МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
И двата празника са подвижни, но винаги са в неделя;
Месни заговезни — осем седмици преди Великден, Сирни
заговезни — седем седмици преди Великден, когато
започва Великият пост.
Тази година Великден е на 5 май.
В съботата преди Месни заговезни е Задушница.
Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези
две недели се нарича Сирница; нарича се така, защото тя е
подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само
млечни и яйчени ястия. Думата заговезни идва от
заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни
заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби,
защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица
не се позволява венчание.
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват
люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така
през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се
палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях
се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича
и Поклади.
Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) —
това са факли от слама, които всеки стопанин завърта
около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки
ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена
стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това
продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на
момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В
това време момата събира стрелите — колкото са повече,
толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-
харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със
сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На
трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец
се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или
варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и
всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който
успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари
роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове,
по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат
прошка и целуват ръка на домакините, като изричат
традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале,
тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е
задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още
и Прошка.
Позволени са волнодумствата на младите, забранени
иначе през друго време на годината.
В най-общ смисъл обредността на Сирница е подчинена
на подготовката за 49-дневния пост до Великден. Затова и
носи идеята за "последно облажаване". То би могло да се
разглежда в два плана. Първият е свързан с храната, която
вече не е месо, сирене, яйца и масло. Такова шеговито,
"последно" опитване е обичаят хамкане. Като подготовка за
пост би могло да се тълкува и ритуалното очистване от
бълхи чрез огъня.
Вторият план е социалният: забраната за сватби след
Сирни заговезни; разрешаването на волнодумството по
време на Сирница също предшестват и маркират бъдещия
пост.
По принцип постите в народните представи са
въздържание — и по отношение на храната, и в сексуално
отношение. Те са своеобразна магия, която трябва да
предизвика плодородието. В традицията постът е временна
смърт, след която задължително следва ново раждане. В
този смисъл постът е равен на зимата, на погребването на
житното зърно в земята. След зимата идва пролетта и
съответно — покълването на зърното от земята.
Следователно чрез наложеното безплодие, чрез
девствеността ще се предизвика завъртане на цикъла към
плодовитост. Тези представи логично се свързват със
сезонната промяна — към пролет и лято.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели
също насочва към по-древни култове (например към
тракийската богиня Бендида). Стрелите (в случая —
фалически символ), огънят, схващан като соларен знак,
мъжко начало, разкриват продуциращата, оплодителната
функция на ритуалите. Тя е предадена в успоредяване
между природните и социални реалии: затоплянето —
2
оплождане на земята от слънцето от една страна; от друга
— запалването (също равно на оплождане) на усвоеното,
моминско пространство.
И така, общият смисъл на Сирнишката обредност е да се
повлияе магически върху бъдещото плодородие, да се
осигури реколтата и да се продължи родовият ритъм.
3
