Големина на текста:
ПЕЙО К. ЯВОРОВ
Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) се ражда на 1 януари
1878 година в Чирпан. Баща му е занаятчия, а майка му — неука домакиня.
До 1893 година е ученик в Чирпан, а през 1895 година се премества в Пловдив,
където учи в четвърти и пети клас на гимназията. През 1897 година поради
материални затруднения прекъсва ученето и започва работа като телеграфист в
Чирпан. От 1897 до 1900 година работи като телеграфист в Сливен, гара Стралджа
и Анхиало (Поморие).
През 1896 г. в сп. „Ден" печата първото си стихотворение „Пролетна жалба на
орача", по-късно преименувано в „На нивата". По това време се увлича от
социалистически и народнически идеи. Но поетическите му интереси са
разностранни, което не се харесва на сектантите—редактори на социалистическия
печат, и младият поет е принуден да търси ново поле за изява.
От 1898 г. започва да печата в списание „Мисъл", където в началото на 1900 г.
Пенчо Славейков му измисля псевдонима Яворов. През 1900 г. със застъпничеството
на д-р Кръстев се премества на работа в София. През 1901 г. издава първата си
стихосбирка „Стихотворения", която получава много радушен прием и почти
единодушно одобрение.
Скоро след това се впуска в организацията на македонската революция. През
1903 г. издава в София революционния вестник „Дело" и на два пъти преминава
границата с Македония, където участва в Илинденското въстание като войвода на
чета. След разгрома на Илинденското въстание се връща в София, където активно
се включва в дейността на оформения вече литературен кръг „Мисъл".
През 1904 г. излиза второ издание на „Стихотворения" с предговор от Пенчо
Славейков, в който се чертаят новите насоки на Яворовата поезия. През 1907 г.
излиза стихосбирката „Безсъници", а през 1910 г. комплектува цялото си
поетическо творчество в представителния том „Подир сенките на облаците". От
1908 до 1913 година работи като артистичен секретар на Народния театър. Пише
драмите „В полите на Витоша”” и „Когато гръм удари”.
На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва и Яворов
също прави опит за самоубийство. Следва една година на физически и духовни
страдания, причинени от слепотата, несправедливите обществени обвинения и
личната духовна криза. В резултат на това на 16 октомври 1914 година Пейо К.
Яворов се самоубива.
ТРИТЕ ЛИЦА НА ПОЕТА ЯВОРОВ
В един от често цитираните си фрагменти Атанас Далчев говори с
неодобрение за подчертано театралното поведение на Яворов на обществената
1
сцена. Да, такъв момент наистина има публичното битие на поетите и особено
на поета Яворов е важен момент в литературния живот по онова време. Но за
това си има обяснение, което ние вече нарекохме литературен персонализъм.
Всеки от творците на българската литература се чувства призван да изпълни
някаква особена, всенародна мисия, сходна с тази на духовния водач и далеч
неизчерпваща се само с литературното съчинителство. В това отношение всички
български литератори имат примера на Паисий, Раковски и особено на Ботев,
които създават траен и устойчив модел на битието на духовния водач. Затова е
естествено да се очаква известен стремеж към повтаряне на модела, още повече
от поет, който принадлежи вече на следващото поколение.
Всъщност, когато Яворов се ражда, Ботев е вече мъртъв, паднал е с
мъченическата смърт на бореца за национално освобождение. Неговият подвиг и
неговото дело са естествено привлекателни за всеки, който в този момент
започва да се подготвя за попрището на духовен водач. Мнозина са българските
поети и писатели, които са повлияни от този легендарен модел. Но може би най-
силно от него се влияе Яворов и именно той най-пълно съумява да повтори
особения саможертвен подвиг на Ботев.
В този смисъл цялостното обществено и литературно поведение на Яворов
естествено съдържа в себе си известна доза театралност, тъй като той
целенасочено изгражда живота си според един вече познат легендарен модел – и
стиховете, и издаването на революционен вестник, и войводството в Македония,
и саможертвеното впускане в духовни търсения „отвъд” всичко това са
културно натоварени жестове, които изграждат обществения и художествения
образ на яворов като ново превъплъщение на Ботевата легенда.
Естествено, различните условия задават друга проблематика и друг модел на
обществено поведение. Яворов разбира повелите на своето време и се старае да
ги следва. В този свой стремеж той преминава последователно през три
обществени и художествени роли, които на пръв поглед са различни, но в
същината си са еднакви.
В началото е ролята на социалиста народник. В средата на деветдесетте
години на деветнадесети век това е било възможно най-естествената роля за
човек, обрекъл себе си в служба на големите идеи. Трескавото търсене на пътища за
разрешаване на дълбоката обществена и нравствена криза съвсем естествено прави
ученията на социализма и народничеството привлекателни решения в очите на много
хора. Тези две учения са доста различни по отношение на средствата, които предлагат
за преодоляване на кризата, но същевременно са и доста близки по общата си
насоченост към търсене на справедливост, осмисляне на безпросветното битие на
обикновените хора, измъкване от капана на партизанщината и вълчите нрави на
политическия живот. Затова и не е чудно, че много хора едновременно са били
повлияни и от двете учения, завладени както от теоретическата праволинейност на
2
социализма, така и от действеността и непосредствените резултати на
народничеството. Така че смесването на социалистически и народнически идеи при
Яворов съвсем не е нещо необичайно. Тази своя роля той играе близо пет години от
публикуването на „Пролетна жалба на орача" през 1896 година в социалистическото
списание „Ден" до излизането на първата му стихосбирка „Стихотворения" през 1901
г. През това време написва множество стихотворения, които по-късно стават част от
българската литературна класика – „На нивата" (в първата си редакция „Пролетна
жалба на орача"), „На един песимист", „Великден", „Чудак", „Градушка", „Нощ" и
др.
Заедно с това обаче Яворов се вълнува и от продължаващите борби за
национално освобождение, и от все по-завладяващите го въпроси за смисъла на
човешкото битие, от причините за нравствените кризи, усещането за отхвърленост
от живота, лутането в търсене на верния път и т. н. Вълнува се и от неподправената
красота на живота, копнежите на младостта, романтическите пориви. И всичко това
естествено намира отклик в поезията му, която започва да става все по-майсторска и
разнообразна. Но именно социалистите, чийто привърженик е, отхвърлят всяко нещо,
което не служи непосредствено на партийната пропаганда. Това принуждава Яворов
отначало от безизходица, а по-сетне и по вътрешно убеждение да търси други
пътища за реализация.
Намира ги на страниците на списание „Мисъл", където започва да изпраща
творбите си. Редакторите на списанието, което в този момент има широка гражданска
платформа, веднага забелязват необичайния талант на младия поет и скоро той става
постоянен сътрудник на изданието. Там получава и псевдонима си Яворов, с който
тънките естети са искали да заменят недотам изисканото име Крачолов. Скоро след
това със застъпничеството на д-р Кръстев и Пенчо Славейков Яворов се премества на
работа в София и така започва нов етап в неговия живот мисия.
През първите години на двадесети век продължава борбата за национално
освобождение и обединение. Проблемът за Македония и Одринско все по-често
определя не само държавната политика, но и цялостното умонастроение на нацията.
Ето защо не е чудно, че човек с дълбоко заложено усещане за мисия, какъвто е бил
Яворов, скоро бива завладян от идеите на македонското движение. Не е без значение
и фактът, че борбата за национално освобождение и обединение го приближава най-
плътно до легендарния модел на Ботев. И действително, поне що се отнася до
външните страни на неговата обществена дейност, Яворов в този период като че ли е
най-близо до Ботевия легендарен пример — вестника, четите, приятелството с Гоце
Делчев (твърде сходно с приятелството между Левски и Ботев), та дори и естетиката
на творчеството му, която се приближава много до полуфолклорния модел на някои
от Ботевите песни — всичко това са символични действия, които изграждат втората
роля на поета — борец за национално освобождение и певец на тази борба.
От първата си роля Яворов запазва през живота си твърде малко — само няколко
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 6)
Natali007 написа на 29 мар 2010 ОТГОВОРИ
ученичка
Alehandra952 написа на 27 яну 2010 ОТГОВОРИ
ученичка на 14 години
za nishto ne stava pak mi trqbva speshno suchinenie
kwm1795 написа на 19 яну 2010 ОТГОВОРИ
родител на 21 години
kwm1795 написа на 19 яну 2010 ОТГОВОРИ
родител на 21 години
iafkata386 написа на 29 сеп 2009 ОТГОВОРИ
ученик
manaleto написа на 29 сеп 2009 ОТГОВОРИ
ученик на 18 години от Стара Загора , СОУ "Железник"
 
Домашни по темата на материала
да се направи синтактичен и морфологичен разбор на следната строфа настана утро,гори небето,цветя миришат ехти полето и кой го е написал
добавена от ere 21.12.2016
0
10
художествени похвати на серафим.реч на героя,изображение на душевните преживявания на героя,изображение на поступки,мисли, действия на рероя
добавена от slav.03 01.12.2015
0
7
помощ.литература.задачи
добавена от sakata2000 18.11.2015
0
15
литература.спешно. 5 задачи за ограждане.за утре. 9 клас
добавена от sakata2000 15.06.2016
1
6
помощ.литература.задачи
добавена от sakata2000 17.11.2015
1
16
Подобни материали
 

Любов и омраза в разказа "Дервишево семе"

03 яну 2008
·
467
·
2
·
275
·
229
·
13
·
3

Любовта пронизва като стрела сърцето на главния герой Рамадан и го понася в небето: "Докато се развивахме със Силвина и повивахме... то сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена."...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
616
·
7
·
1,379
·
433
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Пенчо Славейков и народното творчество

02 май 2006
·
1,469
·
4
·
1,523
·
733
·
53

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,196
·
3
·
485
·
976
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,804
·
2
·
267
·
979
·
42

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 
Онлайн тестове по Литература
Входно ниво по Литература за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Примерен тест за входно ниво по литература за 12-ти клас, съдържа 25 въпроса, само с по един верен отговор.
(Лесен)
25
8
1
6 мин
21.10.2016
Тест по Литература за ученици от 8-ми клас
изходен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е изходен за 8-ми клас. Съдържа 10 въпроса от изучените произведения по Българска литература. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
20 минути
10
45
1
15.11.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Пейо Яворов - анализи

Материал № 111056, от 13 мар 2008
Свален: 4,472 пъти
Прегледан: 5,468 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 123
Брой думи: 29,449
Брой символи: 239,370

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пейо Яворов - анализи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Миглена Драганова Хубенова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  10 години
2

Христина Мейфеър
преподава по Литература
в град Карлово
с опит от  5 години
15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения