Големина на текста:
1
„ЕДНА БЪЛГАРКА“
„АФЕРИМ, БАБО, МАШАЛЛАХ!”
Иван Вазов е писател, чието творчество е пропито от мисълта за Родината. „България,
българинът, българското - това е центърът на неговата вселена.” Тези думи на
литературния критик Милена Цанева най-точно подчертават идейната и тематична
насоченост на Базовите произведения. Неслучайно един от най-хубавите разкази на
народния писател носи заглавието „Една българка”. Образът на баба Илийца въплъщава
родолюбието и смелостта, майчината обич, загрижеността и жертвоготовността на
българката от епохата на националноосвободителната борба.
Нравствена красота на обикновената българска жена е художественото основание за
авторовото възхищение: „Аферим, бабо, машаллах Това са думи на благодарност, на
благослов, избрани от Вазов за мото на разказа.
Със същата песенна възхвала в миналото народният певец е изразил почитта си пред
духовната сила на българската майка, отгледала онзи юнак Стоян, когото турци „на два го
пътя вардили, / на третия го хванали.”
Дори враговете, смаяни от нечуваната сила и безстрашие на хайдутина, необичайно
щедро и искрено благославят майка му: „Аферим, бабо, машаллах! Още един такъв да
отгледаш!”
Стояновата майка от народната песен е близка до Вазовата героиня баба Илийца. Те
сякаш се сливат в един образ - образа на българката с нейната безгранична майчина обич и
преданост, доброта и човечност, патриотизъм и готовност за саможертва. Затова
благодарствените слова от народната песен звучат със същата сила като мото към творбата
на Вазов. Само с три думи един писател и цял народ изразяват огромната си признателност
към българката. Не би могло да се намери друго, така кратко и толкова вълнуващо
обръщение. То сякаш не е нарочно търсено, а избликва спонтанно от душата.
Възторженото чувство е породено от постъпките на базовата героиня. Като истинска
българка и християнка, тя извършва подвиг в дните на погром на Априлското въстание.
Помага на ранен бунтовник от Ботевата чета, тръгнал да жертва живота си в името на свята
цел. Старата жена приема момъка като свой син. Сърцето й е изпълнено с човечност,
топлота и отзивчивост към чуждото страдание.
Писателят изгражда образа на своята героиня, проследявайки действията й.
Използвана е портретна, психологическа и речева характеристика. Още с външния си вид
баба Илийца се откроява сред другите жени - висока, кокалеста, мъжка на вид.”
Портретното описание създава усещането за физическа сила. Това впечатление се допълва
от постепенно разширяваната в сюжетното развитие на разказа представа за нравствения
облик на героинята. Упорита, смела и съобразителна, единствено тя сред скупчените на
брега селянки дръзва да моли турчина да я вземе в ладията. Обръща се към него със
затрогващи думи и успява да умилостиви сърцето му. Старата жена знае, че на всяка цена
трябва да премине реката. В постъпките си тя се ръководи не само от желанието да спаси
болното си внуче, но и от стремежа да помогне на българския бунтовник, когото случайно
среща в гората на път към Искъра. Виждайки бледото, изпито лице на четника, тя решава
да направи „добро клетнику”. Всички следващи действия на баба Илийца са подчинени на
това решение. Душевното й състояние е разкрито чрез трескавите мисли: „....Божичко,
закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става.
Патриотичното и религиозното чувство у българката се сливат в едно. Тя е готова да
помогне в името на християнската вяра и в името на всичко българско. Възхищение буди
храбростта на тази жена, която нито за миг не се колебае. Дори не помисля да предаде
бунтовника на турците, макар да знае, че навред цари смут и тревога. Майчиното чувство,
заговорило в сърцето й, я изпълва със сила и твърда решимост да се бори, за да спаси, „ако

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

Една Българка - съчинение разсъждение

Нравствена красота на обикновената българска жена е художественото основание за авторовото възхищение...
Изпратен от:
go___ckopo
на 2006-12-28
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Възрожденска литература
Статистика:
1,441 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Поет и общество в лириката на Иван Вазов


Поет и общество в лириката на Иван Вазов - кандидат-студентска тема.
 

„Епопея на забравените” - анализ


Вазов пише „Епопея на забравените” и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди - прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои.
 

Иван Вазов - "Линее нашто поколенье", "Новото гробище над Сливница" - душата на поета между разочарованието и националната почит


Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..
 

Македонски (Немили-Недраги)


В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа.
 

Дядо Йоцо гледа


Чрез произведението си авторът дава израз на разочарованието си, на неспособността си да разбере хората от новото време, които не могат да оценят чудото на тъй лелеяната преди свобода...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
184
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Една Българка - съчинение разсъждение

Материал № 13645, от 28 дек 2006
Свален: 1,441 пъти
Прегледан: 860 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 2
Брой думи: 742
Брой символи: 5,881

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Една Българка - съчинение разсъждение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения