Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
1. Психологията
терминът произх от
гръцки и означава
наука за душата
ОбектЧовекът
Предмет -
закономерн на чов
психика/съзнание/ т.е.
на псих процеси
свойства/качества/ и
състояния.
Ист развВ резултат
на развит на биолог,
медиц, физиолог през
ХІХв се създават
предпоставки за
обособ на псих-я като
самост наука. За
нейно нач се приема
1879г ког Вилхелм
Вунд учред 1 психол
лаборатория. По-
късно е преимен в
Институт по П-я.
Психикасвойство на
високоорг материя, на
мозъка. Поражда се в
неговата дейност.
Продукт е на продълж
разв на материята. В
развит на жив-те се
формира спец орган
на психикатанервна
сист, а по-късно
неяният висш отдел
мозъка.
Съзнание- най-висша
форма на психиката,
свойствена само за
човека, процес на
осъзн от човека на
самия себе си и на
окол свят.
Самосъзнвисша
проява на съзнание у
човека, насоч към
самия себе си.
Компоненти
самопознан,
самопреживяв и
отнош на чов към
самия себе си.
Подсъзнаниеформа
на отражение на
действителността, при
което човек не си дава
сметка за извършените
действия, нарушава се
речевото регулир на
поведението.
Компон на чов
психика: Съзнание
Псих процеси
Познават усещане
възпиятие памет
мислене въображен
Емоционални: чувства
Волеви: воля.
Псих свойства
качестваинтереси,
способности,
темперамент,
характер, потребности
внимание
Психич състояния
работоспособ, умора,
фрустрация стрес
тревожност страх.
2. Обект на ВП
човекът Предмет на
ВПзакономер на
развит на психик на
човека през всички
възраст периоди. В
областта на ВП
работят авторите
Михаил Герасков и
Йосиф Ковачев.
Обект на ДПдетето
от ражд до 18-19г.
Предмет на ДП -
Закономер на псих
развит на Д от ражд
до 18-19г.-
индивидуални, и
възрастов особен
доминиращите
дейности игра,
учене, труд, общув в
които се осъществ
формир и развит на Д
личност през всич
периоди на детството.
Задачипроучв
развит на детето,
фактор на това разв,
основ закономер и
движещи сили.
Охарактеризиране на
периодите на
детството.
Предвестник на ДП се
явява слав педаг Ян
Амос Коменски. Той
издига идеята, че
човек без възпит не
може да стане
истински човек.
Прави периодиз на Д
развит. Неговите идеи
се доразвив от Жан
Жак Русо. Най-извест
представит на съврем
ДП в запад свят е Жан
Пиаже.
3.Методи на псих
въздейст на личността
на детето са: убежд,
внуш и автог тренинг.
Уоснов метод на
психич въздей върху
личносттарационал
и емоционс цел
формир на нови възгл
или преусмис на
изград вече форми на
поведение, отнош и
ценност систе. У се
разгл в 2 аспекта
устойчиво знание или
възглед, - основ метод
за въздей и възпит на
личността. Често в
проц У се използва
внуш. В-форма на
психич въздей върху
човека, група с оглед
на безкрит възпием и
възпроизв на думи,
оценки,начини на
действия,както и
изразени в тях
мисли,отношен,
чувства, решения.
Видове Вв будно
съст и в съст на
хипнотич сън, верб и
неверб, индивид и
групово, пряко и
косвено, внуш и
самовнуш. Общото
между В и У - като
методи за психич
въздей начини,
способи, прийоми на
въздей. Разликата
между тяхпри Внуш
е актив само 1 страна
ръковод на проце, У
е винаги верб, с
помощта на слово на
възраст, възпитат, по
опит човек, а В е верб
и неверб. Внуш не
може да съществ без
въображ. Вн може да
бъде предлож, внес от
др хора, или да е идея
която е завладя
масите, може да
възник и от собствени
вътреш осъзнати или
не подбудиде се
превър в самовнуш.
Автог тренинметод
за саморегул на
поведен, за
управление на
психиката с естеств
средства. Ако по
психич път се повлияе
в/у телесн симпт, т.е.
се нормализполуч
се промяна в психич
състояние. Тази
промяна става под
влиян на самовнуш.
Техника на авног
трениров е достъп за
всеки човек.
Създатели на Авт трен
са Й Шулц и В Луте.
4.1.Сетив познан
непосред отраж на
въздейств и сигнали
от действителността.
Усещанеотраж в
мозъч кора на отдел
свой на предм и явлен
от вън свят, както и на
вътр състоян на
организ, в момента на
въздей върху
анализатор. У ни дава
непосред познан за
действителността.
Долен абстр праг
измер се с миним
колич дразнител
едва забележимо У.
Горен аб пропред се
от максим колич
дразнит, к се отраз в
момента от анализ.
Дол и гор абс пр
опред границ на
усетливостта.
Диференциал праг
той отраз минимал
разлика в изменен на
сил на дразнителя
предизвиква едва
забележими промени в
усещ-то.
Адаптация
приспособ на живо
същ-во Това е времен
повиш или пониж
чувствител на
анализаторите.
Класификв зависим
от анализаторите,
екстероцептив
външнизрит, слух
вкус, обонятел и
кожни; интероцепт
вътрдвигат вестибул
и органни; - в зависим
от това, дали възникв
от дразнит, к въздей
върху анализат
директно или
индиректно
константни и
дистантни. У е
познават псих процес.
Резултат от дейността
на един анализатор.
4.2. Възприят е
познават псих проц.
Отраж в мозъч кора на
предмет и явлен от
действителностт като
цяло, в съвкуп от техн
свойства и части, к се
осъществ в момента
на въздейств върху
анализат. Аперация
зависимостта на В от
мин опит, налич
знания и общото
съдърж на психич
живот на Ч. В не е
прост сбор от
усещания. В него
участват и др компон
знан, опит интер
разбир. Др особ на В
са предметностт,
цялостността,
структур,констант
избират мисленост
Класифв завис от
участ на анализат
обикновениедин от
анализ е водещ, рязко
преобл над останал
/зрит, слух и др/ -
комбинир комплексни
участв анализ са
равностой зрит слух,
зрит-слух-двигат/
-Ако критерий е целта
целенасоч
преднамер и
нецеленасоч
непреднамер. –В завис
от реалността на
възприем в уч работа
предм и явле за реал
предм, за изображ
Особени възприятза
простр, време движен.
Резултат от дейността
на повече от един
анализат
4.3. Представатя е
преход от сетив към
абстрак познан.
Възпроизв психич
образ за нещо от
действит, к някога по-
рано в живота си сме
възприемали. В основ
на П лежиповтор
активизир на съхранен
в мозъч кора следи от
въздейств на това, к
по-рано сме възпри. П
е резултат от
дейността не на целия
анализ. Образ при
представ е цялостен,
както при Възпр, но
той е по-блед
схематич, обобщ,
бързоподви П е резулт
от повтор активиз на
мин опит. Класифв
зависим от доминир в
своята дейност анализ
при тях образув, се
делят на толкова
вида, колк са
анализат, к
притежав /зрит, слух и
т.н./ -В завис от
особен в съдърж им:
единичсвързв се с
конкр, индивид
съществуващи предм,
к сме възприемали по
рано. ; общисвързв
се с общото за група
сходни предм или
клас от предм също
под форм на опр
образ.
5.1.Абстр познан
опосред познан, чрез к
се прониква в
дълбоката, скрит
същност на предмет и
явлен, разкр се техн
причинни връз и
зависим. Мислнай-
слож познав, психич
проц, к се състои в
отразяв на съществ
свойст, на закономерн
в действит. Основ
мисл форми са:
понятие, съждение и
умозаключ. Мисл
операции /проц/ са:
анализ, синтез,
сравнение, обобщен
абстракция и
конкретиз. Мис е
резултат от дейност
на цялата мозъч кора.
В осъщест на мис проц
участв на отдел връз,
а слож вериги от
асоциации непрекъсн
усложн се. Това са т.н
мис връз. Мдава
опосред познан за
действит, най-дълб
познан. Характери се
с проблемност. Започ
с постав на въпрос и е
насоч към реш на
някак задача. Дава ни
обобщ познан за
действителността М е
свърз с практик,
възникв на практич
действ основа.
Качествашир на
ума, дълбоч, конкрет
самостоя критич
самокритич подвиж
бързина
последователн.
КласифВ зависим
от преобл на действ
образа или понят в
мис проц; - практич
действнасоч към
реш на практич
задачи. По фор се
дели на просто и
сложно. –Худож
обобщен и абстрак са
конкр образи. –Абстр
слов логич извърш
се на основ на
абстракц, а наглед обр
играят допълнит роля;
теоретичнасоч към
обясн към познан на
най-отвлечените
закономер. Въз
основа на степента на
оригинал, самостоят,
новост
конвенционал
традиционно и
продуктивно- създава
се нещо ново,
оригинал спрямо
минал опит на
индивида.
5.2.Въображпознав
псих проц на преобраз
на съхранен от мин в
мозъч кора опит и
създав на нови образи
за неща, к човек,
лично не е
възприемал. В основ
на Въ лежи
механизмът, на
асоциациите, по-точно
създав се нови
съчетания между
временн връз в кора на
гл мозък. Особ, свой и
качКонструк на В
се отнася до три глав
обекта: -обекти к
съществ в действит,
но не са възприем от
индивида, - обекти, к
не съществ в
действит, но тяхн
съществув е възмож,
тъй като не противор
на обектив, природ
закони ; -обекти, к не
съществ и не мог да
съществ, тъй като
това противор на
природ закони
/фантазните образи/
Фантаз образи са
синтезир от елем на
придобити от по рано
по непосред път
обикновени
представи. Начини за
изгражд им:
Аглутинация
интегрир на предст за
отдел части на разл
предмети. –Пренасяне
свойств на един
предмет се пренасят
на съвсем друг;
Хиперболизац увелич
на отдел части на
предм или явлен или
пром на съотнош. –
Типизация най-
съществен свойст или
качес за даден клас
пред или явлен се
отдел и се събир в
един обобщ тип.
КласифВ зависим
от начина на образ и
участ на волята в този
проц;-неволево пасив
образ възник
спонтанно, самоволно
Съновид са проява на
неволе въобр. –волево
актив преднамер
харакериз се с
целенасоч, избират на
създав на образи. –В
завис от степ на
активн, оригинал и
новост на създад
образивъзпроизвежд
преобраз се мин
възпр, предст и по
пътя на тях оригин
съчетав се изгр нови
представи и мисли,
-творческоизраз се
в самостоят създав на
нови образи.
6. Емоциите не са
психич проц. Те са
компонент на
безуслов рефлекс акт,
възниква между
реализир на
потребност и действи
на нейно
удовлетвор.Ем са
характер за живот и за
Ч. Свърз с безус
рефлектор,
инстинктив дейно с
изменен вътре в
организма. Главна
роля се пада на
подкорието.Възбуд
най-напред възникв в
подкор, после обхв и
голем полукълба.
Свърз с биолог нужди
на организма, със
задоволяв или не на
първич потреб от
вода, храна и др. Емо
са : реакция на Ч и
живот на въздейств на
вътреш и външ
дразнит. Компонент
на безусл рефлект
акт. Емоц според
Трифонов са нисши и
висши.
6.2. Чувстватаса
отраж на реалн отнош
на Ч в негов мозък,
устойч отнош на Ч
към предм или явл от
действителн, вкл и
към самия себе си. Ч
са емоц психич проц.
Те са висши, слож
преживяв, характер
само за Ч. Изразяв
отнош на Ч към разл
пред, явле, връзки и
взаимоотн от външ
действител отнош към
отдел хора и към себе
си. Характеризир се
със след особености
обектив детерминир,
т.е. причинна
обусловеност. Няма
Чув без поражд го
причина. Субективн
едни и същи причини
предизв разл Ч у разл
хора в зависим от техн
потребн. Характериз и
със след по-важ
свойст: Полярност
всяко Ч има свой
антипод, полож
отрицат, прият
неприят. Делят се на
стеничнипреживяв
повишав активн и
астеничнипонижав
активн. Подвижност
бърза промяна;
Интегритетнамир се
във взаимна връз и
зависимо с всич остан
психич проц, свой и
състоянотразяв се
върху тяхн протич;
Вирулентност
способ да се предав от
един Ч на друг, от
една гр на дру.-
Поливалентност
поражд се от много и
разнообр причини и се
отраз върху вси вид
човеш дейно и
взаимоотн. Чу са
характ само за Ч. Чу
изпълн функц, необх
за социал живот на Ч,
за негов приспособ
към социал среда.
Триф ги раздел на
нисши и висши. Към
нисш се отнас
настроен, афекта,
страстта, чувств тон,
емоции и стрес
състоян. По сила и
продълж се делят на
настроен, афекти и
страсти. Настроен се
опред като относ
дълготр слабо Чу, с
физиолог основа
система от връзки.
Видове мажорни
/положителни/–
преоблад при сил тип
нерв сист и
минорни /отриц/- при
слабия тип нерв сист.
Отриц Чу могат да се
преодол.Афектът е
силно но краткотр Чу.
Причиниизключ
дразнит, резки и
внезап пром във вън
усл, за к Ч се оказва
неподготв Обикн се
предизв от конфликт
ситуац Видовебоеви
свърз със сил повиш
на активн у Ч.
Присъщи са на сил
неурав тип нерв сист
или холерич
темперам. Меланхо на
страх.При тях Ч се
обърква, вцепен се.
Присъщи са на слаб
тип невр сист или на
меланхол темпер.
Страстта е устойч
дълб продълж Чу,
свърз с волята на Ч.
Видове полож и
отриц. Средств за
възпит на Чу под
ръководс на учит са:
уч съдърж, методите
на обуч, емоцион
климат, участ на
учениц в уч тържест,
худож самодей физич
възпит и др. Основ
задачида се развив
полож чув, да се
възпит чувдейств
сила в жив на детето,
да се работи за
уравнов на чув, да се
възпит самоконтр над
чувст.
6.3. Волята е един от
най-важн волеви псих
проц и същевр един от
осн комп на
характера. Волев
действия принадл към
услов рефлектор
преднамерени
съзнателни действия.
Насоч са към достиг
на съзнат постав цел и
преодоляв на
трудностите. В
психолог литерат се
анализ две основ
разновид на волев
действия: прсти и
сложни. Прости
постав на целта,
практич й осъществяв;
Сложнипостав на
целта и стремеж за
достиг й, осъзнав на
ред възмож за достиг
на целта, поява на
мотиви, подкрепящи
или опровергаващи
тези възможности,
приемане на една от
възможност в
качеството на версия,
осъществяв на
приетото решен.
Качествата на воля, к
трябва да се изграж
чрез възпитат
образоват процес са
целеустр,
решителност,
настойчивост,
издръжливост,
смелост, мъжество
Дефекти във волев
сфера на личността на
детето, упорство,
инат, негативизъм,
пасивността,
внушаемостта,
капризността. Основн
принципни
постижения се
свеждат до: принципа
за съзнателност и
активност,
индивидуал подход,
уважение и взискат
към детето.
7. Вниманието е
психич свойство. В
насоченост и
съсредоточ на психич
дейност на Ч. Под
насоченост се разбира
избирател характер на
психич дейност върху
опред обект или
дейност.А състредот
намира израз при
вглъбяв в дадена

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Обща и възрастова психология

Пищови по обща и възрастова психология за студенти 1-ви курс Предучилищна и начална училищна педагогика - ШУ Епископ Константин Преславски...
Изпратен от:
Tatiana Hristian Marinovi
на 2015-05-12
Добавен в:
Пищови
по Психология
Статистика:
228 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Пищови по Психология от Шумен за Студенти несваляни с 11 - 20 страници Други
 
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
357
1
14.02.2013
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
485
1
13.08.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Обща и възрастова психология

Материал № 1178866, от 12 май 2015
Свален: 228 пъти
Прегледан: 270 пъти
Предмет: Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 11
Брой думи: 7,230
Брой символи: 38,066

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обща и възрастова психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
1

Силвия Аладжова
преподава по Психология
в град София
с опит от  10 години
115 17

виж още преподаватели...
Последно видяха материала