също състояние. Думата материя
произлиза от латинската дума materia – (вещесво) –
обективна реалност – протяжна времева, безкрайна,
безнчална във времето или сътворена. Безкрайното
множество телесни неща. Сетивно възприемаемите
обекти. Ако природата е била разглеждана без
предубеждения, отдавна биха се убедили, че
материята действа със собствените си сили и няма
нужда от никъкъв външен импулс, за да бъде
приведена в движение т.е. биха забелязали, че когато
дадени смеси си взаимодействат възниква движение,
и че тези смеси действат със сила способна да
предизвика неочаквани резултати. Така
неодушевената материя може да премине към живот,
който от своя страна не е нищо друго освен
съвкупност от движения. Всички тези факти доказват
неопровержимо, че движението възниква, нараства и
се ускорява в материята без помощта на къкъвто и да
било външен фактор, и ние сме принудени да
заключим че това движение е необходимо следствие
от неизменни закони, от същноста и свойствата,
които са присъщи на различните елементи и
разнообразните съчетания от тези елелменти.
Накратко – движение без материя неможе и обратно.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Философия на новото време

Има материализъм и идеализъм. Появява се рационализъм - дават приоритет на разума и човешкото мислене. Важно е от каква гледна точка взема човешкото съзнание, могат да бъдат материалисти и идеалисти. Центъра се измества по на запад - Англия, Франция...
Изпратен от:
rosen_stoqnov86
на 2008-04-28
Добавен в:
Пищови
по Философия
Статистика:
376 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Съществува ли истинска и непроменлива човешка природа и каква е тя?
добавена от mimzylina 08.07.2018
2
9
Подобни материали
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
503
·
5
·
1,008
·
441
·
51
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
674
·
2
·
357
·
785
·
42
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Към Хегеловата философия на правото

03 дек 2007
·
129
·
5
·
812
·
79
·
21

Тук става въпрос за Германия или по точно за освобождението, което по необходимост трябва да настъпи. Маркс говори за унищожение на робството, което е възможно чрез унищожаване на цялото робство.
 

Хегел и неговата философия

20 дек 2007
·
678
·
8
·
2,596
·
323
·
69
·
2

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден в Щутгарт на 27 август, 1770 година. Още първите му години откриват неговата външна неподвижност. Когато се е учел да играе, бил много несръчен. Боязлив и кротък, той е бил между другите деца един чудак...
 

Карл Маркс (1818-1883)

17 яну 2008
·
358
·
7
·
1,052
·
209
·
46
·
1

Карл Маркс (Karl Marx) е роден на 5 май 1818 г. в град Трир, Рейнска област, в Германия в семейството на евреи, които са се покръстили в лутеранството. Баща му Хенрих Маркс, на когото истинското име е било Хиршел Леви е бил юрист...
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по Философия за 11-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тестът съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас по Философия.
(Труден)
14
2
1
7 мин
31.07.2018
Тест по философия за 10-ти клас на тема: Метафизика
тематичен тест по Философия за Ученици от 10 клас
Обобщаващ тест по философия за 10-ти клас върху раздела метафизика. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
26
24
1
4 мин
21.08.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Философия на новото време

Материал № 137524, от 28 апр 2008
Свален: 376 пъти
Прегледан: 176 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Пищов
Брой страници: 2
Брой думи: 3,348
Брой символи: 20,227

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Философия на новото време"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
104

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
316

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения