Големина на текста:
Програма за кандидатстудентския конкурсен изпит по История на България
Образуване и укрепване на Българската държава (края на VІІ - средата на ІХ в.)
Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите" (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на
българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през
първата половина на ІХ в.
Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ - първите три десетилетия на Х
в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България.
Политическо и културно развитие на Българската държава при цар Симеон.
Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна
независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония
на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.
Църква и култура през ХV-ХVІІ в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа.
Книжовни средища, изкуство, народна култура.
Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.
Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания
през ХVІ-ХVІІ в.
Ранно българско Възраждане.
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на българското Възраждане. Нови
явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на
градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското
възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански -
живот, дело, последователи.
Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.
Движение за новобългарска просвета - предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура -
предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството,
архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.
Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения.
Създаване на Българската екзархия.
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на ХІХ в.
Кримската война (1853-1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821 - 1867).
Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.
Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос.
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност
на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877/1878 г. и Освобождението
на България.
Възстановяване и развитие на Българската държава (1878 - 1885 г.)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската
конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на
балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.
България в края на ХІХ век (1887 - 1899 г.)
Управление на Народнолибералната партия - вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт.
Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.
Българският национален въпрос (1878 - 1903 г.)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските
българи в края на ХІХ и началото на ХХ в. Илинденско-Преображенско въстание.
България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на
Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 - 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война - 1913 г.
Държавно-политическо развитие на България (1918 - 1923 г.)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен
договор. Самостоятелно управление на БЗНС - реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на
9 юни 1923 г.
България в годините на Втората световна война (1939 - 1944 г.)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт.
"Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният
преврат на 9 септември 1944 г.
УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА
История на България от древността до наши дни - за 11 клас, авторски колектив: Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц.
Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. С., Планета 3, 2001.
История и цивилизация - за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В.‚ Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л.
Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.
История и цивилизация - за 11 клас на средните общообразователни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К.
Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001.
Програмата съдържа основни проблеми от историята на българската държава и на българския народ и е съобразена с
изучавания в средното училище материал по История на България.
Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките им се различават от предварително обявените в
програмата, но отчитат заложения в нея обем от проблеми.
Основни изисквания и критерии, по които се оценява работата на кандидатстудентите
1. Въпросите по темата е необходимо да се развиват цялостно и изчерпателно, съобразно фактологията, застъпена в
учебниците.
2. В изложението кандидатите следва да покажат умения за анализ, обобщения и систематизация на събитията,
явленията и процесите, свързани с темата.
3. При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.
4. При оценяването на писмените работи се взема под внимание и способността на кандидатстудентите да боравят с
историческата терминология, както и показаната от тях езикова култура.
ПРОИЗХОД НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
У в о д
В историята на всеки народ съществуват събития от изключителна важност, които носят в себе си не само духа на настоящето, но които определят
до голяма степен и пътя на неговото последващо развитие. Подобен момент в българската история е периодът на формирането и утвърждаването на
българската народност през времето на Ранното средновековие. Тук говорим за онова сливане на трите основни етнически компонента, които
познаваме като прабългари, траки и славяни. То довежда до появата на една нова народност, съхранила в себе си наследството и достиженията на
отделните свои носители и нееднократно доказвала своята жизненост и устойчивост през вековете.
Ключов момент в тези събития е въпросът, свързан с произхода и родината на древните българи, познати в науката още като прабългари или
първобългари. Важността му се определя от факта, че така наречените прабългари са преки носители не само на името “българи”, но и на онзи
елемент на държавност и организираност, който споява и обединява в едно различните етнически групи.
През последните години темата около произхода и родината на древните българи придоби още по-голяма актуалност. Тя се превърна в обект на
вниманието не само на запознатите с проблемите специалисти, но също и на цяла редица непризнати от официалната наука изследователи и
ентусиасти. Появата на последните бе провокирана основно по две причини. Първата е, както казахме важността на проблема, който въпреки
дългогодишните и многобройни изследвания, все още не е намерил своето окончателно разрешение. Втората причина е породена от изчерпаната като
съдържание, но все още тиражирана в учебниците теза за тюркския произход на древните българи. Тази наложила се с времето, но както става все по-
очевидно несъстоятелна теория, доведе с годините до натрупването на немалко неправилни изводи относно бита, произхода и историята на древните
българи, а също и за отношенията между различните етноси в ранната българска държава. Същевременно към нестандартните, а и често доста
хаотични опити да се доказват нови и нерядко сензационни открития също трябва да се подхожда изключително критично, за да не изпаднем от една
погрешна представа в друга. Опитът, изцяло да се променят нашите представи по тези въпроси, съдържа опасността отново да приемем мнение, което
не може да издържи на сериозна научна критика.
Напоследък голяма част от проблемите, свързани със създаването на ранносредновековната българска държава, се свеждат единствено до
изясняване на произхода и прародината на древните българи, както и до преразглеждане на количественото съотношение между славяни и българи в
новообразуваната държава и приносът на всяка една от двете общности при нейното изграждане. Тези въпроси, макар и изключително интересни, не
изчерпват важните проблеми от периода на ранното средновековие. Често пренебрегван е въпросът за участието на местното балканско население в
новоизграждащата се българска държава. Това население, състоящо се предимно от потомци на старите траки, по думите на наш известен историк
трябва да се счита като първи и основен компонент в създаването на българската народност, независимо от обстоятелството в каква численост то се е
запазило до поселването на славяни и първобългари и възникване на българската държава
1
.
Така за разрешаването на въпросите, свързани със създаването и изграждането на българската държава и формирането на българския народ, не е
достатъчен единствено отговорът на въпроса за произхода на древните българи. Тук обаче ще спазим наложилата се традиция и ще започнем
разглеждането на темата в търсене отговор именно на този въпрос.
Въведение
През последните години бяха преразгледани немалко исторически свидетелства и археологически доказателства, свързани с българското минало и
началото на българската държавност. Като сравнително бързо и надеждно средство за разкриване на историческата истина, като че ли в работите на
редица изследователи се наложи използването и привеждането на голямо количество доказателства от езиково (лингвистично) естество. Наистина,
според думите на самите лингвисти, изучаването на езика може да достигне по-дълбоко в човешкото минало, отколкото и най-старите писмени
паметници. Подходът към подобни доказателства обаче трябва да се извършва особено добросъвестно и внимателно. Наследството, свързано с даден
език и неговото развити,е е нещо доста специфично. То лесно дава възможност за множество спекулации и много по-неусетно от анализа на
археологическия материал и историческите свидетелства може да доведе до появата на представи и заключения, които нямат нищо общо с
историческата истина. Затова в началото на нашето изследване е необходимо да си припомним някои факти, колкото общоизвестни, толкова и
незаслужено подминавани, а и нерядко премълчавани от изследователите, което е недопустимо при провеждане на изследвания от подобен характер.
Днешният български език е част от голямото индоевропейско езиково семейство. Представата за това голямо езиково семейство се заражда в
научните среди преди повече от двеста години. Самото название се употребява за пръв път в началото на деветнадесети век, след което придобива
особена популярност. То служи за обозначаване на онази широко разпространена езикова група, която включва повечето от съвременните и
отмрелите вече европейските езици, а също и онези, които могат да бъдат открити на една обширна територия, простираща се от най-западните части
на Европа, през Иран и Афганистан чак до северната половина на индийския субконтинент. С помощта на сравнителната лингвистика днес може да
бъде възстановен и предполагаемият общ индоевропейски т.нар. протоезик, възникнал преди повече от 6000 години и разпространил се постепенно
чрез дъщерните си езици на тези огромни площи от територията на Евразия.
Принадлежността на съвременния български език към това индоевропейско езиково семейство е безспорна. В предложените модели на т.нар.
индоевропейско езиково дърво българският език намира своето място сред сродните т.нар. славянски езици, основни съвременни представители на
които са полски, чешки, руски, белоруски, украински, словенски и сърбохърватски език и други (прил. 1).
Този факт едва ли подлежи на преразглеждане или на промяна. Спорове по този въпрос могат да се провеждат дотолкова, доколко е правилно
разграничението на три вътрешни подгрупи в това семейство - западнославянска, южнославянска и източнославянска (или проторуска), какви са
вътрешните прилики и разлики между отделните езици, доколко е правилно причисляването на българския към групата на южнославянските езици и
т.н. Като цяло обаче, родството между изброените славянски езици е несъмнено и се дължи на един общ език-основа, изучаването на който, впрочем е
от изключително значение както за самите славянски езици, така и за изучаването на всички съвременни индоевропейски езици.
Днешните славянски езици са близки както по своята граматична структура, така и по речниковия си състав. Но докато първото не важи в пълна
степен, особено при разглеждането на един аналитичен език, какъвто е българският, близостта по речников състав е очевидна. Това нагледно може да
се проследи при съпоставяне на едни от най-често употребяваните думи в ежедневието при различните славянски езици:
По този показател днешният български език изглежда сравнително добре определен и той действително намира своето място сред групата на т.нар.
славянски езици. Ако поставим този факт в светлината на историческите събития, то той без съмнение ще доведе до извода, че щом нашият
съвременен език принадлежи към славянската група, то преобладаващата част от днешното българско население, като етнически състав, би трябвало
да принадлежи към същите тези славяни. Допълнителни доказателства в тази насока даваше и изучаването на езика на древните българи. Те
съставляваха онзи етнически компонент, който през времето на Ранното средновековие наред със славяните участваше в образуването на българската
народност.
В продължение на дълги години изследователите успяха да определят със сигурност само няколко думи, запазили се в съвременния български
език, с предполагаем прабългарски, т.е тюркски произход. Дори и такъв изтъкнат езиковед като Стефан Младенов успя да определи само 11 думи от
прабългарски произход, запазили се в съвременния български език. Но дори и те могат да се приемат за тюрко-български само условно. Според
неговите думи, след елиминирането на всички мними първобългарски елементи, за вероятни първобългаризми биха могли да се смятат следните думи
от новобългарския народен език: бисер, белег, белчуг (гривна), бъбрек, пашеног (баджанак), тояга и чипаг (женска дреха без ръкави). Към тези думи
могат да бъдат добавени още капище (олтар, светилище), кумир, сан, чертог, а покрай тях и лични (кръстни) имена като Шишман, Каран, Аспарух,
Кардам и др.
4
Към тях може да се прибавят и още няколко, но дори и в този случай числото на тюрко-българските заемки в новобългарския език
едва ли можеше да надхвърли двадесетина думи, и то не от същински активния речник, използван в ежедневието. Този факт естествено доведе до
извода за вероятната малобройност на прабългарското население, което беше свеждано до няколко десетки хиляди човека. Това население след
пристигането си на Балканския полуостров и с течение на времето било напълно асимилирано от завареното по тези земи славянско население,
въпреки че по някакъв начин успяло да предаде или наложи името си над новообразуваната народност.
От друга страна, включването на прабългарския език към тюркското, а оттам и към алтайското езиково семейство, автоматично го изведе от
кръга на индоевропейските езици. Прабългарите следователно не можеха да бъдат причислени към народите от индоевропейското семейство. Те бяха
представяни най-често като пришълци, дошли от Централна или Средна Азия и наложили своето име и държавна организация над завареното
население, но изчезнали безследно в хода на историята. Техният неиндоевропейски произход, обликът им на насилствени завоеватели и на един едва
ли не чергарски и конен народ, установил се трайно на Балканския полуостров единствено по силата на обстоятелствата, се смекчаваше до известна

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по История на България

Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите" (ІV-VІІ в.. Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в...
Изпратен от:
natalibsl
на 2008-04-16
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
1,341 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Теми по История за Студенти рядко сваляни с 11 - 20 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
Драмата на мита като част от българската история
добавена от sk_zv
0
3
Портфолио по Методика на убочението по история
добавена от glezenko.momiche
0
33
българската култура 15-17век
добавена от NexTyS
0
18
Владетели с името Ангел, Михаил, Гавраил
добавена от derspatz
1
10
Подобни материали
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
132
·
9
·
2,814
·
265
·
32

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
731
·
8
·
1,403
·
1,440
·
147

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Великото преселение на народите

26 май 2009
·
143
·
12
·
2,711
·
214
·
26
·
2

Терминът „великото преселение” означава нашествията и миграциите, засегнали територията на Римската империя в Европа и Северна Африка между края на IVв.сл.Хр. и края на VIIв.сл.Хр. ...
 

Великото преселение на народите

23 юни 2007
·
681
·
10
·
2,113
·
485
·
56
·
5
·

Великото преселение на народите- причини, хронологически граници, посоки на разселване. Характеристика на варварското кралство.
 

Ранно българско възраждане

24 яну 2009
·
165
·
16
·
2,105
·
130
·
28

Ранно българско възраждане за кантидат-студенти...
 
Онлайн тестове по История
История – 8-ми клас, входно ниво
входен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът има за цел да провери знанията на учениците от предходната учебна година върху всички изучавани раздели: Праистория, Древен Изток, Древна Елада, Древен Рим. Съдържа някои снимки и карти. Спазени са изискванията от учебните програми на МОН.
(Лесен)
28
3,547
3
12.09.2008
Тест по история за 9-ти клас
междинен тест по История за Ученици от 9 клас
Междинен тест по история за 9 клас на тема "Европеецът в един нов свят".
(Лесен)
11
361
5
14.12.2011
» виж всички онлайн тестове по история

Теми по История на България

Материал № 130870, от 16 апр 2008
Свален: 1,341 пъти
Прегледан: 1,666 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 13
Брой думи: 11,683
Брой символи: 96,696

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по История на България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светла Топалова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  15 години
5

Гергана Димитрова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  5 години
17

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
възобновяване и развитие на българското царство при асеневци до 1241 Паисий Хилендарски и Софроний Врачански възобновяване и развитие на българското царство при асеневци до 1241 г политическо и културно развитие на българската държава при цар симеон кандидат студенски теми по история образуване и укрепване на българската държава края на vii средата на ix в християнизация и политическо развитие на българия втората половина на ix първите три десетилетия на същност съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха стопанско развитие на днешните български земи от древността до 7 в от новата ера теми по история за кандидтстване след 12 клас история и цивилизация за 5 клас траки и славяни основаване и начално развитие на българската държава при хан аспарух и хан тервел българия в навечерието и по време на балканските войни 1908 1913 г теми за кандидатстване по история на бъгария възникване на българския национален въпрос многоженството при исляма приносът на асеневци хан аспарух вътрешна политика Образуване и укрепване на българската държава