Големина на текста:
Семейната кравеферма в България и страните от ЕС
Въведение
Българския земеделски бизнес се развива в условията на частна собственост
върху земята и средствата за производство, свободна конкуренция и стопанска
инициатива. Въпреки, че производството на селско стопанска продукция е изцяло
в частни ръце и продоволствените баланси - осигурени, а отношенията между
производителите на селскостопанска продукция и преработвателните предприятия
поставени на пазарна основа, българското земеделие все още не се характеризира
като конкурентноспособно и експортно ориентирано, способно да издържи на
натиска на европейските и международни пазари. Това налага нуждата от
изследвания в областта на проектирането на аграрни стопанства.
Подобна нужда се налага и от факта, че у нас, съществуват редица
възможности за финансиране на аграрен бизнес. Като такива могат да се посочат
действащите в момента програми за финансиране на българските селскостопански
производители Сапард, Фар и други. Трябва да се отбележи също, че все повече
банки в страната предлагат кредити за земеделието с много добри условия за
погасяването им. Счита се, че чрез инвестиции и проектиране в земеделието
може да се изгради модерен, конкурентноспособен аграрен сектор, който да
осигури на заетите в селското стопанство нормален жизнен стандарт, а на
потребителите- качествени и безопасни хранителни стоки. Може да се постигне
устойчиво развитие на селските райони и селското стопанство, съобразено с
изискванията за опазване на околната среда.
Голямо значение за крайните производствени резултати в една ферма има
начинът, по който тя се ръководи от фермера. Немският учен проф. Граверт ги
разделя на три групи - най-добри, средни и най-слаби. Тези стопанства се
различават помежду си твърде малко по отношение на размера им, по обема и
състоянието на сградите, машините и съоръженията в тях, по наличие на работна
ръка и по размер на пасищата. По-съществената разлика е, че в добрите
стопанства се отглежда по една крава на 10 da обработваема земя, докато в слабите
стопанства отглеждат една крава на 15 da .
1
Продуктивността на животните в двата вида стопанства има значителна
разлика от 900 kg мляко на година за една крава. Ето защо, доходите от 1 da в
добрите стопанства са с над 100 € по-високи в сравнение със слабите, докато
разходите на първите за обработката на 1da земя са само с 25 € по-високи от тези
на вторите. Същевременно, добрите стопанства постигат печалба от около 22 000 €
за година на един зает член от семейството, докато в слабите тази печалба е само
1041 €.
Силата на една реализирана технология, ако е приет правилен принцип, е в
съобразяването с някой характерни особености и подробностите. Необходимо е да
се направи следното уточнение: в повечето случаи по света под думата „ферма" се
разбира цялото стопанство, произвеждащо определен вид селскостопанска
продукция. Иначе казано, ако се говори за кравеферма, то се разбира, че тя
включва производствените сгради, в които се отглеждат кравите, помощните
сгради и съоръжения (за фуражи, складове, торища и др.), както и земята, на която
се произвеждат фуражите. Това означава, че фермерът не само отглежда животни,
но и произвежда фуражите им. Засега у нас по-голяма гражданственост има
разбирането, че думата „ферма" включва само сградите (производствени и
спомагателни) за отглеждане на животните, а ако към това се прибави и
необходимата земя, вече се говори за „стопанство".
Независимо от това какъв начин за отглеждане на животните ще бъде
приложен, има основни правила и принципи, свързани с технологичните елементи,
съобразяването, с които е задължително. Но едновременно с това трябва да се има
предвид, че за всяка конкретна задача има и конкретен оптимален вариант за
изпълнение.
Всичко това определя актуалността на избраната тема.
1. Говедовъдство в частни семейни ферми в България
Трудностите пред новите фермери в България са много и най-разнообразни,
но едни от най-сериозните са свързани с това къде и как да се изграждат фермите.
Българското законодателство и градоустройство все още не са категорични в това
отношение и вероятно по-крупните ферми ще намерят място в сега
съществуващите стопански дворове, след съответни реконструкции, или пък за тях
2
ще се разрешава строителство на нови терени извън населените места. Що се
отнася до сравнително по-малките (фамилни) ферми, по всяка вероятност поне на
първо време ще останат в границите на личните жилищни парцели в селата и в по-
малките градове. Това обстоятелство силно ограничава възможностите една
фамилна ферма да се направи на добро техническо равнище и да се осигуряват
условия за нейното разширение и перспектива. Липсват основните предпоставки за
икономическата обосновка на необходимите капиталовложения за механизиране на
производствените процеси и излизане на пазара с конкурентноспособна
животинска продукция, отговаряща на европейските стандарти и изисквания за
качество. От съществено значение са необходимите площи, складове и съоръжения
за осигуряване на достатъчно и качествени фуражи за животните. Актуален в
световен мащаб е проблемът за преработването и оползотворяването в екологично
отношение на огромните количества оборски тор при почистването на
животновъдните ферми. Не без значение е спазването на определените санитарно-
хигиенни и противопожарни изисквания и разстоянията до съседни парцели и
жилищни сгради.
Според за сега действащия у нас Закон за териториално и селищно
устройство стопанските сгради в жилищните парцели трябва да отстоят най-малко
на следните разстояния
• на 6 m от жилището на собственика;
• на 8 m от жилища в съседни парцели;
• на 3 m от регулационната линия между два съседни парцела;
• на 360 m от железопътни линии;
• на 300 m от главни пътища и магистрали;
• от 1000 до 3000 m от други животновъдни обекти.
Всичко казано до тук означава, че бъдещият български фермер трябва много
внимателно да проучи възможното местоположение на фермата си, да получи
съответните разрешения и съгласувания по узаконяване и проектиране на фермата
и чак тогава да предприеме съответните мерки за нейното изграждане. Успехът на
една ферма се предопределя от много и разнообразни фактори, но най-общо могат
да бъдат сведени до следните групи:
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Семейната кравеферма в България и страните от ЕС

Българският земеделски бизнес се развива в условията на частна собственост върху земята и средствата за производство, свободна конкуренция и стопанска инициатива.
Изпратен от:
Galina
на 2008-03-29
Добавен в:
Анализи
по Международни Отношения (МИО)
Статистика:
362 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Търговията на България със страните от Балканския полуостров


Търговията на България със страните от Балканския полуостров.
 

Правата на човека


ПЧ е термин, който е много утвърден в нашето право. В него се влага различно съдържание. В миналото този термин не е бил познат (или поне не в това съдържание, което се влага днес). Всяко човешко същество има известни права – този въпрос вълнувал...
 

Търговски и митнически отношения на България със страните от арабския свят

18 юли 2008
·
76
·
8
·
927
·
6

Иран е един от най-големите ни икономически партньори сред страните от “третия свят”, като през 80-те години заема първо място в износа на за развиващите се страни.
 

Политика на ЕС в областта на селското стопанство


Национален стратегически план и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година.насърчаване на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот в селските райони. Селското стопанство не успява да реализира потенциала...
 

Външна политика - основни определения и същност


Представите за политика, за политически отношения, а и за потребността този род социална дейност да бъде определян със съответен термин са намерили проява още в античността. Показват го не само историческите свидетелства, но и самият термин, за чието...
 
Онлайн тестове по Международни Отношения (МИО)
Тест по международен бизнес
изпитен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 3 курс
Този тест е даван за освобождаване при Доц.Филипова по Международен бизнес в ЮЗУ. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
21
22
1
4 мин
09.07.2013
Тест по международни икономически отношения
изходен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 4 курс
Тестът по международни икономически отношения. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
39
26
3
6 мин
14.08.2013
» виж всички онлайн тестове по международни отношения (мио)

Семейната кравеферма в България и страните от ЕС

Материал № 119860, от 29 мар 2008
Свален: 362 пъти
Прегледан: 555 пъти
Качен от:
Предмет: Международни Отношения (МИО), Икономика
Тип: Анализ
Брой страници: 16
Брой думи: 2,601
Брой символи: 23,427

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Семейната кравеферма в България и страните от ЕС"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения