Големина на текста:
Една българка – трета глава
/ Иван Вазов /
Разказът “Една българка” на Иван Вазов е произведение, което
утвърждава силата на българския дух и буди преклонение пред образа на
обикновената жена от народа.
Нейната нравствена сила и красота се сблъскват с егоизма и
бездушието на божия служител, за да се извиси нейното духовно
превъзходство над него. Тя е милостива и изпълнена с майчинско
съчувствие и решителност да спаси изпадналия в беда. Калугерът е
безразличен към другите, защото страхът за собствения му живот е
изпепелил сърцето му.
Баба Илийца вярва, че в манастира ще намери подкрепа, че там има
пред кого да сподели своята голяма тревога. Затова тя бърза, въпреки че
нощта пада над манастира. Божият храм е обвит от настъпващия мрак.
Всичко наоколо е тъмно и тихо: „Спеше и манастирът, глух и пустинен”.
Описанието на нощната картина играе важна роля в третата част на
разказа. То създава усещането за самота и изгубеност. Настроението, което
внася нощната картина е в чувствата на баба Илийца тя е притеснена,
напрегната,сама. Чрез епитетите „тъмен”, „глух”, „пустинен” и метафорите
/изброи ги/ Вазов изгражда неприветливата гледка около манастира,
нагнетява се чувството за пустота и самотност. Манастирът е божият храм
неговата роля е да дава утеха и подкрепа. Но той сега е глух за
човешкото страдание, защото в него се крие страхлив и егоистичен
калугер, който е безчувствен и безсърдечен към страданието на баба
Илийца.
Когато се похлопва на манастирските врати отец Евтимий с
недоверие и презрение се отнася към старата жена. Той склонява да отвори
портата чак когато е сигурен, че е жена, което веднага издава неговия
страх и нежелание да знае какво се случва извън манастира. Той се
тревожи за манастира, но само заради това, че той е убежището му в което
се е скрил. Той с недоверие гледа на баба Илийца и изпитва огромен страх
за неговото „убежище”: „Тая нощ ще ни изколят”. Той се интересува
единствено от своето удобство и защита. Това издава неговото бездушие.
Отношението му към бунтовниците е презрително. За него те са
разбойници, които искат да нарушат личното му спокойствие. Калугерът
ги нарича „ония”, което пък от своя страна показва, че те за него са
нищожества, които не заслужават неговото внимание. Още от тук
разбираме, че той не е истински християнин и, че не е достоен за своята
длъжност.
Калугерът посреща баба Илийца грубо, безчувствено. След като тя
му разказва за какво е дошла, той я изругава: „Да те вземат рогатите”. Това
показва неговия егоизъм и презрение към тези, които нарушават
спокойствието му. Когато баба Илийца го моли да прочете молитва на
1
болното и внуче, той отказва под предлог, че нищо не може да направи.
Сърдитият му тон издава нежеланието му да помогне, а също така е
разколебана представата, че той вярва в силата на Бога. На неговото
безверие отговаря силната вяра на баба Илийца, че : „Господ може
всичко”. Когато калугерът вижда болното внуче, реагира много грубо.
Липсата на съчувствие и тактичност са изразени в думите: „та то е
умряло”. След като старата жена го е убедила вече да прочете молитвата на
внучето и, той не показва нужното уважение. Чете молитвата, но много
набързо, без нужното облекло и без да спазва ритуала: „бос, гологлав”.
Докато баба Илийца е добра, състрадателна и се грижи за тежката
съдба на бунтовника, калугерът е с абсолютно противоположни качества.
Той е безчувствен , коравосърдечен и груб. Когато баба Илийца се опитва
да му разкаже за случката и в гората, той я прекъсва, отказва да я слуша ,
защото за него бунтовниците и турците са хора, които могат да застрашат
живота му. Това показва, че калугерът е безродов, нищожен и презрян
човек. Баба Илийца иска да си тръгне, но той не я пуска защото ако се
отворят отново портите на манастира има опасност за него и за неговото
убежище. Но когато размисля, той я отпраща колкото се може по-бързо, за
да не му навлече още по-големи неприятности. Тогава той с „щедрост” и
дава хляб и я изпраща.
Вазов изгражда два противоположни типа поведение в лицето на
калугера се изявява жалкия, егоистичен и безродов тип човек, които
скривайки се зад манастирските стени издига в душата си стените на
бездушието и отчуждението към себеподобните. Срещу него се извисява
образа на баба Илийца, която преодолява страха за себе си и се трогва от
чуждото нещастие. С християнска доброта тя откликва на изпадналия в
беда и със силата на своята решителност е готова да извърши подвиг в
името на спасението. Тя носи истинска доблест и горещо родолюбие,
затова поведението и е безценен пример за достоен живот.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Една българка – трета глава

Разказът “Една българка” на Иван Вазов е произведение, което утвърждава силата на българския дух и буди преклонение пред образа на обикновената жена от народа...
Изпратен от:
albenass
на 2008-04-10
Добавен в:
Анализи
по Възрожденска литература
Статистика:
149 сваляния
виж още
Изтегли
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
194
5
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Една българка – трета глава

Материал № 126295, от 10 апр 2008
Свален: 149 пъти
Прегледан: 277 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 377
Брой символи: 2,983

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Една българка – трета глава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения