Големина на текста:
1 НАМЕСВАЩИЯТ СЕ РАЗУМ. МАРКС.
Много историци и изследователи на личността и творчеството на Маркс са задавали
въпроса какъв е Маркс - философ, икономист, политолог? И винаги е било трудно да
бъде представен с едно от тези определения. Известно е, че се е занимавал и с
философия, и с икономика, и с политически анализи, и с история, и с публицистика. Не
бива да забравяме и това, че творчеството му е подчинено не на академични цели, а на
една главна цел промяната на света. Тази цел са преследвали и философските му
търсения, насочени към разкриването на битийните основания на човешката намеса в
историческото движение. Философското си верую ученият синтезира в един тезис върху
творчеството на Л. Фойербах : "Философите само по различни начини са обяснявали
света, а задачата е той да бъде изменен." [1]
Както вече казахме по-горе, Маркс не приема модела за мисловността на света,
разгърнат във философията на Хегел. В това отношение той е по-склонен да приеме
другия модел - на емпиризма, защитаван по това време от Лудвиг Фоейрбах, според
който съществува обективна реалност вън и независимо от съзнанието и мисленето, а
самото мислене само отразява тази реалност. За разлика от емпиризма обаче Маркс
разглежда мисленето като активна страна във взаимодействието с действителността.
В същите тезиси за Фойербах той отбелязва: "Главният недостатък на целия досегашен
материализъм - включително и на Фойербаховия - е, че той схваща предмета,
действителността, сетивността само като обект или съзерцание, а не като човешка
сетивна дейност, като практика, не субективно..."[2] Тази активност на човешкото
мислене е развита най-пълно при Хегел и Маркс я възприема, като се опитва обаче да я
постави на друга основа, която бихме могли да наречем "дейностно-
материалистическа".
Нека обърнем внимание на понятията "дейност" и "практика" в цитирания по-горе тезис.
Те имат ключова роля във философските възгледи на Маркс и изразяват
основополагащия принцип, върху който той изгражда както философските, така и
икономическите и социално-политическите си възгледи, а именно, че всички духовни
явления се определят в крайна сметка от материални условия и фактори.
В съвместния труд на Маркс и Енгелс "Немска идеология" се посочва, че
предпоставките, от които трябва да се тръгне във философията, не са в съзнанието и
мисленето, а в действителността : "Предпоставките, с които започваме, не са
произволни, не са догми; това са действителни предпоставки, от които човек може да се
абстрахира само във въображението си. Това са действителни индивиди, тяхната
дейност и материалните условия на техния живот..."[3] Трите предпоставки - хората,
материално-веществената среда и дейността, могат да се констатират и по емпиричен
път, което според авторите е основание за тяхната действителност.
Тук се налага едно уточнение: Понятието "действително" във философията е
натоварвано с многозначен и дори противоположен смисъл. Докато спекулативните
философи (Платон, Декарт, Хегел) схващат като действително мисленето, за
емпириците (Лок, Холбах, Фойербах) действително е сетивно възприеманата
предметност, т.е. онова, което е извън мисленето. В случая Марксовата позиция е тази
на емпиризма. Той винаги е разглеждал като основание за достоверност емпиричния
факт.
И така, хората, живите човешки индивиди, за да бъдат действителни хора трябва да
произвеждат необходимите им средства за живот. Затова Маркс определя
производството като първата и най-съществена отличителна черта на човека. "Хората
могат да бъдат различавани от животните по съзнанието, по религията - изобщо по
каквото желаете. Самите те започват да се различават от животните веднага щом
започнат да произвеждат необходимите им средства за живот..." [4]
Именно този необходим за съществуването на хората процес изисква съзнание и
мислене, и ги поражда: "Производството на идеите, представите, съзнанието
първоначално е вплетено непосредствено в материалната дейност и в материалното
общуване на хората, в езика на действителния живот. Образуването на представи,
мисленето, духовното общуване на хората тук са още пряк продукт на тяхното
материално отношение. Същото важи за духовното производство, както то се проявява в
езика на политиката, на законите, морала, религията, метафизиката и т.н. на един народ.
Хората са производители на своите представи, идеи и т.н., но действителните,
действуващите хора, както са обусловени от определено развитие на техните
производителни сили и от съответствуващото на това развитие общуване, до най-
отдалечените му форми. Съзнанието никога не може да бъде нещо друго освен осъзнато
битие, а битието на хората е действителният процес на техния живот."[5]
Зависимостта на мисленето от материалните предпоставки на живота е не само в
смисъла на пораждане и определяне на неговото съдържание. Самото мислене и
неговата реализация са възможни единствено чрез езика, а "езикът е практическото,
съществуващо и за другите хора и само с това съществуващо и за мене действително
съзнание..." Така че "...върху "духа" от самото начало тежи проклятието да бъде
"обременен" с материята, която тук се проявява във формата на движещи се слоеве
въздух, звукове с една дума, във формата на езика."[5]
Сега вече бихме могли да разберем защо в своите "Тезиси за Фойербах" Маркс посочва,
че действителността на мисленето е практически въпрос. "Въпросът, дали човешкото
мислене притежава предметна истинност, не е въпрос на теорията, а практически
въпрос. В практиката човек трябва да докаже истинността, т.е. действителността и
мощността на своето мислене, неговата принадлежност към този свят. Спорът за
действителността и недействителността на мисленето, което се изолира от практиката, е
чисто схоластичен въпрос."[7]
Не може да се отрече убедителността на Марксовото схващане за мисленето като
зависимо от битието, т.е. от материалните условия на живот. Това разбиране е много
близко до всекидневните представи на хората, както впрочем и философските доктрини
на емпиризма изобщо. От друга страна, този възглед също разкрива мисленето от
определена гледна точка - на зависимостта на мислите на хората от обективните условия
на техния живот, - и не бива да се издига в ранг на единствена и абсолютна гледна точка.
Рационалистичното обосноваване на намесите във философските възгледи на Маркс
обаче съдържа и известни противоречия, които се появяват само тогава, когато той от
позициите на философията и рационализма преминава на позициите на политическата
идеология. Така например, следвайки диалектиката на Хегел, Маркс стига до извода за
естествено-истори ческото развитие на обществото, т.е. историческото движение е един
закономерен и, в този смисъл, естествен процес. В този процес всеки следващ етап
настъпва едва когато възникнат необходими и достатъчни условия, при което той по
същество се самоотрича. Развитието е не просто премахване, а именно самоотричане.
В блестящия анализ на капитализма, който Маркс прави в своя труд "Капиталът", тази
идея не е забравена. Маркс твърди, че капиталистическият начин на производство
създава условия за своето собствено отмиране, но едва когато натрупа достатъчно
човешко богатство. (Става дума не само за материално, предметно, но и духовно
богатство.) Когато обаче Маркс съставя политическите си анализи и програми, защитава
тезата за насилственото премахване на капитализма.
Всъщност, ако използваме критерия за истина, който Маркс сам формулира -
практиката, то именно практиката на историческото движение на човечеството през ХХ
век доказва, от една страна, философския възглед на Маркс за естествено-
историческото развитие и, от друга - опровергава политическия му възглед за
насилственото премахване на капитализма.
Това не означава нищо друго, освен че намесите на хората в света наистина трябва да се
основават на разума, защото в крайна сметка той възпроизвежда действителния логос на
живота.
[1] К. М а р к с, Фр. Е н г е л с. Избрани произведения в 10 т. С., Партиздат, 1977, т.2,
с.61.
[2] П а к там, с.59.
[3] П а к там, с.70.
[4] П а к там, с.71.
[5] П а к там, с.76-77
[6] П а к там, с.81.
[7] П а к там, с.5.
2 ОБЯСНЯВАЩИЯТ РАЗУМ. ХУСЕРЛ.
Проблемите на мисленето във философията на ХХ век са трайно белязани от
феноменологията на Хусерл. Повечето от съвременните философски школи пряко или
косвено са използва неговия феноменологически подход.
Въпросите, които си задава Хусерл, не са нови. И той, както повечето философи, се
пита: "Как познанието може да бъде сигурно в съгласуваността си с познаваните обекти,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Намесващият се разум на Маркс и обясняващият разум на Хусерл

Много историци и изследователи на личността и творчеството на Маркс са задавали въпроса какъв е Маркс - философ, икономист, политолог? И винаги е било трудно да бъде представен с едно от тези определения...
Изпратен от:
Petia Draganova
на 2015-09-23
Добавен в:
Теми
по Философия
Статистика:
13 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Философия несваляни с 6 страници Други
 
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по Философия за 11-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тестът съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас по Философия.
(Труден)
14
2
1
7 мин
31.07.2018
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 1 курс
Един от тестовете за оценка по философия за 1 курс, 2 семестър в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
75
1
2 мин
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Намесващият се разум на Маркс и обясняващият разум на Хусерл

Материал № 1194634, от 23 сеп 2015
Свален: 13 пъти
Прегледан: 10 пъти
Предмет: Философия
Тип: Тема
Брой страници: 6
Брой думи: 2,166
Брой символи: 13,292

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Намесващият се разум на Маркс и обясняващият ра ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
116

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
345

виж още преподаватели...
Последно видяха материала