Влез със своя facebook 
109
1
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 24 дни
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ - „ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ ”
МЕЖДУ ПРИКАЗКАТА И ФАНТАСТИКАТА
Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българската
литература в началото на XX век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в
които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необичайни,
алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светослав Минков не скрива интереса
си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнателното,
ирационалното.
Творецът не остава чужд и на реалните събития, които го заобикалят в началото на миналия
век модернизацията, техническия напредък, научните открития, роботизацията. Явления, които
са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мисленето и начина на живот на
обикновения човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да разсъждава.
Отказал се от чувства и от духовен живот, човекът има „модерно съзнание”. Нравствените му
ценности са променени. Свръхестественото и неговата алогичност в диаболичните разкази са
заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще
се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране,
обезличаване на човешката личност. Този страх от лекотата, с която човешката психика може да
бъде манипулирана, и от трудността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима
от свръхестествени сили, намира своя израз в разказа „ Дамата с рентгеновите очи”. Светослав
Минков е прозрял, че в новото, „модернизирано" общество, с редица научни открития и
технически постижения, човек има все помалко време да живее, да чувства и да мисли. Животът
му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки избор на човека е насочван. Посочвани са
целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т.
нар. „масова култура”. Загубва хуманността Си и достига до неискреност и бездуховност.
Героите в разказа „ Дамата с рентгено вите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия
замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, случайно избраната за главна героиня
на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка
буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е
красноречиво доказателство за съдбата на новия човек, манипулиран от рекламата за новите
научни открития, които могат да променят живота му и да го направят пощастлив. Но именно те
го лишават от нравствените му ценности и красота, превръщат го в автомат, в човекробот без
душевност, с изродени мечти и добродетели. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав
Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от
обществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но
същевременно са носители на фантастични, нереални качества, родени от невероятния свят на
футуристичните технически открития.
В приказката има няколко ключови момента и особености, двигатели на действието. Героят е
подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се преодоляват чрез появата на въл
шебни сили и предмети. Женитбата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на
приказката възтържествуват доброто и справедливостта. В приказката мястото на действието е
условно едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв
избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дама " та с рентгеновите очи се раз
вива в един град, без дори да е маркирана градската среда. Това съвпадение може да се обясни с
факта, че съвременният писател се интересува не толкова от обстановката и героите, колкото от
типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мислите му. Подобно на
героя от вълшебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи
лишение. Тя страда от природен недостатък кривогледство, което помрачава външната й красота:
„... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото
на ония, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска
мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, защото сама беше
1
