Влез със своя facebook МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
И двата празника са подвижни, но винаги са в неделя;
Месни заговезни — осем седмици преди Великден, Сирни
заговезни — седем седмици преди Великден, когато
започва Великият пост.
Тази година Великден е на 5 май.
В съботата преди Месни заговезни е Задушница.
Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези
две недели се нарича Сирница; нарича се така, защото тя е
подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само
млечни и яйчени ястия. Думата заговезни идва от
заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни
заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби,
защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица
не се позволява венчание.
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват
люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така
през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се
палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях
се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича
и Поклади.
Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) —
това са факли от слама, които всеки стопанин завърта
около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки
ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена
стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това
продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на
момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В
това време момата събира стрелите — колкото са повече,
толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-
харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със
сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На
трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец
се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или
варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и
всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който
успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
