Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 49 дни
Новелата на Емилиян Станив „КРАДЕЦЪТ НА
ПРАСКОВИ” само привидно извежда на преден план сръбския
военнопленик Иво Обретенович.Всъщност това е история
за драмата на една жена,която среща любовта в
неподходящо времеи място.Конкретно историческо
време,върху което е проектиран сюжетът,е необходимо,за
да създаде онова продоктивно напрежение,което трябва да
подложи на изпитание нравствената и емоционалната
конструкция на Елисавета.Епидемията с коремния тиф /а и
случаите на холера/ е основателна причина за бягството на
полковника с жена му в лозята,в неговата стара
колиба.Уединяването на героите на новелата позволява на
автора да съсредочи анализа си върху тях,върху вътрешния
им свят,върху психологическото им
углъбяване.Педантичните усилия на военият комендат да
предпази себе си и съпругата си от ужасната зараза са
парадоксално обмисление от едно посегателство от висш
порядък –сръбски пленик „пленява”сърцето на
Елисавета.Преобличането,разредената карболова
киселина,преварената и йодираната вода се оказват
гротесково излишни пред копнежите на тялото и
душата.Кражбата на праскови се превръща в символичен акт
на чуствено похищение.Не случайно прасковата
олицетворява представата за чистота и вярност,а
нейният цвят-девствеността.
Прелюбодействието е орнаментиранос онези сюжетни
детайли /ретроспекции,реминисценции, вътрешен
монолог,психоанализ/ които трябва да му предадат
драматичен,а и нравствено-оправдателенили поне
обеснителен характер.За него ни подготвят разликата в
годините на съпрузите,бездетството,физическия контрас
между драмата – той е „шишкав, към
педесетогодишен,плещест,късоврат,с плътно прилепени
към черепа уши,с остри,сиви очи и побелели коси,стригани
алаброс...ираз на рис,а тя е „тайнствено красива със своята
дълга тъмна рокля,широкоплата си шапка,с черните
ръкавици и със слдостната миризма на парфюм...Семейните
взаимоотношения са майсторски психологизирани –
поданени са онези отчетливи сигнали на
Влез със своя facebook
180
34