Големина на текста:
Образа на Гаврош в романа” Клетниците “ на
Виктор Юго
Париж си има дете, гората си има птиче, което се нарича
врабче, а детето – гамен. Ако свържем двете понятия зора и пещ,
ако сблъскаме двете искри, Париж и детето и ще изникне едно
създание.Латинският комик би нарекал това създание ” човече ”.
Това човече има весел нрав, рядко яде, няма покрив, но обича
да ходи всяка вечер на театър. В него се крие един бисер и това е
невинноста. Това човече няма риза на гърба си, носи панталони,
които са само с една презрамка и вехта шапка, но няма обувки на
краката си.
Авторът не определя точно възрастта на детето, а казва, че е
седем – осем или тринадесетгодишно. Живее с банда другари, няма
покрив над главата си, има тарикатски език, познава апашите,
пилее си времето, но няма зло сърце. Ако попитаме Париж какво е
това, той ще ни отговори, че това е неговото дете.
Лошата шега на вятъра
10 глава
Напролет често остър, студен вятър пронизва Париж. Сякаш
вратата на зимата е забравена полуотворена и от нея духа.
В една такава вечер, когато гражданите са навлекли отново
зимните си палта, малкия Гаврош, зъзнещ в дрипите си и весел,
стои прехласнат пред дюкянчето на един бръснар. Около врата му е
намотан женски шал. Той привидно се любува на восъчната
младоженка, която се върти на витрината. Но всъщност разглежда,
дали не може да задигне някой калъп сапун и да го продаде после.
С това той често си изкарва обяда. Този вид работа той нарича
” бръснене на бръснарите ” .
В затопленото дюкянче бръснарят поглежда изпод вежди своя
враг – зъзнещото, безочливо гаменче с премръзнали ръце, пъхнати
в джобовете, чийто ум явно не стои мирно. В този момент две по –
малки деца, едното около седем, а другото петгодишно, влизат
вътре и искат нещо с плачлив глас. Бръснарят се разярява и ги
изтласква на улицата. Гаврош изтичва след тях. Разбира, че децата
не знаят къде да нощуват и ги кани със себе си. Тръгват към
Бастилията.
Настроен нападателно от грубостта на бръснаря, той се
подиграва на една портиерка с метла. Опръсква с кал лачените
обувки на един минувач, който недоволства, и му отговаря, че
гишето е затворено и не приема вече оплаквания.
Когато вижда измръзналото просякинче с окъсяла рокличка,
той го съжалява с цялото си сърце и му дава топлия си шал.
Дъждът се усилва още повече, сякаш лошото небе наказва добрата
постъпка на Гаврош.
Гаврош разговаря с децата и разбира, че са гладни, че имат
баща и майка, но не знаят къде са.
Минават покрай една хлебарница, той се спира и пребърква
всички скривалища на дрипите си. Измъква монета от едно су и
влиза заедно с малчуганите вътре. Като ги вижда хлебарят посяга
към черния хляб, но Гаврош го отхвърля презрително и иска бял.
Той дава по едно парче на децата, а оставя най – малкото за себе си.
Хлебарят ги гледа недоволно и те отново излизат на улицата,
поемат към Бастилията.
Когато минават по една тъмна уличка, Гаврош се натъква на
един апаш на име Монпарнас. Той посочва двете си протежета и му
казва, че отива да ги сложи да спят в неговота квартира.
По онова време в Югоизточния край на площад Бастилия
стърчи странен макет от зидария и дърво – слон с куличка. Този
груб, неприветлив, изоставен, но величествен паметник служи за
убежище на Гаврош.
Той взима една стълба и я опира до зеещата тъмна дупка в
корема на колоса. Ужасените деца не се решават да се качат горе, в
търбуха на слона и Гаврош им помага.
Когато се разхождат край него, празнично облечените буржоа
често се питат за какво служи той.
А той служи да спаси от студ, мраз, дъжд и град, от зимните
виелици, от спането в калта едно малко създание без дом, без
покрив, без дрехи на гърба си и без хляб. Той служи да приюти
невинното, отхвърлено от обществото дете.
Гаврош запушва с дъска отвора и запалва натопен в смола
фитил, носещ името” Зимничен плъх ”. В дъното на туловището е
неговата постеля – одеало, дюшек и ниша със завеси. Децата се
вмъкват в нея и Гаврош затваря нишата с мрежа, която ги пази от
плъховете. Вътре е топло и приятно. Двете деца наблюдават с
възхищение и почтителност необикновеното и изобретателно
същество, бездомно и слабо като тях, което не се бои от нищо.
Гаврош им обещава да се грижи за тях. Щом светлината
угасва, плъховете от които гъмжи утробата на слона, се втурват към
палатката на Гаврош. По – малкото момченце не може да заспи от
страх и ужас, но той го успокоява. Детето притиска ръката му до
гърдите си и се почуства в безопасност.
Нощта минава. Изправен, неподвижен, с очи вперени в мрака,
огромния слон стои замислен и доволен от доброто си дело. Той
пази от небето и хората трите злочести заспали дечица.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Образа на Гаврош в романа” Клетниците “

Париж си има дете, гората си има птиче, което се нарича врабче, а детето – гамен. Ако свържем двете понятия зора и пещ, ако сблъскаме двете искри, Париж и детето и ще изникне едно създание.Латинският комик би нарекал това създание ” човече ”...
Изпратен от:
didi
на 2008-03-02
Добавен в:
Есета
по Западноевропейска литература
Статистика:
216 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Ги дьо Мопасан - "Бел Ами "


І І Жанр: Романа принадлежи към литературния род „епос” Визуализира се едно общество на върха на пирамидалната структура,на което са паричните и породилите се от тях отношения,а долу в основата са забравените ценности и морал... І І І Тема:”Бел Ами” ра
 

Тартюф – лицемерния набожник

24 апр 2007
·
2,389
·
3
·
341
·
723
·
87
·
2

Комедията ”Тартюф” на Молиер е едно от най-забележителните произведения на класицизма. А актуалността на интерпретираните проблеми за лицемерието и наивността обяснява интереса към нея и в нашето съвремие.
 

Анализ на комедията "Тартюф"


“Тартюф” е най- често поставяната пиеса в целия свят, няма театър, който да не е включвал по няколко пъти в своята програма по няколко пъти тази забележителна комедия на Молиер.
 

,,Дядо Горио" - олицетворение на безграничната бащина любов и разрушителната сила на парите

19 яну 2008
·
2,868
·
4
·
153
·
667
·
128
·
16
·

Оноре Дьо Балзак е изключителен писател.Той се откроява с своят реализъм и критична оценка към пороците и низките страсти в своята епоха.Една от най силните и дълбоко нравствени творби в неговото творчество е ,,Дядо Горио”...
 

Комедията "Тартюф" - анализ


Насочена срещу всички “фалшификатори на благочестието” както сам ги определя Молиер комедията “Тартюф” представя философията на лицемерието и негативното й въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност.
 
Онлайн тестове по Западноевропейска литература
Тест върху рицарската литература в Западна Европа
тематичен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 12 клас
Тест, който ще провери и обогати знанията ви за рицарските романи, по-специално за Артуровия цикъл, който е познат на почти всички ученици и студенти. Съдържа 24 въпроса, които като фактология са нужни на всички. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(За отличници)
24
1
1
4 мин
20.08.2014
Тест по Западноевропейска литература
изпитен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 10 клас
Тестът съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Цели проверка на социокултурните и литературни компетентности върху „Дядо Горио”, Оноре дьо Балзак и др...
(Лесен)
22
9
1
3 мин
16.10.2013
» виж всички онлайн тестове по западноевропейска литература

Образа на Гаврош в романа” Клетниците “

Материал № 102800, от 02 мар 2008
Свален: 216 пъти
Прегледан: 585 пъти
Предмет: Западноевропейска литература, Литература
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 491
Брой символи: 3,631

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Образа на Гаврош в романа” Клетниците “"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения