Големина на текста:
„Животът е воля, волята отваря цял спектър от желания, не всички от които са
изпълними, неизпълнението им причинява страдания, страданието е форма на
битието и Заратустра проговаря като Шопенхауер: - Животът е само страдание! Но
и веднага след това и до това: - Всичко, което страда, иска да живее, за да узрее и да
се радва и копнее. „ В това изречени може да се открие , както целия живот на
Ницше така и всички етапи от творчеството му. Изхождайки от Метаморфозите на
духа може да се направи съпоставка между тях и как те съответстват на трите идеи
пророчества на Заратустра: вечното завръщане, волята за власт и свръхчовека, след
това ще видим как трите метаморфози съответстват на трите периода от
творчеството на Ницше и литературното богатство, което оставя след себе си.
Вечното завръщане напомня на покорната камила, която коленичи и чака да
бъде натоварена. Духът казва : „Длъжен си! „ , това длъжен си съответства на онова,
което кара човекът да търпи защото има задача, която трябва да свърши. „Длъжен
си”, духът не познава нищо друго освен своята издръжливост. Затворен и само
вглъбен в съзнанието си, духът върви напред, следвайки ценностите, „блещукащи по
люспите на змея”. Камилата символ на издръжливостта е описана от Ницше, като
упорито устремено напред животно, но забило поглед в земята, то не вижда света
около себе си, то просто следва повелята на духа „Длъжен си” и следва ценностите,
хилядолетните ценности, които му подсказват верния път. Камилата символ на
покорството, кое друго товарно животно коленичи за да бъде натоварено?-не знам, в
нея няма желание, няма устрем, няма хъс, няма воля. Камилата товарното животно, е
лишено от всякаква гордост, на нея й е неприсъщо да иска, да копнее, та дори и да
мисли и чувства, за нея съществува една единствена истина и тя не познава и не иска
да познава друга, тя следва духът който зове „Длъжен си”, отново и отново. Пред
издръжливия дух стои единствено въпросът „Кое е най-тежко”, с този въпрос той
измерва своята издръжливост. Желанието да понася все по-тежко и по-тежко бреме
го кара да живее, това осмисля живота му. Роб на много господари за издръжливия
дух е най-важно да докаже издръжливостта си, но не пред господарите си а пред
самия себе си. Камилата е представена, като безкрайно самотно животно от
Ф.Ницше, въпреки че има двама господари тя крачи самотна през своята пустиня
единствено в желанието си да търпи все по-тежък и по-тежък товар, с който да се
натовари. Болката и страданието не са извор на страдание за издръжливия дух, той
търси все по-голяма болка и все по-тягостно страдание, за да ги положи на плещите
си. В товарното животно няма гордост, няма самоуважение, в него има само
страхопочит. Камилата не може да уважава, защото не може да разбере, да вникне в
природата на господарите си, за да ги уважава, тя е способна единствено на
страхопочит. Това дълбоко и може би единствено чувство, тя изпитва и към своя
Бог, Змеят, по чийто люспи блещукат всички ценности. Една от на-важните
ценности по люспите липсва и това е ценността на собствената личност,
самоуважението. Змеят е събрал многовековни ценности по люспите си но такива на
предишни поколения със закостенели от времето разбирания. За тях, за Змея
ценността на свободата, на свободата да разполагаш с личността си, да си свободен
сам да определяш ценностите си я няма, това дори не е ценност.
В търсене на нови ценности е нужно духът на камилата да се превърне в лъв. Нужна
е трансформация на това „Длъжен си” . Лъвът е сам господар на себе си той няма
други господари, освен себе си. Лъвът в духа казва „Аз искам” и с това иска да си
спечели нови ценности, но не може, единственото, което може е да си отвоюва
свободата за това. Лъвът символ на силата и властта е животно надарено с
1
достойнство и гордост, непознати за товарното животно. Лъвът събрал в себе и
цялата сила, благородство, достойнство, гордост и воля за свобода казва „Аз искам”.
Това желание и този копнеж непознати за камилата, са емблематични за лъва, той не
може да робува, той е господар. Свободата за лъва е най-святото и ценно от всички
ценности, да си създаде нови духът все още не може, но да си спечели свободата за
това е в състояние, защото лъвът е в него. Сега духът е свободен, той не просто казва
„Не”, той крещи. Крещи в лицето на господаря „Не”, крещи в лицето на дълга, „Не”
дори пред обичта си. Нищо друго не e важно освен свободата. Преди за духа най-
важно бе това „Длъжен си”, търсеше най-тежкия товар за да провери
издръжливостта си, но вече не, на духа не му е нужно да се подлага на изпитания,
сега той ще отхвърля една по една всички ценности, сега лъвът ще търси и открива
лъжа във всичко. За да спечели свободата си лъвът трябва да загуби всичко, във
всяка ценност той трябва да открие заблуда, „за да може да заграби свободата от
обичта си”
.
Да искаш е велика истина, която кара сърцето да тупти обливано от
желания и копнежи, то кара цялото същество да върви напред и нагоре. Духът не
може все още нищо да създаде, но може да си извоюва свободата за нови ценности.
„Изгубилият света, спечелва свой собствен свят.” Лъвът е извоювал свободата за нов
живот, за свой собствен свят, свобода за нови ценности, но не е в състояние да ги
създаде, за да се осъществи това е нужно дете в духа.Детето символ на невинност,
събрало в себе си всичко най-чисто и непорочно, детето е едно ново начало. В него
няма история, няма предишен опит, то е чистота, то е тази възможност, която липсва
на лъва, да създаде нови ценности. „Една игра, едно само задвижващо се колело,
едно изначално движение” – така Ницше описва детето. Играта, която е лишена от
подлост, може да се играе, от кой ако не от дете, само задвижващото се колело е
само достатъчност, която не се нуждае от нищо и от никой. Лъвът е осигурил
възможността за тази само достатъчност - свободата, от тук детето, това изначално
движение, ще се развива. Детето в духа зове „Да бъде”, да бъде новото, „Да бъде”
събира в себе си потенцията, желанието и свободата за новото начало, което може да
осъществи единствено детето. „Да бъде „ е повелята на единствения Бог и господар
от тук нататък – човекът. Сега той преминал през робското „Длъжен си”, освободил
се и крещейки „Аз искам”, сега той сам повелява на себе си „Да бъде”. Само
достатъчен на себе си той няма господари има единствено свободата и волята
си.”Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.”
В света
с много господари , духът бе роб, себеотрицанието, изпитанието в името на
издръжливостта бе най-ценното, което притежаваше.Лъвът промени всичко това и се
опълчи с това „Аз искам”. Осъзнал робската си природа и без ценностното си
съществуване, духът заграби отново свободата си, тя, свободата, единствено тя му бе
необходима, никоя друга ценност духът не искаше, за да се роди детето в духа,
новото начало повеляващо „Да бъде”, да бъде оня свят, в който духа ще е сам
господар на себе си и сам ще твори нови ценности.
„В Morgenrote Ницше предприема "поход срещу морала". Във Frohliche
Wissenschaft лъха опиянение от живота за един оздравяващ човек. Животът вече не е
проклятие и съдба или измама, но е низ от опасности и победи и в него има само
героични преживявания и място за танц и надбягвания. Сега вече Ницше се чувства
призован свише. Една нова мисъл го издига твърде високо и нов поглед му се
открива за вечността, когато в 1881 г. над езерото Silva plana през гората, 6000
стъпки над хората и времето, в него се заражда мисълта за вечното възвръщане.
"Тоя живот, който живееш сега и който си преживял вече, ще го преживееш още
един път и още хиляди пъти. И той не ще ти донесе нищо ново, а вечно ще ти
2
възвръща всяка скръб и радост, всяка мисъл и въздишка и всички неизразимо малки
и големи неща и всичко в същия ред и последователност, както тоя паяк и тая лунна
светлина между дърветата, както това настояще и тебе самият. Вечният клепсидър
(пясъчен часовник) на съществуването всякога и постоянно ще се обръща заедно с
тебе, прашинка от праховете! Тоя пръстен, в който ти си едно зърно, отново ще
блести. И в кръга на човешкото съществувание изобщо настъпва винаги един час,
където изплува отначало в една, а после и в повече, във всичките мисли, най-
мощната мисъл за вечното възвръщане на нещата. И това за човечеството е часът на
великото пладне. Само чрез тая мисъл човешкият живот добива известен смисъл. Не
да гледаме към далечни и непознати блаженства, благословии и милости, но да
живеем така, че да пожелаем още веднъж да преживеем това и да го преживяваме
вековечно. И всеки миг ни се предявява нашата задача. Само дългото преживяно
трагическо битие заслужава повторение!" „
Призракът на камилата витае над първата от истините – пророчества -
„вечното завръщане”. Повторението, това повтарящо се отново и отново циклично
действие в живота е едно геройство една победа над духа, над собствения дух.
Победа но с цената на това да преглътнеш достойнството и гордостта, поемайки
болката на всяка трудност и пречка.Наградата? Да тя съществува и това е
удовлетворението от постигнатото, от изпълнената задача, а отправения поглед към
следващата е и смисъла на самия живот. Ницше вече е „лишил” живота от страдание
то е заменено от целта и нейното преодоляване, изпълнението и носи един героичен
ореол около главата на съществото в чийто дух има една камила която с дразнеща
упоритост повтаря и повтаря „Длъжен си”. Длъжен си пред живота лишен от
всякакви „блаженства, благословии и милости „.Робската природа на човека
непозволяваща и за миг да се прокрадне идея, дори мисъл за нещо по-различно от
това да следва битието си, повтарящо се отново и отново, битие на едно лишено от
воля същество, радващо се на победата над собствения си дух, понасящ отново и
отново несгодите и трудностите на живота. И с наивна благодарност, радващ се на
всичко това.
„Дори законите на природата са само субективна интерпретация на
собствените ни символи, с помощта на които си създаваме "свят", за да можем да
живеем в него. Затова "светът", разбиран като нещо независимо от нас, от нашето
собствено битие, логика и предразсъдъци, е невъзможен и " не съществува".
Единственото истинско измерение на света в неговото съществуване сам по себе си-
това е "живота", който се намира във водовъртежа на вечното ставане-един вечен
кръговрат, в които "всичко умира и всичко разцъфтява отново”
„Тези принципи на Ницше, приемащи различни модификации в еволюцията
на възгледите му, пронизват цялата негова философия на историята и културата.
"Апоновото начало" създава илюзиите на абстракциите, с които хората забулват
истинските основи на действителността и я заместват със света на собствените си
представи и фантазии. Доведена до своята крайност във философията тази
тенденция се превръща в логически схематизъм на рационализма. Негов
родоначалник е Сократ, които е повратна точка в световната история. Той пръв
издига илюзорната представа, че с помощта на чистото познание може да се
проникне до най-дълбоките бездни на битието, което дори може да бъде коригирано.
Затова Сократ е първообраз на "теоретичния оптимист", които придава на знанието и
познанието универсална значимост и ги разглежда като панацея от всички беди и
основи на нравствеността. Оттук тръгва и "александрийската култура" на култа към
знанието, която поражда нелепата вяра, че науката със своята логика и теоретичност
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ницше : Метаморфозите на духа

Вечното завръщане напомня на покорната камила, която коленичи и чака да бъде натоварена. Духът казва : „Длъжен си!„ , това длъжен си съответства на онова, което кара човекът да търпи защото има задача, която трябва да свърши....
Изпратен от:
ttuuttzzyy
на 2008-04-12
Добавен в:
Анализи
по Философия
Статистика:
256 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Съществува ли истинска и непроменлива човешка природа и каква е тя?
добавена от mimzylina 08.07.2018
2
9
курсова работа по филисофия
добавена от ivankakoycheva 02.05.2015
1
55
Подобни материали
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
501
·
5
·
1,008
·
439
·
51
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
672
·
2
·
357
·
776
·
42
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Аристотел - "За душата" трета книга

03 май 2008
·
370
·
4
·
775
·
368
·
40
·
2

Идеята за природата на душата вълнува хората от зората на човечеството. Въпросът за човешката душа присъства във всички съществуващи учения,вярвaния,митологии и т.н.
 

Понятието "добродетел" в античната етика - Сократ, Платон, Аристотел, стоици

21 апр 2007
·
761
·
7
·
1,023
·
223
·
20
·

Героичната литература ( Омирови поеми, Исладските или Ирландските саги ) е представлявана централна част, даваща начало на много от ключовите морални характеристики на по-късните общества.
 

Рене Декарт

27 окт 2011
·
116
·
9
·
1,782
·
207
·
41

Рене Декарт е френски философ, математик и физик...
 
Онлайн тестове по Философия
Филосовски цикъл
кандидат-студентски тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа 25 въпроса с цел подготовка за матура по философия. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
25
170
2
08.12.2014
Тест по философия за 12-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за ученици от 12-ти клас. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
30
57
1
2 мин
05.07.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Ницше : Метаморфозите на духа

Материал № 127531, от 12 апр 2008
Свален: 256 пъти
Прегледан: 175 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Анализ
Брой страници: 10
Брой думи: 3,073
Брой символи: 24,896

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ницше : Метаморфозите на духа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
96

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
304

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения