Големина на текста:
Личността на Паисий Хилендарски в „История
Славянобългарска”
За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е
заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но
неоценима по значение „историйца”, която изведе автора си на преден план сред
фалангата безсмъртни личности на онази велика, стародавна епоха, която днес
наричаме Българско възраждане.
Останали са също легендите и народните предания за него... Но истината за
хилендарски монах се крие единствено сред редовете на историята му, където той
съобщава няколко откъслечни факта от своя велик страдалчески живот. Така например
от самото заглавие и от послеслова на неговото съчинение научаваме, че то е написано
през 1762 г. - било в Хилендар, където Паисий бил монах, а неговият брат Лаврентий –
игумен на манастира, и завършено в Зографския манастир. По това време неговият автор
е бил на четиридесет години, родом от „Самоковска епархия”, откъдето дошъл в „Светите
гори (Атонски)”.
Как е преминал животът на Паисий до влизането му в манастира, също не се знае
много. Израсъл в заможно семейство, той вероятно е завършил месното килийно
училище, където се научава на славянобългарското „четмо и писмо”. Защо будният
младеж е отправил тъй рано своя взор към манаситрската килия? Редица изследователи
на неговия живот и дело предполагат, че голяма роля за решението му е изиграл Рилския
манастир. Отстоящ сравнително недалеч от родния му край, той няколко пъти е бил
посещаван от семейството на бъдещия отец.Паисий вижда, че обителта е крупно
народностно средище посещавано от хиляди българи, дошли от далечни краища да
видят живата „слава болгарская” и у него се разпалват родолюбивите чувства. Че това е
така научаваме и от „История славянобългарска”, в която отй обръща специално
внимание на този манастир, който е „на велика полза всем болгаром”, и завещава на
читателите си да се грижат за опазването му.
Преди да напише своята история, Паисий престоява дълги години затворен сред
манастирските стени на Хилендар. Но строгия монашески канон не проломява волята и
голямата му жажда за знания, както и мисълта му за неговия поробен народ. В този
период у него узрява идеята за написването на една история на българския народ, с
която да го извади от невежеството, в което тънел, и да му покаже неговото славно
минало. Имайки досег с манастирската библиотека и архив, той навярно е намерил данни
за славната история на българите в миналото, които са го подтикнали към
осъществяването на заветното му дело. „По мало снедаше ме ревност и жалост по рода
своего болгарского, защо не имеят историа заедно съвкупленна на православная деяния
испервая временна рода нашего и святих и цари”, пише той за причините, които са го
накарали да хване парчето перо в десницата си и да свидетелства в историята своя
български народ.
Не по-малка роля за голямото му начинание изиграват оскърбителните слова и
хули на сръбските и гръцките монаси, за които той пише с прискърбие, че са подигравали
българите „защо не имеями своя история”. Защитавайки горещо народността си от
оскърбители в тези манастирски диспути, Паисий с достойнство пише, че словесните му
нападатели „не могут поставити на то никако свидетелство”. Явно болката за българската
изостаналост, за печалната съдба на неговите поробени братя е измъчвала монаха и у
него все повече е зреела мисълта да събере пръснатите в различни книги и ръкописи
сведения за българския народ и да напише неговата история. В тези тежки години на
размисъл Паисий разбира добре, че историята му трябва да отговаря не само по достоен
начин на хулите, но и да покаже на българите тяхната славна история, да ги научи да я
знаят и ценят.
Освен от тези патриотични мисли, Паисий започва работе през 1760г. В манастира
Хилендар и въпреки огромните трудности, които трябва да преодолява от всякакво
естество, я завършва за невроятно кратък срок от две години. Но той не се задоволява с
откритите в Атон источници за българската история и отправя взор към други зени,
където предполага, че ще намери още данни. Както ни съобщава сам той, „и у Немска
земля повече за то намерение ходих”. В богатата библиотека на архиепископията в
Карловци (Сремски Карловци, тогава австрийско владение) той открива много нови данни
за книгата си и преди всичко руския превод на съчинението на дубровнишкия абат Мавро
Орбини „Кнiга iсториография”.
Но Паисий не спира дотук. Неговото величие на голям родолюбец и народен
будител се състои и в това, че той прозира необходимостта не само от написването не
една история на своя изстрадал български народ, с която да отблъсне хулите и
нападките, но и от великата повеля произведението му да стане необходимост за
неговите поробени събратя. Икакто той сам отбелязва, историята му е адресирана до
най-широките български народни маси: „орачи, копачи, овчари и прости занаятчии”.
Родолюбивият хилендарец се обръща наставнически към тях: „Преписуйте историйцу
сию и платете нека вам препишат кои умеют писати, и имейте ю да се не погуби.”
Пръв, за когото се знае, че е направил препис на знаменитата история и е
докуменъирал срещата си с нейния автор, е младият котленски свещеник Стойко
Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански). Преписаният през 1765г.
Екземпляр сега се съхранява в Църковния музей в София.
За огромното значение и въздействие на малката Паисиева книжка съдим не само
от преписите на съвременниците му, но и от поколението на следващия ХІХ век. Така
например сам Петко Р. Славейков пише, че тъкмо мислел да се покалугери през 1842г.
когато му попаднала „История славянобългарска”. Разтърсен от подвига на нейния автор
и силата на изложението й, Славейков отбелязва : „Досега аз мислех едностранчиво,
само как да спася душата си, а след прочитането на тази история аз си зададох цел как
да спася народа си, т.е. как да му вдъхна патриотизъм.„ И той тръгва с свой другар да я
разпространява и чете сред хората на познатите нему търновски села.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Личността на Паисий Хилендарски в "История славянобългарска"

За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но неоценима по значение „историйца”...
Изпратен от:
Сияна
на 2008-03-17
Добавен в:
ЛИС
по Възрожденска литература
Статистика:
1,294 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Пространно житие на Кирил (подготовка за класна работа)


Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата житиеписна творба в старобългарската литература. Тя е създадена между 869-881г. непосредствено след смъртта на Константин-Кирил философ, за да защити и утвърди делото му.
 

"История славянобългарска"- зов за национално пробуждане

12 дек 2007
·
1,434
·
2
·
349
·
296
·
27
·
5
·

Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.
 

Род и история в "История славянобългарска"

23 май 2007
·
2,821
·
2
·
236
·
256
·
16
·
9

Историята не е само първото ренесансово произведение в българската литература, но и първата родова книга на нашия народ, не случайно наречена „ Евангелие на българищината”.
 

Васил Априлов – личност и дело. "Денница ново-болгарского образованiя”


Васил Априлов – житейски път и личност. Общ преглед. Живот в Одеса. Одески кръг. "Денница ново-болгарского образованiя”. Габровското училище...
 

Личността на Паисий Хилендарски според “Предисловието” и “Послесловието” на “История славянобългарска”

07 мар 2008
·
1,724
·
1
·
334
·
1,030
·
90
·
4

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е “История славянобългарска”, написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
211
2
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Личността на Паисий Хилендарски в "История славянобългарска"

Материал № 112567, от 17 мар 2008
Свален: 1,294 пъти
Прегледан: 837 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 570
Брой символи: 4,665

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Личността на Паисий Хилендарски в "История слав ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
историа славианобългарская личността на пайсии в история славянобългарска национално битие на история славянобългарска образът на пайсии хилендарски в история славянобългарска patriotizmat na paisii istoria slavenobalgarska тези идеи проблеми поставени от паисий хилендарски в история славенобългарска история славянобългарска патриотизъм patriotizma na paisii hilendarski v istoriq slavqnobalgarska paisii hilendarski личността на паисии разкрита в история славянобългарска личноста на паисий отразена в история славянобулгарска паисиева историа istoria na bg личността на автора в история славянобългарска миссия болгарская открытое письмо превод на български istoria slavqnobalgarska paisii hilendarski istoria slavianobalgarska ot paisii тези идеи проблеми постабени от пайсий хилендарски ж история слажянобаргарска paisi hilendarski istoria slaveno bilgarska li4nostta na pisii hilendarski