Големина на текста:
1Интерпретации за разбиранията на Вебер за
властта според другите автори.
Макс Вебер е един от основателите на модерната немска и европейска
социология и политология. Завършил право, икономика, истори, философия и
теология в Хайделберг Берлин и Гьотинген, Вебер успява да види света около
себе си представен в различни светлини, и точно тази многопластовост
всъщност му осигурява нужната база за изготвяне на трудовете му в
следващите години. Най-известни от тях са “Политиката като призвание” и “
Социологията като господство”“ Тий като в тази тема разглеждаме Веберовите
разбирания за властта ние ще се съсредоточим точно върху тях. Според Вебер
властта е: Способността на един индивид да наложи волята си върху
поведението на друг индивид или група хора.”
Вебер от своя страна обаче не разглежда власта само в тези широки
граници а се задълбочава като се опитва да я раздели и систематизира. Той
причислява към властта и господството и авторитета. Всяко от тези деления от
своя страна има подвидове:
Господството се дели на три вида:
1. Господство на обичая или традицията- според този тип господство,
властта се предава по традиция или по- ясно казано такъв тип господство е
монархията.
2. Вторият тип господство е господството на дарбата или харизмата- тук
става дума за влиянието на един човек, за ластта му която се е появила в
следствие от някакви негови действия ( геройски постъпки или високи водачески
качества), или свръхестествени способности приписвани му от тълпата. Пример
за това са харизматичните лидери като Кастро, Хитлер, Сталин, Мохамед.
3. Третият тип господство Вебер нарича господство на “легалността”,
тоест на вярата във валидността на някакви правни норми. Негови
съвременници го наричат още господство на “бюрокрацията” защото то на
практика властта на модерният държавен служител.
Съответно Вебер разделя видовете авторитет по същият начин като
господството, а именно Авторитет на Обичая, Авторитет на личната харизма и
Авторитет на Закона.
От тук Вебер развива теориите си за властта на държавата над индивида.
Според него държавата е единственият източник на легитимна употреба на
физическо насилие, на правна принуда над индивида.
За другите автори обаче тази теория за държавата е неправилна поради
една проста причина а именно: Вебер се опитва да обедини две теории- тази за
консенсуса и тази за принудата, защото те са основополагащи и характеризират
историята на политологическата мисъл. по отношение на теорията за
политическата власт Вебер казва че има два вида политици- такива които
живеят за политиката и такива които живеят от нея. Няма смисъл да се разиква
значението на умите му те сами говорят. Също така Вебер дълбоко вярва в
системата на Бюрократизма за него тя е една административна система
осъществявана непрекъснато в съответствие с определени правила от обучени
професионалисти за благото на народа. За Вебер парламентът като институция
все повече се превръща във фасада, витрина за политическите парти,
задкулисните игри и боричкания, превръща се в поле за игра на лидерите на
политическите партии в инструмент на политически интереси. Според него в
условията на нашетп съвремие парламентите не правят политиката, политиката
прави тях, а функцията им като орган на колективно ръководство е отшумяла
отдавна и сами по себе си те са ненужни. Също така според него политическите
журналисти, чиновниците в парламента а един вид помощен персонал за
осъщесвява връзките между политическите лидери и народа, като по този начин
поставя комуникацията в подчинено положение.
Според Бъртранд Ръсел от друга страна теорията на Вебер за е
неправилна и прекалено специализирана. Методологията на Вебер за властта
основаваща се на типове господство и на теорията че властта на държавата е
единственият източник на легитимна уптреба на насилие е са притети от Ръсел,
и той основава и развива своята теория за властта по научен модел, тоест за
него властта трябва да се раглежда като енергията- тя е в непрекъснат преход
от едно състояние в друго, а това от своя страна води до непрекъснатите и
промяни. Ръсел също така не дава точна дефиниция за властта , защото вярва
че тя, колкото и точна да е няма да обхване всички аспекти, и винаги ще има
нещо недоизказано, нещо забравено. Все пак Ръсел дава определение от чисто
човешка гледна точка на социалната власт а именно: Власт е на лице тогава
когато всеки притежаващ воля индивидуален субект съзнателно се стреми към
постигане на определени цели, за получаване на предполагаеми резултати от
своята дейност един субект притежава по-голяма власт отколкото друг ако той
достига много повече предварително определени резултати, от другите. От
гледна точна на характеристиките на властта на и над индивида Ръсел използва
частично методологипта на Вебер като властта на индивида се дели на власт
над другите хора- обусловена както от стремежа на индивида към власт така и
от желанието му за слава и богатство и на власт над природата, власт над
“нечовешките фори на живот”- все още се разисква какво точно е искал да каже
Ръсел но според повечето му съвременници този тип власт всъщност по-точно
може да се харктеризира като притежание. Властта над индивида Ръсел
определя като способността тя да бъде упражнявана върху някого в следствие
на определени условия, а именно :
1 Пряка физическа сила
2. Принципът на тоягата и моркова
3. Въздействие върху съзнанието и формиране на необходимото мнение
(рекламите)
4. Създаване на определен тип полезни навици
Освен Ръсел и редица други социолози и политолози разглеждат
теориите на Вебер за политиката и за властта, много от тях ги подкрепят, много
от тях не.
Явен пример за това е Николай Бердяев, руски философ живял по
времето на 2 те световни войни. Според него теорията на Вебер за
политическата власт неправилна, а теорията че политиката води до
положителни промени е тотално отречена. За Бердяев политиката е измама,
фикция, лъжа, която пречи на държавата ограничава народа, Бердяев дори
стига по-далече от това предлагайки политиката да се отрстрани като
организация и на нейно място да се появят профсъюзи и граждански сдружения,
ако не поне политиката да премине под властта на духовната интелектуална
сфера, за да се осигурят правата и свободите на индивида. Бердяев не
раззбира защо Вебер разбива власта на три типа и се съсредтоточава само
върху властта на обичая. Той вярва че властта и държавата не могат да бъдат
други освен такива каквито ги определя традицията, народните инстинкти и
привички и историческата памет. Освен това той вярва че властта не може да
принадлежи на народа защото властта е с йерархичма природа.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
afrodizida написа на 11 фев 2009 ОТГОВОРИ
потребител на 24 години
 
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,145
·
11
·
4,623
·
1,241
·
170
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Социални групи, организации и институции

12 апр 2009
·
349
·
4
·
908
·
330
·
17
·
2

Социални групи - изучават се и от соц.психология и от психологията на организационното поведение. Поради това в социологията ще се ограничим с някой основни понятия. През 1909г. Чарлз Кули (ам. социолог) прави важно разграничение като говори...
 

Как се прави анкета

22 сеп 2008
·
857
·
2
·
739
·
1,173
·
138
·
1

Как да си направим анкета. Помощ и предложения.
 

Образование и пазар на труда – изискванията на работодателите

26 ное 2007
·
258
·
7
·
1,697
·
143
·
13

Изследването “образование и пазар на труда – изискванията на работодателите” е проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 8 – 18 януари по поръчка на Министерството на труда и социалната политика
 

Възникване на социологията като наука

18 яну 2009
·
92
·
17
·
3,354
·
13

Социологията е сравнително нова наука спрямо природните науки, тъй като се появяват едва в края на 18 – началото на 19 век. По това време настъпва известно недоволство от теориите обясняващи обществата...
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
71
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
78
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Интерпретации на теориите за властта на Вебер

Материал № 128563, от 13 апр 2008
Свален: 385 пъти
Прегледан: 141 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 921
Брой символи: 7,694

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Интерпретации на теориите за властта на Вебер"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения