Големина на текста:
Моето отношение към хората с увреждания
Всеки ден ние се сблъскваме с хора, които имат физически или
психически проблеми. И двата вида могат да се нарекат увреждане, защото
по един или друг начин те повреждат човека. Човек, който е жив и здрав
едва ли ще обърне внимание на някой нуждаещ се от помощ, но това е
характерно за българският манталитет. Малко са хората, който наистина се
интересуват от всеобщото благо. Наистина е жалко, че не можем всички да
сме еднакви, да сме хуманни малко повече, да си помагаме. Когато човек
се замисли, това изобщо не са трудни неща, напротив, дори са много
лесни. Проблема е, че липсва желанието, а без него не можеш да направиш
нищо. Тук поставям едно голямо „но“… Не всички са такива, може хората,
който наистина им пука да са малко, но е факт, че ги има и не са изчезнали.
Не всичко е егоизъм, докато все още се намират такива хора, има надежда
за по-добър живот.
Хората с проблеми, независимо какви са хора, също като всеки един от
нас. Всеки ден на улицата ние се разминаваме с всякакви персони.
Поглеждаме ги – усмихнати, спретнати и умислени в своите грижи,
„обикновени хора“ – това би си казал всеки човек. Всъщност не е така,
доста от хората, с който се разминаваме всеки ден са точно тези проблемни
хора, към които голяма част от обществото има негативно отношение. Това
не трябва да е така.
Всеки човек, независимо богат или беден може да се разболее и много
лесно да премине към групата на хората с увреждания, но това не значи, че
трябва да бъде отритнат и отхвърлен… За много от жителите на България
всъщност значи. Естествено, това отношение може да го видим и да го
почувстваме само в нашата мила родина. Виждайки някой, който
физически или умствено е неспособен, на нещата, който прави по
принцип, нормалният българин се отдръпва, все едно въпросният човек е
болен от чума. Това е изключително глупаво, следователно го правят
глупави хора. Осъзнавам, че с това мое изказване, наричам голяма част от
населението на държавата ни глупаци, но те наистина са такива. Не може
да отхвърлят хората само, защото не са способни на някакви неща.
Напротив, точно ние – здравите, трябва да помогнем на бедните. За
съжаление много от нас не го правят.
България е много проблемна държава, почти във всеки един аспект има
проблем. Ако наистина има желание от страната на народа тези проблеми
да бъдат решени, то трябва да се започне от малките неща. Пример за това
е – помощта. Нужно е да намерим път към тези хора, да помогнем. Повече
от ясно е, че сме способни, дори съм сигурна, че много от нас имат
желание, но са го скрили. Тъй като следват един общоприет образец, че
тези хора трябва да бъдат изолирани, да се страни от тях. За съжаление се
поставя за заден план, че този хора също имат чувства, а обществото ги
кара да се чувстват излишни, без място на тази земя.
Замисляли ли сте се някога как се чувстват тези хора, ако не сте най-добре
го направете. Нищо чудно, ако утре се окаже, че сте неизлечимо болни и
увредени и вече ви причисляват към групата на отритнатите. Дори да се
случи така, то вие вече сте болни – душата и сърцето ви са черни, без
капка любов в тях. Изгубили сте човечността в себе си. Няма нищо по-
жалко от това. Всъщност цялото общество трябва да се замисли какво
точно причинява на тези хора. Те се чувстват като птици в кафез,
затворени в клетка. И така до края на живота им ще са в клетката, наречена
„мнението на хората“. Как се очаква от такъв човек да има дори капка
желание за живот, ами никак. Ние сме способни да променим това нещо,
глупаво е да го отричаме. Точно ние сме тези, които могат да променят
обстановката в държавата, можем да отстояваме правото си. Ние сме
бъдещето, за това нека се опитаме. Малък опит за по-добър живот, никому
няма да попречи.
Знам, че за всеки има надежда, можем да бъдем по-добри. Ние преди
всичко сме хора, а после сме различни. Нека помогнем на тези забравени
души, защото те го заслужават, а ние можем. Нека отворим вратата на
кафеза и да пуснем птичките да излетят. Нс всеки му се струва, че е най-
лесно да говори срещу тях, но знаете ли колко по-лесно да протегнем ръка,
едно толкова незначително движение, а всъщност такъв жест. Не това не е
съжаление, това е човечност в най-чистата си форма. Нека бъдем хора.
Михаела Трифонова
Специалност: Социална педагогика
№ 621 179

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Моето отношение към хората с увреждания

Всеки ден ние се сблъскваме с хора, които имат физически или психически проблеми. И двата вида могат да се нарекат увреждане, защото по един или друг начин те повреждат човека. Човек, който е жив и здрав едва ли ще обърне внимание на някой нуждаещ се...
Изпратен от:
Michelle Jacqueline
на 2014-06-21
Добавен в:
Есета
по Специална педагогика
Статистика:
32 сваляния
виж още
Изтегли
 
 
Онлайн тестове по Специална педагогика
Училищно законодателство
изходен тест по Специална педагогика за Студенти от 2 курс
Теста съдържа въпроси по учебника на Пенка Костова - ''Училищно законодателство''. Той е за студенти 2-ри курс, специалност ''Социална педагогика''...
(Труден)
20
100
1
3 мин
15.11.2011
» виж всички онлайн тестове по специална педагогика

Моето отношение към хората с увреждания

Материал № 1109573, от 21 юни 2014
Свален: 32 пъти
Прегледан: 55 пъти
Предмет: Специална педагогика, Педагогика
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 702
Брой символи: 3,386

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Моето отношение към хората с увреждания"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Станислава Кодева
преподава по Специална педагогика
в град Бургас
с опит от  1 години
128

Десислава Николова
преподава по Специална педагогика
в град София
с опит от  5 години
174 23

виж още преподаватели...
Последно видяха материала