Големина на текста:
Анатомия на човека
Анатомията на човека е биологично морфологична наука. Названието анатомия
– гр. Anatomeразсичам, разчленявам. Тя отразява същността на най-стария метод на
изследване в анатом. на човека – дисектирането на трупове. Анат. на човека изучава
макроскопския строеж на формите на човешкото тяло. При това изследване данните се
получават на основата на увеличението на невъораженото човешко око и
увуличителните възможности на лупа. Микроскопския строеж на човешкото тяло е
предмет на друга наука – хистология. Тя възниква с откриването на микроскопа.
Кратка история на анатом. на човека
Първите писменни данни, касаещи строежа на чов. тяло се намират в трактата на
фараона Афотис – син на основателя на Египетската династия през 33в. пр. Хр. В
китайската книга „Неицзин” писана между 9 – 7в. се споменава за сърцето, черния и
белите дробове и др. чов. органи. В индийската книга „Аюрведа” (знание за живота) от
9 – 3в пр. Хр. Се съдържат сведения за мускулете и нервите. Ценни сведения за
човешкото тяло се откриват и в антична Гърция. Великият лекар на древността
Хипократ (5 – 4в пр. Хр.) е формулирал учението за четирите типа телосложение и
темперамент. Той описва и някои кости на черепния покрив. Друг колус на антична
Гърция от книдовската школа – Аристотел въввежда термина аорта. В антична
Гърция, както и в Древен Рим е било забранено дисектирането на човешки трупове. За
първи път десектиране на трупове на хора (около 600 осъдени престъпници) в антична
Гърция са извършени от Герофил, през 3 – 2в пр. Хр. След милостивото разрешение на
император Птоломей Първи. Герофил описал обвивките на мозъка, синусите на
твърдата обвивка на главния мозък, някои от черепните нерви, обвивките и
стъкловидното тяло на чоката ябълка, лимфните възли на мезинтериума, тънкото черво.
Еразистрат по същото време 3 – 2в пр. Хр. уточнил строежа на сърцето, описал клапите
му, различните кръвоностни съдове, а също и сетивните и двигателните нерви.
Известният лекар Клавдий Гален (1 – 2в. пр. Хр.) описал 7 от 12 черепни нерва,
съединителната тъкан и нервите в мускулите, кръвоностни съдове, надкостницата.
Съществен принос е и това, че обобщил известните до този период сведения за
анатомията на човека. Забраната за дисектирането на човешки трупове съществува,
както в Европа, така и в изтока, през цялото първо хилядолетие от новата ера. Великият
писател и лекар на изтока Абу Али Ибн Синд = Авицена живял от 980 – 1037г. е автор
на трактата „Канон на учебната наука” , който съдържа сведения за анатомията на
човека, сходни с представите на Гален. След изобретяването на книгопечата този труд е
преведен на латински и е преиздаван над 30 пъти. В началото на второто хилядолетие
от новата ера в Европа се създават медицински школи, първата от които е в Салермо
(до Непал). В тях един път на всеки 5г. се разрешавало дисектирането. От 13в. към
университета се откриват мед. факултети. През 14 -15в. за демонстрации се дисектират
1 или 2 трупа в годината. Любопитно е, че Монито де Люци дисектирал 2 женски трупа
– напичал учебник по анатомия. Особено голям принос в развитието на Анатомията на
Човека внасят работите на Леонардо да Винчи и А. Везалий. Везалий се приема за
основоположник на научната анатомия на основата на собствени наблюдения при
десекция на трупове през 1543г. той написва „За строежа на човешкото тяло” в която
систематика и точно описва Анатомията на Човека и посочва грешките на Гален.
Следва плеада от големи имена – Сервет, Харвей, Малпиги, Кювие и др.
1
№1 Анатомична номенклатура
Анатомията на човешкото тяло се описва, когато то е в основен анатомичен
стоеж – долните крайници са приведени един към друг, а горните към туловището,
дланите насочени напред. През него мислено могат да бъдът прекарани 3 основни
равнини – срединна, фронтална и напречна. Срединната равнина разделя тялото на лява
и дясна половина. Аналог на десенDexter (м.р.), dextra (ж.р.), dextrum (ср.р.), ляв
sinister (a, um). Успуредно на средната равнина могат да бъдат прекарани множество
равнини наричани сагитални от sagitta (стрела). Фронталната равнина разделя тялото
на предна и задна половина. Аналог на преденanterior, на заденposterior. За преден
може и терминът ventralis; заденdorsalis. Напречната равнина разделя тялото на
горна и долна част. Горенsuperior или cranialis , доленinferior или caudalis.
За обозначаване на областите и частите на човешкото тяло, на органите и на
техните части на разположението им едни спрямо други. В анатомията на човека се
използват доминиращо латински термини. Съвкупността от тези термини се нарича
анатомична номенклатура (Nomina anatomica).
Първата анатомична номенклатура е приета на международен конгрес на
анатомите през 1895г. в гр. Базел (Швейцария) поради което се нарича Базелска
анатомична номенклатура Basler Nomina anatomica (BNA) от известните до тогава
50хил. термина в нея са включени около 5 500. Използваната днес международна
анатомична номенклатура е приета през 1955г. в Париж, нарича се Парижка (Parisiana
nomina anatomica) (PNA). Тя се актуализира на всеки следващ международен конгрес
на анатомите (на всеки 5г.).
Клонове на общата анатомия
В зависимост от целта при изучаване на строежа и формата на човешкото тяло и
с оглед задоволяване потребностите на приложните науки се различават:
- Сравнителна анотомия – изучава евобюцията в развитието на органите и
системите при животните и човека.
- Топографска анатомия – изучава строежа на човешкото тяло по области.
Интерисува се от взаимното положение на органите – от положението им спрямо
скелета, отношението им към кръвоносните съдове и нерви. Обслужва хирургията.
- Пластична анатомия – изучава външните форми на тялото при статично и
различно динамично състояние. Изучава се от склуптори и художници.
- Възрастова анатомия – изучава склуптурните особености на човешките
органи в различни възрастови периоди от развитието му.
- Патологична анатомия – изучава промените в структурата и органите в
периода на разрушаване.
- Систематична (описателна) анатомия – изучава формата и строежа на
органите на човешкото тяло по учения, апарати, системи, групи от органи. Тя е основна
в частните медицински науки. Систематичната анотомия е тази, която ние ще
изучаваме.
2
№2 Учение за костите (osteologia)
Учението за костите изучава системата на скелета (Systema skeletale) изградена
от органи – хрущяли (cartilagines cartilage) – хрущял и кости (os). В системата се
разлечават костна част (pars ossea) и хрущялна част (pars cortilaginosa). Хрущялите са
временни и постоянни. Временните съществуват от втория ембрионален месец до
завършване периода на растеж, след което се трансформират в кости. Постоянните
съществуват през целия живот на човека. Костите в човешкия скелет са над 200. От тях
33 – 34 са единични, а останалите двойни (бедрена, ребрена и др.). Масата на костите
при живия човек е 15 – 20% от масата на тялото. Изсушените и обезмаслени кости
подготвени за учебни цели съставляват 7,5 – 10% от масата на тялото.
Видове кости
В зависимост от формата и големината им, костите се изучават в 5групи:
1. Дълги кости (ossa longa) – раменна кост, голям пищял
2. Къси кости (ossa brevia) – кости на китката, задно ходилни
3. Плоски кости (ossa plana) – теменни кости, гръдна кост
4. Смесени кости (ossa irregularia) – прешлени
5. Въздухоносни кости (ossa pneumatica) – кости, които притежават кухини,
покрити с лигавица и изпълнени с въздух – челна кост, горна челюст
№4 Строеж на костите
Дълги кости – състоят се от средна част, тяло, корпус (диафиза) и два края
(епифиза),горна (проксимална), долна (дистална).Между епифизите в края на
ембрионалното развитие се формира епифитин хрущял, посредством който, става
нарастването на дължина. След завършване периода на растеж, хрущяла вкостява и се
нарича метафиза. Диафизата е изградена от контактно костно вещество. Средната й
част е с дебелина 7 – 8 мм. към епифизите изтънява, а от вътрешната страна им се
появява гъбесто костно вещество. Епифизите са изградени от гъбесто вещество покрито
от тънък слой компактно костно вещество. В диафизата се намира надлъжна централно
разположена кухина за костния мозък, която е свързана с кухината на епифизите.
Описаните структури са изпълнени с костен мозък. Неговата маса съставлява 4 – 5% от
масата на тялото. През ембрионалното развитие и при новородените във всички кости
се съдържа червен костен мозък (ЧКМ). Той е изграден от млади кръвни клетки,
разположени в стромата от мрежеста (ретикулна) съединителна тъкан. ЧКМ има
кръвотворна функция. При израстналите индивиди ЧКМ се съдържа в плоските кости
(кости на черепа, гръдната кост, крилата на хълбучната кост), а също и в късите кости и
епифизите на дългите кости. Останалата част от ЧКМ се трансформира в жълт костен
мозък. Той представлява при оформена мрежеста съединителна тъкан намиращи се в
нея мастни клетки. Жълтия цвят на липидите в тези клетки е дал названието на този тип
костен мозък, който няма кръвотворни функции. Уплътнената периферия на стромата
на костния мозък се нарича вътрешна обвивка. Строежът й е аналогичен на вътрешната
обвивка на костта. Надкостницата се състои от външен влакнест и вътрешен –
кандиален слой, богат на кръвоностни съдове и костнообразувателни клетки. От
костнообразувателните клетки става нарастването на костта на ширина.
Непокрити с надкостница са сезамовидните кости, ставните повърхности,
местата за залавяне на ставната капсула, връзки и сухожилия.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Анатомия на човека

Анатомията на човека е биологично морфологична наука. Названието анатомия – гр. Anatome – разсичам, разчленявам. Тя отразява същността на най-стария метод на изследване в анатом. на човека – дисекцията на трупове...
Изпратен от:
geri_petkova
на 2008-03-21
Добавен в:
Лекции
по Медицина
Статистика:
784 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Медицина от Варна за Студенти от рядко сваляни с над 20 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Социална медицина

19 яну 2009
·
422
·
4
·
838
·
319
·
88
·
2

Социалната медицина се разглежда като наука, изучаваща влиянието на социалните фактор върху здравето и свързаните с това здравеопазни проблеми за решаване.
 

Образна диагностика

03 юни 2008
·
487
·
59
·
6,023
·
616
·
120

Всичко за образна диагностика, нейното използване и предназначение.
 

Предмет на социалната медицина

17 мар 2008
·
596
·
2
·
456
·
184
·
16
·
1

Социалната медицина е интегрална научна медицинска дисциплина, което предполага изясняване на нейната същност, предмет, структура и задачи като специфична сфера на научното познание...
 

Неврит на лицевия нерв

26 ное 2008
·
170
·
4
·
431
·
194
·
19
·
1

Невритът на лицевия нерв (т. нар. парализа на Бел) е най-често срещаният мононеврит -възпалително заболяване само на един нерв и представлява възпаление на 7-ми черепно-мозъчен нерв (лицевия нерв) водещо до парализа на мимическите мускули...
 

Тренировка на тялото и духа - Мирзакарим Норбеков

18 авг 2008
·
250
·
66
·
19,175
·
699
·
53

Това е система за самолечение от Мирзакарим Норбеков, който е успял сам да се излекува от редица болести. Системата е известна в множество страни и се прилага с успех.
 
Онлайн тестове по Медицина
Обща патология - дегенерации I част
тематичен тест по Медицина за Студенти
Това е първа част от теста по медицина, свързана с цялостната дегенерация на организма, като включва въпроси с различна трудност и от затворен тип, някои от тях са с повече от един верен отговор.
(Лесен)
36
62
1
1 мин
05.08.2011
Тест по инфекциозни и тропически болести, раздел: чревни инфекции
входен тест по Медицина за Студенти от 5 курс
Тест по инфекциозни и тропически болести върху раздела чревни инфекции. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
33
24
1
3 мин
17.08.2012
» виж всички онлайн тестове по медицина

Анатомия на човека

Материал № 115737, от 21 мар 2008
Свален: 784 пъти
Прегледан: 819 пъти
Качен от:
Предмет: Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 32
Брой думи: 12,008
Брой символи: 73,414

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Анатомия на човека"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения